Определение № 2539 от 14.05.2026 г. на ВКС по гр. д. № 798/2026 г.

Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от “Български пощи“ ЕАД, представлявано от изпълнителния директор З. А., чрез юрисконсулт М. А., срещу въззивно решение № 6938 от 14.11.2025 г., постановено от Софийския градски съд по в.гр.д. № 9434/2025 г. Касаторът излага съображения за неправилност. Насрещната страна Т. И. С., чрез адвокат Ю. С., отговаря в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, евентуално – че касационната жалба е неоснователна. Претендира разноски за инстанцията. Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК. Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното: Въззивният Софийски градски съд, като потвърдил решението на първостепенния Софийски районен съд, осъдил “Български пощи“ ЕАД да заплати на ищеца Т. И. С. сумата от 12199,28 лв. – обезщетение за оставането без работа поради незаконно уволнение за периода 23.05.2024 г. – 01.08.2024 г., на осн. чл. 344, т. 3 КТ. За да постанови този резултат, въззивният съд установил, че от 21.08.2023 г. ищцата е заемала длъжността „директор“ на дирекция „Оперативна дейност“ при Централно управление на „Български пощи“ ЕАД, съгласно трудов договор, сключен между страните. Считано от 01.02.2024 г. трудовото ѝ правоотношение е било прекратено едностранно от страна на работодателя. Уволнението ѝ от посочената длъжност е признато за незаконно с влязло в сила решение № 12662 от 26.06.2024 г. по гр.д. № 8307/2024 г. на СРС и ищцата е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност. Работникът не е получавал доходи по трудово правоотношение след уволнението, през исковия период, което съдът установил след справка с трудовата му книжка. Размерът на дължимото вземане не е спорен, поради което и на осн. чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ искът е уважен. Касаторът обосновава допускане на касационно обжалване в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следния въпрос: какви доказателства са необходими за установяване на оставане без работа по смисъла на чл. 225, ал. 1 КТ, като твърди противоречие на въззивното решение с ТР № 6 от 15.07.2014 г. на ВКС по тълк. дело № 6/2013 г., ОСГК и решение № 269 от 07.11.2014 г. по гр.д. № 2938/2013 г. на ВКС, III г.о. Съставът на Върховния касационен съд намира, че няма основание за допускане на касационно обжалване, като доказателствените средства могат да бъдат различни; съществено е в случая дали в случая те са допустими. Цитираното тълкувателно решение дава отговор на въпроса подлежат ли изобщо на доказване отрицателни факти, на който е даден положителен отговор. В тълкувателния акт е изяснено, че доказването на отрицателни факти става с установяване на индиции, които са основа на доказателствените изводи относно релевантния отрицателен факт. Като пример са посочени неизчерпателно индиции, чрез които може да се докаже фактът на безработицата по см. чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ; между тях е липса на вписване на последващо трудово правоотношение в трудовата книжка. Точно такава индиция е установил съдът от предоставената му за справка трудова книжка. Доказателственото средство е трудовата книжка, а установената чрез нея индиция е липсата на вписване на последващо трудово правоотношение, което доказва твърдението, че ищецът е бил без работа след незаконното уволнение, което прави основателно искането му за обезщетение. Касаторът прави смешение между доказателствен факт и доказателствено средство, като следва да се подчертае, че процесуалните действия на въззивния съд не противоречат по никакъв начин на разясненията в тълкувателното решение, а още и в цитираното решение на III г.о. на ВКС. Последното възпроизвежда принципните постановки на тълкувателния акт, като посочва, също неизчерпателно, индиции, които могат да доведат до установяване на релевантния за спора отрицателен факт; изрично е посочено, че освен изброените, могат да съществуват и други обстоятелства, от които да може да се направи извод за оставането без работа. Именно вида на индицията, която трябва да се докаже, определя и видовете допустими и относими доказателствени средства. В заключение, не следва да се допуска касационното обжалване. Касаторът следва да заплати на насрещната страна сторените в инстанцията съдебни разноски – 512 евро заплатен адвокатски хонорар. Мотивиран от горното, съдът