Определение № 1627 от 28.05.2025 г. на ВКС по т. д. № 1515/2024 г.

взе предвид следното. Производството е по чл. 248 ГПК, образувано по молба на ответника „Дженерали Застраховане“ АД за изменение на постановеното по делото определение по чл. 288 ГПК в частта за разноските чрез намаляване на възнаграждението по чл. 38 ЗА, определено на упълномощения от ищцата адвокат. Ищцата А. М. оспорва молбата. Съдът, като взе предвид доводите и възраженията на страните, намери молбата за неоснователна. Действително установените с Наредба № 1/2004 г. на ВАС (в предходната редакция) минимални размери на адвокатските възнаграждения не са задължителни с оглед установената по въпроса практика на СЕС, но не е налице пречка същите да бъдат съобразявани като ориентировъчен критерий при определянето на адвокатско възнаграждение по чл. 38 ЗА, наред с останалите приложими критерии. Що се отнася до останалите доводи - че фактическата и правната сложност на делото в конкретния случай се определя от предмета на делото и от доказателствени искания за установяване на обстоятелствата, относими към приложението на чл. 52 и чл. 51, ал. 2 ЗЗД, вкл. за експертизи и свидетелски показания, както и че в настоящия случай липсват направени доказателствени искания и не са събирани допълнителни доказателства - достатъчно е да се отбележи, че същите не съответстват на предмета и характера на касационното производство, в което доказателства не се събират и което в случая е приключило с отказ да се допусне касационното обжалване поради липса на предпоставки по чл. 280, ал. 1 ГПК. Поради това така изложените доводи не са от естество да обосноват изменение на определението по чл. 288 ГПК в частта за разноските в искания от молителя смисъл. С тези мотиви съдът