Определение № 747 от 24.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 1951/2015 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на адв. Т. К. като пълномощник на Д. С. М. и Д. В. М. и двамата от [населено място] против решение №584/08.12.2014 по в. гр.д. № 857/2014 г. на Пазарджишкия окръжен съд. Касаторът прави оплаквания за неправилност на обжалваното решение. Представя изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване по чл. 284,ал.3,т.1 ГПК. Ответникът по касация К. А. С. и Е. Д. М. не вземат становище по допустимостта на касационното обжалване. Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. С обжалваното въззивно решение е потвърдено решение №444/24.06.2014 г. по гр.д. №242/2013 г. на Районен съд [населено място], с което е отхвърлен предявеният от Д. С. М. и Д. В. М. против Е. Д. С. и К. А. С., всички от [населено място] иск с пр. осн. чл. 87,ал.3 ЗЗД за разваляне на договор за издръжка и гледане, сключен на 31.05.2006 год., обективиран в нотариален акт по НД №451/2006 г. на нотариус с район на действие -Пещерския районен съд. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че по делото ищците не са установили по безспорен начин, че ответниците не са изпълнили поетите по процесния договор задължения за издръжка и гледане. което е в тяхна / на ищците/ доказателствена тежест/. Прието е, че ответницата –тяхна дъщеря е полагала необходимите ежедневни грижи - готвела е, чистила е, карала ги е с кола, когато и където е необходимо - до болници лекари и пр.Същевременно ответникът - техен зет ,е участвал в издръжката на ищците като ежемесечно е изпращал на ответницата средства от чужбина, където е бил на работа, с които да покрива и нуждите на ищците. В заключение съдът е приел, че ищците, кредитори по договора в процеса са получавали необходимия им обем грижи и издръжка съобразно конкретните им нужди изцяло в съответствие с процесния договор. Според въззивният съд дори да се приеме, че поведението на ответника след предявяване на иска за развод с ответницата до предявяване на иска, да е в нарушение на поетите задължения по договора,доколкото тези задължения са били изпълнявани от ответницата, кредиторите са били удовлетворени и няма основание договорът да бъде развален. Върховният касационен съд с оглед правомощията си по чл. 288 ГПК, приема следното: Съгласно задължителното тълкуване, дадено с ТР№1/19.02.2010 г. по ТД №1/2009 год. на ОСГТК на ВКС, за да се допусне касационно обжалване на въззивно решение, следва да са удовлетворени допълнителните изисквания, регламентирани в чл. 280 ГПК,а именно: Жалбоподателят следва да е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да касае конкретния правен спор, да е бил предмет на разглеждане в обжалваното въззивно решение и неговото разрешаване да е обусловило изхода на делото, както и да е обосновано наличието на един или няколко от допълнителните критерии по чл. 280,ал.1,т.1,2 и 3 ГПК. В случая касаторът е формулирал следния материално- правен въпрос: „Изпращането на парични средства от Англия от страна на ответника К. С., означава ли точно изпълнение на поетите с алеаторния договор задължения при наличие на признание на иска от страна на ответницата Е. С.? Според касатора по този въпрос съдът се е произнесъл в противоречие със задължителна практика на ВКС / Р №95/12.02.2010 г. на ВКС по гр.д. №699/2009 г., ІV г.о., Р №41/23.02.2010 г. на ВКС по гр.д. №93/2009, ІV г.о., което по същество обосновава допълнителния критерий по чл. 280,ал.1,т.1 ГПК, макар да не е изрично посочено. Според първото решение „ задължението на приобретателите при договор за гледане и издръжка е неделимо- не е допустимо да се дели на периоди. То трябва да се извършва цялостно и да се изпълнява точно по вид,обем и качество.” Със второто цитирано решение се приема, че установените единични прояви на такива действия.... не могат да се квалифицират като системни грижи и гледане, още по- малко като даване на издръжка.” С ТР №6/15.05.2012 год. ОСГК, е обобщена практиката на съдилищата за разваляне на договор в хипотезата когато има прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, което се изпълнява само от единия длъжник. Прието е, че когато това изпълнение е в пълния уговорен обем, неизпълнението от другия длъжник не може да доведе до разваляне на договора на осн. чл. 87,ал.3 ЗЗД, нито изцяло, нито само на отношение на неизпълнилия, тъй като намират приложение правилата на солидарните задължения спрямо неделимото такова за издръжка и гледане на осн. чл. 129,ал.2 ЗЗД. Доколкото въззивният съд е приел, че ответницата по иска е изпълнявала в пълен обем поетото по договора задължение обстоятелството, че ответникът е участвал в изпълнението на договора само в изпращане на издръжка ,с оглед цитираното задължително тълкуване на закона, не е основание за разваляне на договора. Като е постановил такъв резултат по делото въззивното решение е в съответствие с цитираното тълкувателно решение. С оглед на изложеното касационното обжалване не следва да се допуска. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.