Определение № 41 от 01.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1808/2020 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по две касационни жалби: касационна жалба вх.№ 2231 от 19.03.2020 г., подадена от В. Г. С. чрез адвокат Д. В. от АК - В., и касационна жалба вх.№ 2273 от 24.03.2020 г., подадена от Ц. П. Ш. чрез адвокат Н. Н. от САК, които са насочени срещу въззивно решение № 13 от 21.01.2020 г. по в.гр.д.№ 510/2019 г. на Окръжен съд-Ловеч. В касационна жалба на В. Г. С. са изложени оплаквания за неправилност на въззивното решение поради постановяването му в нарушение на материалния закон, при съществено нарушаване на съдопроизводствените правила и поради необоснованост. В изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са поставени следните въпроси: 1. Допустимо ли е въззивен окръжен съд да не разгледа частна жалба за добавяне в делба на невключен от ищеца имот; 2. Законосъобразно ли въззивният окръжен съд - Ловеч е приел за недействителен валидно направен отказ от наследство от 17.01.2012 г.; 3. Допустимо ли е качеството недействителност (или действителност) на вписан отказ от наследство да зависи от наличие (или отсъствие) на друг едностранен частноправен документ на титуляра на отказа, в частност – едностранна разписка за обезпечение на ангажимент, свързан с едностранен отказ от наследство; 4. Следва ли да се приеме тълкуване на Окръжен съд - Ловеч, че едностранният отказ от наследство от 17.01.2002 г. е недействителен, вследствие на ,,приемане” на наследство, посредством едностранна разписка от 16.01.2002 г., издадена от титуляра по отказа; 5. Допустимо ли е след прекратено родство по сватовство, поради прекратен брак (в хипотезата на чл. 76, ал. 6 СК) бивш сват на наследодател да е участник в делба наравно с наследници по кръв въз основа на ЗН, при положение, че родството по сватовство има правно значение само в предвидените от закона случаи, съгласно чл. 76, ал. 5 СК; 6. Законосъобразно ли са допуснати до делба определените в съдебното решение на ОС-Ловеч делбени квоти на съделителите. Относно първия въпрос касаторът счита, че касационното обжалване следва да бъде допуснато в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, относно втория, третия и четвъртия въпрос – в приложното поле на чл. 280, ал. 2 ГПК, а относно петия въпрос поддържа, че са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Ответниците по тази касационна жалба - С. М. П., Ц. П. Ц. и В. П. Ц., чрез адвокат П. П. от АК - Л., както и М. П. Н. чрез адвокат В. К. от АК - П., в писмени отговори изразяват становище, че липсват основанията по чл. 280 ГПК за допускане на касационно обжалване, както и че въззивното решение е правилно. М. П. Н. претендира присъждането на разноски. В касационната жалба на Ц. П. Ш. са изложени оплаквания за неправилност на въззивното решение в частта, с която е потвърдено решение № 225 от 16.05.2019 г. по гр.д.№ 2173/2018 г. на Районен съд - Ловеч - поради постановяването му в нарушение на материалния закон, при съществено нарушаване на съдопроизводствените правила и поради необоснованост. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът Ц. Ш. поставя следните въпроси: Следва ли при постъпило възражение по чл. 76 ЗН след първото съдебно заседание, но до началото на устните състезания пред първата инстанция, съдът да допълни доклада си по чл. 146 ГПК; 2. Следва ли в случаите, в които приема за разглеждане постъпило в първата фаза на делбеното производство правоизключващо възражение по чл. 76 ЗН до началото на устните състезания и не е допълнил доклада си по чл. 146 ГПК, първоинстанционния съд да постанови определение, с което да посочи обстоятелствата, от които произтичат претендираните права, правната квалификация на правата, претендирани от упражнилия възражението, кои обстоятелства се признават, как се разпределя доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти, и да даде възможност на страните да изразят становище по възражението – с довод, че тези въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото (основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК). Ответните страни по тази касационна жалба - С. М. П., Ц. П. Ц. и В. П. Ц., чрез адвокат П. П. от АК - Л., както и В. Г. С. чрез адвокат Д. В., в писмени отговори изразяват становище, че липсват основанията по чл. 280 ГПК за допускане на касационно обжалване, както и че въззивното решение е правилно. Ответникът М. П. Н. чрез адвокат В. К. от АК – П. поддържа, че жалбата е допустима и основателна. Ответниците по касация З. М. Н., Д. З. Н. и Г. З. Н. не са подали отговори на жалбите. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, след като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, приема следното: М. П. Н. е предявил иск с правно основание чл. 34 ЗС против С. М. П., Ц. П. Ц., В. П. Ц., В. Г. С., З. М. Н., Д. З. Н., Г. З. Н. и Ц. П. Ш. за делба на земеделски и горски имоти, находящи се в [населено място] и [населено място]. Общият наследодател на страните (с изключение на Ц. П. Ш.) С. Н. Ч. е починал на 07.03.1983 г. и е оставил за свои наследници по закон: В. С. Ц. /дъщеря/, П. С. Н. /дъщеря/ и Г. С. Ч. /син/, които са починали. В. С. Ц. е починала на 25.07.1991 г. и оставила за свой наследник сина си П. Ц. П. - починал на 23.04.1997 г., и оставил за наследници: ответниците С. М. П. /съпруга/, Ц. П. Ц. /син/ и В. П. Ц. /син/, П. С. Н. е починала на 18.11.2001 г. и оставила за свои наследници: П. М. Н. /съпруг/, починал на 19.12.2007 г., и ищецът М. П. Н. /син/. Г. С. Ч. е починал на 14.03.2009 г. и оставил за свои наследници: К. С. Ч. /съпруга/, починала на 12.02.2013 г., ответникът В. Г. С. /син/ и М. Г. П. /дъщеря/, починала на 07.11.2015 г. и оставила за наследници: ответниците З. М. Н. /съпруг/, Д. З. Н. /син/ и Г. З. Н. /дъщеря/. С Решение № 31/25.10.1999 г. на Общинска служба по земеделие /ОСЗ/ - гр. Угърчин за възстановяване правото на собственост на земи в съществуващи или възстановими стари реални граници в землището на [населено място], общ. У., е възстановено правото на собственост на наследниците на С. Н. Ч. върху следните имоти: пасище, мера от 2.505 дка в местността “Ц.”, имот № * по картата на землището; пасище, мера от 2.000 дка в местността “Ц.”, имот № * по картата на землището; нива от 2.200 дка в местността “Е.”, имот № * по картата на землището. С Решение № 28/28.09.1999 г. на ОСЗ - гр. Угърчин за възстановяване правото на собственост върху земеделски земи съгласно плана за земеразделяне в землището на [населено място], общ. У., е възстановено правото на собственост на наследниците на С. Н. Ч., бивш жител на [населено място], върху нива от 8. 000 дка в местността „А.”, имот № * по плана за земеразделяне. С Решение № 15У/16.04.1999 г. на ОСЗ - гр. Угърчин за възстановяване правото на собственост върху земеделски земи съгласно плана за земеразделяне в землището на [населено място], е възстановено правото на собственост на наследниците на С. Н. Ч. върху следните имоти: нива от 21.102 дка в местността “К.”, имот № * по плана за земеразделяне, и нива от 35.612 дка в местността “Ч.”, имот № * по плана за земеразделяне. С Решение № У-27А/15.12.2008 г. на ОСЗ - гр. Угърчин, наследниците на С. Н. Ч. са обезщетени, чрез предоставяне в собственост на следната земеделска земя в землището на [населено място] - поземлен имот от ОПФ № * по плана за обезщетяване, представляващ нива от 15.653 дка, в местността “М.”. С Решение № 15/10.08.2000 г. на ОСЗ - гр. Угърчин за възстановяване на собствеността върху отнети гори и земи от горския фонд в землището на [населено място], е възстановено правото на собственост на наследниците на С. Н. Ч. върху имот № * по картата на възстановената собственост на землището, с площ 1.070 дка, представляващ дървопроизводителна горска площ в местността “А.”. С Решение № Д 13-2/17.05.2004 г. на ОСЗ - гр. Угърчин за възстановяване на собствеността върху отнети гори и земи от горския фонд в землището на [населено място], е възстановено правото на собственост на наследниците на С. Н. Ч. върху имот № * по картата на възстановената собственост на землището, с площ 7.000 дка, представляващ дървопроизводителна горска площ в местността “А.”. С Решение № 18/06.10.2000 г. на ОСЗ - гр. Угърчин за възстановяване на собствеността върху отнети гори и земи от горския фонд в землището на [населено място], е възстановено правото на собственост на наследниците на С. Н. Ч. върху следните имоти: имот № * по картата на възстановената собственост на землището, с площ 2.001 дка, представляващ залесена горска територия в местността “Б.”, и имот № * по картата на възстановената собственост на землището, е площ 1.300 дка, представляващ залесена горска територия в местността “К.”. От приложените по делото скици, издадени от Службата по геодезия, картография и кадастър /СГКК/ - гр. Ловеч, e установен актуалния статут на имотите, предмет на делбата, и тяхната идентичност с решенията, с които имотите са възстановени на наследниците на С. Н. Ч.. С Разписка от 16.01.2002 г. ответникът Ц. П. Ц. е удостоверил, че е получил от Г. С. Ч. сумата от 600 лева в замяна на полагащото му се наследство от 10 декара земя, собственост на наследодателя им С. Н. Ч., починал през 1983 г., както и е поел обещание да подпише договор за делба. С вх. № 10/17.01.2002 г. на Районен съд - Ловеч, наследникът Ц. П. Ц. е заявил, че се отказва от наследството, оставено от наследодателя му С. Н. Ч., б. ж. на [населено място], починал на 07.03.1983 година. От Удостоверение № 2/17.01.2002 г. на Районен съд – Ловеч е установено, че отказът е вписан в специалната книга при съда под № 2/17.01.2002 година. С Нотариален акт № 50, том X, рег. № 8758, н. дело № 1020 от 2014 г. на помощник-нотариус по заместване С. К. при Нотариус А. Ц., с район на действие РС-Ловеч, рег. № * на НК, вписан с вх. рег. № 7027 от 18.12.2014 г., акт № 7, том 19, дело № 3759 по описа на Службата по вписванията-Ловеч, Ц. П. Ц. е дарил на ответника Ц. П. Ш. 1/9 идеална част от седем броя поземлени имоти - земеделски земи, описани в т. 1-6 и т. 8 от Нотариалния акт, които са предмет на делбата, описани в т. 1-7 от исковата молба. Имотът по т. 7 по нотариалния акт не е заявен за делба от страните. С Нотариален акт № 82, том III, рег. № 1516, дело № 189 от 2015 г. на Нотариус Н. Т., с район на действие РС-Ловеч, рег. № * на НК, вписан с вх. рег. № 1780 от 09.04.2015 г., акт № 8, том 5, дело № 843 по описа на Службата по вписванията-Ловеч, ищецът М. П. Н. е продал на ответника Ц. П. Ш. 1/3 идеална част от поземлени имоти - земеделски земи, посочени под номер 1, 2 и 3 в Нотариалния акт, които са предмет на делбата, описани в т. 1-3 от исковата молба. При така установените факти, въззивният съд е прел следното от правна страна: Относно лицата, между които ще се извърши съдебната делба, в хода на първоинстанционното производство от ответниците З. М. Н., Д. З. Н. и Г. З. Н., така и с въззивна жалба вх. № 6725 от 18.06.2019 г., постъпила от В. С. Г., e възразено против правото на С. М. П. да участва в делбата. Въззивният съд е споделил извода на Районен съд - Ловеч, че същата няма качеството на последващ съпруг по смисъла на чл. 9а ЗН, както и че съгласно т. 2 от ТР № 1 от 04.11.1998 г. на ВКС по тълк.д.№ 1/1998 г. на ОСГК тя попада в кръга на законните наследници на възстановената собственост върху имоти одържавени или включени в ТКЗС или други образувани въз основа на тях селскостопански организации. Възражението, направено с въззивна жалба с вх. № 6248 от 04.06.2019 г., че не е спазен реда за вписване на отказ от наследство от страна на Ц. П. Ц., е счетено за неоснователно по съображения, че формата на вписване е спазена - отказът е вписан в специалната книга на Районен съд - Ловеч под № 2 от 17.02.2002 г., видно от Удостоверение № 2 от 17.01.2002 г. Възражението, направено с въззивна жалба вх. № 6386 от 06.06.2019 г., към която са се присъединили С. М. П. и В. П. Ц., за недействителност на отказа от наследство, поради предхождащо го приемане, е намерено за основателно. Прието е, че преди отказа /вписан на 17.02.2002 г./ ответникът Ц. П. Ц. е извършил действие по приемане на наследството - на 16.02.2002 г. същият е подписал разписка, неоспорена относно нейното съдържание, че е получил от Г. С. Ч. /наследодател на В. С. Г. и общ наследодател на З. М. Н., Д. З. Н. и Г. З. Н./ сумата от 600 лева в замяна на полагащото му се наследство от 10 декара земя, собственост на наследодателят С. Н. Ч., както и поел задължението да подпише договор за делба. Направен е извод, че извършения след действията по приемане на наследството отказ е недействителен, съответно не е произвел целените последици - да уголеми дяловете на останалите наследници. Ето защо ответникът Ц. П. Ц. следва да бъде допуснат до участие в съдебната делба и по отношение на имоти по т. 1 - 6, т. 8, т. 10 и т. 11 от исковата молба с полагащата му се част от наследството. За неоснователни са намерени развитите доводи с въззивна жалба вх. № 6248 от 04.06.2019 г. за допуснато нарушение на съдопроизводствените правила, в насока, че е разгледано възражение по чл. 76 ЗН, като служебно са обсъдени относимите към същото обстоятелства, без да се посочи кога, под каква форма и с какъв предмет е същото. В тази връзка е изложено, че в съдебно заседание, проведено на 16.04.2019 г., в която ответника Ц. П. Ш., както и неговия процесуален представител не са участвали, въпреки че са били редовно призовани, съдът е докладвал молба с вх. № 3807 от 01.04.2019 г., постъпила от ответника В. Г. С., с която е заявил, че предявява инцидентен установителен иск или възражение по чл. 76 ЗН за прогласяване на недействителност на три сделки. От страна на процесуалните представители на съделителите е взето становище по предявения инцидентен установителен иск и по възражението по чл. 76 ЗН, след което съдът (по съображения, че действието е предприето извън преклузивния срок по чл. 133 ГПК - ответникът не е упражнил правата си по чл. 212 ГПК в срока за отговор на исковата молба) не е приел за разглеждане на инцидентен установителен иск за прогласяване на недействителност на сделката, сключена с Нотариален акт за дарение № 50/18.12.2014 г., том X, рег. № 8758, н. дело № 1020/2014 г. на помощник-нотариус но заместване С. К. при Нотариус А. Ц. (с която сънаследникът Ц. П. Ц. се е разпоредил в полза на ответника Ц. П. Ш., който не е сънаследник, с 1/9 ид.част от седем поземлени имоти - земеделски земи, описани в т. 1 – т. 6 и т. 8 от нотариалния акт, които са предмет на делбата, описани в т. 1 - 7 от исковата молба) и сделката, сключена с Нотариален акт № 82/09.04.2015 г., том III, рег. № 1516, дело № 189/2015 г. на Нотариус Н. Т. (с която сънаследникът М. П. Н. е продал на ответника Ц. П. Ш. 1/3 ид.част от поземлени имоти - земеделски земи, посочени под номер 1, 2 и 3 в Нотариалния акт). За разглеждане е прието възражение по чл. 76 ЗН по отношение на посочените разпоредителни сделки по съображения, че правото да се иска прогласяване на недействителност на актовете на разпореждане със сънаследствена вещ е упражнено в срока, разяснен с ТР № 1 от 19.05.2004 г. на ВКС по гр.д.№ 1/2004 г., ОСГК - до приключване на устните състезания в първата фаза, от легитимирана страна - сънаследника В. Г. С., който не е извършил сделка с имот, предмет на делбата, като главни страни в процеса са участвалите в сделките сънаследници-прехвърлители Ц. П. Ц. и М. П. Н.. Приобретателят по сделките Ц. П. Ш. също е главна страна по делото. Първоинстанционният съд се е произнесъл по възражението по чл. 76 ЗН по съображения, споделени от въззивния съд. За неоснователна е счетена въззивна жалба вх. № 6640 от 14.06.2019 г., с която се решението на РС – Ловеч е обжалвано в частта, с която е оставено без разглеждане направеното възражение по чл. 76 3Н за прогласяване на относителна недействителност на разпореждане чрез Договор за дарение на идеална част от поземлен имот с идентификатор ***, в м. „Г.”, с Д., Л. област, обективирано в Нотариален акт № 81, том III, рег. № 1508, дело № 188 от 09.04.2015 г. по съображения, че съгласно чл. 341 ГПК подалият исковата молба сънаследник (както и останалите сънаследници) в първото съдебно заседание могат да искат в делбената маса да бъдат включени и други имоти. Поземлен имот с идентификатор *** по КККР на [населено място], който е обект на дарението по Нотариален акт № 81 от 09.04.2015 г. не е включен в делбената маса, не е предмет на делото, поради което правилно първоинстанционният съд е оставил без разглеждане касаещото го искане по чл. 76 ЗН. По отношение на така постановеното въззивно решение не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване. Първият въпрос, формулиран в изложението към касационната жалба на В. Г. С., е свързан с оплакването на касатора, че въззивният съд не се е произнесъл по подадената от него частна жалба вх.№ 6640/14.06.2019 г. Поддържаната от касатора теза за липса на формирана воля на съда относно част от спорното право не кореспондира с мотивите на въззивното решение, в които съдът е направил извод, че поземленият имот в местността “Г.” не е включен от страните в делбената маса в срока по чл. 341 ГПК и не е предмет на делото. При така изложените съображения за неупражняване на потестативното право на делба по отношение на този имот, въззивният съд е намерил за неоснователна подадената частна жалба и е потвърдил първоинстанционния акт в частта, с която е оставено без разглеждане възражението по чл. 76 ЗН. Предвид произнасянето на въззивния съд по целия спорен предмет, първият поставен от касатора въпрос не обосновава допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Вторият, третият и четвъртият въпроси касаят вида действия, посредством които може да се приеме, че е извършено мълчаливо приемане на наследството по смисъла на чл. 49, ал. 2 ЗН. Тези въпроси касаторът свързва с основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, което обосновава с твърдения за очевидна неправилност на извода на въззивния съд, че направеният от ответника Ц. Ц. отказ от наследство е недействителен и не е породил правни последици, тъй като е направен след като наследството e прието. Въззивният съд е приел, че преди вписване на отказа от наследство на 17.02.2002 г., като е получил сумата 600 лева в замяна на полагащото му се наследство от 10 декара земя и е поел задължението да подпише договор за делба съгласно разписката от 16.02.2002 г., ответникът Ц. П. Ц. е извършил действие по приемане на наследството. В трайно установената практика на ВКС, обективирана в Решение № 395 от 04.11.2010 г. по гр.д.№ 309/2010 г. на ВКС, ІІ г.о. и решение № 535 от 02.09.2011 г. по гр.д.№ 92/2010 г. на ВКС, ІІ г.о., е прието, че мълчаливо приемане на наследството е налице при извършване на фактически или правни действия от наследника, които несъмнено предполагат неговото намерение да приеме наследството. Действията не трябва да са двусмислени, т.е от тях да е възможно да се направят и други изводи, като законът предвижда при всеки конкретен случай съдът да прецени дали извършените действия сочат на воля на приемане на наследството, т. е касае се за фактически въпрос, различен за всеки отделен казус. В случая обжалваното решение не е очевидно неправилно. Не е налице прилагане на закона в неговия обратен смисъл, нито е налице прилагане на отменена или позоваване на несъществуваща правна норма. Не е налице нарушаване на основни принципи на гражданския процес, нито очевидна необоснованост на акта, изразяваща се в грубо несъответствие на фактическите изводи със събраните доказателства, правилата на логиката и науката. Изводът на въззивния съд за извършени от ответника Ц. Ц. действия, посредством които е прието наследството, е направен по повод предявения иск за делба, с оглед правните последици на конкретно установените по делото факти, и е съответен на практиката на ВКС, формирана във връзка с тълкуването и прилагането на чл. 49, ал. 2 ЗН. Петият въпрос, поставен от касатора, не покрива критериите на общо основание за допускане на касационно обжалване, тъй като не е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Мотивите на обжалваното решение не съдържат извод, според който родството по сватовство има правно значение при определяне на кръга на законните наследници на възстановената собственост. Не е налице и допълнителното основание на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, на което се позовава касатора. Съобразно т. 4 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ВКС, ОСГКТК предпоставката по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е налице, когато разглеждането на поставен от страната и обуславящ изхода на спора правен въпрос би допринесло за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а е от значение за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви - за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Точното прилагане на закона и развитието на правото по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК формират едно общо правно основание за допускане на касационно обжалване, което е налице във всички случаи, при които приносът в тълкуването осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите. По въпроса какъв е кръгът на лицата, призовани да наследят новооткрито наследство по смисъла на чл. 91а ЗН, в хипотезата, при която наследник на бившия собственик е починал преди възстановяване на собствеността, има формирана задължителна практика на ВКС. В мотивите на т. 2 от ТР №1 от 04.11.1998 г. по тълк.д. №1/1998 г. на ОСГК на ВКС е прието, че понятието „новооткрито наследство”, употребено в чл. 91а ЗН, има предвид имоти, които поради одържавяването им не са били в патримониума на наследодателя при откриване на наследството; че правото да получат тези имоти се признава на лицата, които вече са призовани към наследяване, а не на други наследници; че фикцията „новооткрито наследство” обособява възстановената собственост в отделен обект за наследяване, за който ще се прилагат специално създадените правила на чл. 9а, чл. 90а и чл. 91а ЗН, без да се променя времето и мястото на откриване на наследството, а оттам и кръгът на наследниците. В решение № 52 от 02.02.2011 г. по гр.д.№ 1896/2009 г. на ВКС, І г.о. и цитираните в него решения на ВС и ВКС е прието, че разпоредбата на чл. 57 ЗН се прилага по отношение на „новооткрито наследство” по смисъла на чл. 91а ЗН, когато наследникът на бившия собственик е починал преди възстановяването на собствеността, т.е. преди да има възможност да приеме новооткритото наследство. Всички наследници на починалото преди възстановяване на собствеността лице наследяват по трансмисия новооткритото наследство и имат правата, каквито техният пряк наследодател би имал, ако беше жив при възстановяване на собствеността. Изложените от въззивния съд съображения са съобразени с тази практика на ВКС. Шестият въпрос не поставя абстрактен правен проблем по приложението на процесуална или материалноправна норма, поради което същият не е предмет на преценка в производството по чл. 288 ГПК. По съществото си този въпрос представлява оплакване за неправилно прилагане на материалния закон - касационно основание за неправилност по чл. 281, т. 3 ГПК, но не и основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допустимост на касационното обжалване, поради което не обуславя допускане на касационното обжалване. По касационната жалба на Ц. П. Ш.: Процесуалноправните въпроси, свързани с допуснати от първата инстанция процесуални нарушения при докладване на делото, и за задълженията на въззивния съд при липса или непълен доклад по чл. 146 ГПК, са разрешени в т. 2 на ТР № 1 от 09.12.2013 г. по тълк.д.№ 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Разяснено е, че въззивният съд дължи даване на указания на страните относно възможността да предприемат процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада и дадените указания само в случай, че въззивната жалба съдържа обосновано оплакване за допуснати от първоинстанционния съд нарушения на съдопроизводствените правила във връзка с доклада. По настоящото дело въззивният съд не е действал в противоречие със задължителната практика. Макар във въззивната жалба на ответника Ц. Ш. да се съдържа оплакване за допуснати от районния съд нарушения на съдопроизводствените правила във връзка с доклада, това оплакване не е конкретно и обосновано - ответникът не е изложил твърдения досежно релевантни факти и обстоятелства, относими към възражението по чл. 76 ЗН, нито е поискал от въззивния съд да събере нови доказателства, които не са били събрани от първата инстанция поради нарушаване на чл. 146 ГПК, в резултат на което делото да е останало неизяснено от фактическа страна. Ето защо формулираните от касатора процесуалноправни въпроси не обосновават допускане на касационно обжалване. С оглед настоящото произнасяне и на основание чл. 81 ГПК касаторът В. Г. С. следва да бъде осъден да заплати на ответника по касация М. П. Н. направените разноски за защита срещу касационната жалба с вх.№ 2231 от 19.03.2020 г. – сумата 300 лв., представляваща заплатен в брой хонорар за един адвокат съгласно ДПЗС от 11.06.2020 г. (л. 22). Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение