Определение № 5086 от 22.10.2026 г. на ВКС по д. № 2756/2026 г.

Производството е по реда на чл. 135, ал. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по спор за подсъдност между Районен съд - Велинград и Административен съд - Пазарджик за определяне на компетентния да се произнесе съд по предявения от И. Д. Ю. против [община] иск за заплащане на обезщетение от 3500 евро за вредите, произтекли от действията/бездействията на органа по настойничеството и попечителството към [община]. Производството е било образувано пред Административен съд - Пазарджик по жалба на И. Д. Ю. вх. № 94-00/5110 от 8.06.2006 г. по описа на [община] против твърдян мълчалив отка на Кмета на [община] да се произнесе по подадено Уведомление с вх. № 94-00/4871 от 26.05.2026 год. и възражение с вх. № 94-00/5055 от 03.06.2026 год. за вписване в регистъра по чл. 174 от Семейния кодекс (СК) и издаване на удостоверение за настойник по право на Д. И. Ю., поставен под пълно запрещение, с която жалба е заявена и претенция за присъждане на обезщетение в размер на 3 500,00 евро срещу [община]. С определение № 2863 от 17.06.2026 год. по адм. д. № 711/2026 г. Административен съд - Пазарджик е прекратил производството и е изпратил делото по подсъдност на Районен съд - Велинград, приемайки, че нормата на чл. 161 СК предвижда контрол върху действията, отказите и бездействията на органа по настойничество и попечителство от гражданския районен съд, като заявения иск за заплащане на обезщетение от такива действия/бездействия, за които е предвидена специална подсъдност, не може да обоснове компетентност на административния съд да разгледа спора. С определение № 532 от 25.06.2026 г. по гр. д. № 455/2026 г. Районен съд - Велинград е приел, че искът за заплащане на обезщетение е с правна квалификация чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, тъй като претенцията се основава на твърдения за вреди, причинени от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административен орган - кмета на [община], в качеството му на органа по настойничеството попечителството. Исковата претенцията е за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди от фактически действия и бездействия, подробно описани в сезиращата молба на административен орган във връзка с извършваната от него административна дейност. Макар изложените твърдения на ищеца не сочат на безпротиворечив извод за пасивната легитимация на ответника, като липсва съгласуваност между петитума и обстоятелствената част на исковата молба, тези недостатъци на исковата молба следва да бъдат отстранени от ищеца, като му бъдат дадени указания за това от компетентния първоинстанционния съд. Въпреки това изложените в исковата молба твърдения налагат категоричен извод за характера на търсената от ответника отговорност, които сочат за приложимостта на специалната подсъдност на административните съдилища, доколкото се твърди причинените вреди да са произлезли от административната дейност на съответния орган - ответник по делото. По тези съображения и след разделяне на исковото производство, районният съд го е прекратил и е повдигнал препирня за подсъдност. Настоящият смесен състав от Върховния касационен и Върховния административен съд приема, че искът е подсъден на Районен съд - Велинград по следните съображения: Искът на И. Д. Ю. против [община] за заплащане обезщетение за неимуществени вреди е основан на следните твърдения: с решение от 20.04.2026 г. синът му Д. И. Ю. е поставен под пълно запрещение; в качеството на негов баща И. Д. Ю. на 26.05.2026 г. подал до кмета на [община] уведомление, с което поискал да бъде вписан в регистъра по чл. 174, ал. 1 СК и да му се издаде съответното удостоверение; вместо да изпълни законовите си задължения, общинската администрация го уведомила устно, че трябва да попълни бланка за учредяване на настойнически съвет; поради очевидната незаконосъобразност на това искане, И. Д. Ю. подал възражение на 3.06.2026 г., в което изложил аргументите си и предоставил 7-дневен срок за произнасяне; неиздаването на исканото удостоверение в 7-дневния срок съставлява мълчалив отказ; незаконосъобразното бездействие му причинило силен стрес, чувство на безпомощност и несигурност от възпрепятстване на възможността да представлява адекватно сина си пред институциите, което засилва притесненията за неговото бъдеще. От посочените твърдения следва, че се претендира обезщетение за вреди от незаконосъобразни действия и бездействие на орган по настойничество и попечителство. П. на спора е обусловена от характера на конкретната дейност, а не от това, че е възложена на лице, което като орган на местната власт изпълнява и административни функции. В случай, че тази дейност, се приеме за административна, за проява на държавно-властническо управление, то искът ще е подсъден на административния съд. В обратния случай, ще е подсъден на общия, в който смисъл са мотивите, съдържащи се в Тълкувателно постановление № 2/2014 г. от 19.05.2015 г. на Общото събрание на Гражданска колегия на Върховния касационен съд и Първа и Втора колегия на Върховния административен съд. Обществените отношения, свързани с дейността по учредяване на настойничество и попечителство са регламентирани в Семейния кодекс. Съгласно чл. 154 и чл. 155, ал. 1 СК кметът на съответната община или определено от него длъжностно лице, в качеството му на орган по настойничеството, е длъжен да назначи настойнически съвет на лице, поставено под пълно запрещение в 30-дневен срок от получаване на препис от съдебното решение за това, респ. да впише в регистъра по чл. 174 СК лицата, които по силата на чл. 173, ал. 2 и ал. 3 СК са настойници или попечители по силата на закона по тяхно искане и да удостовери това им качество. Според разпоредбата на чл. 159, ал. 1 СК, до назначаването, респ. вписването на настойник в регистъра по чл. 174 СК, органът по настойничество взема охранителни мерки за личността и имуществото на лицето, което трябва да бъде поставено под настойничество, след което тези мерки се осъществяват от определения настойник. Цитираните норми определят характера на дейността на органа по настойничество и попечителство като целяща да се опази личността и имуществото на поставените под запрещение лица. Действията и актовете на органа по настойничество не са проява на власт и подчинение, а целят да съдействат на запретените лица, да ги предпазят и охранят интересите им. Поради това възникналите правоотношения не са административноправни (на власт и подчинение), а са гражданскоправни (за охрана интересите на определен кръг физически лица). Следователно дейността на кмета на общината като орган по настойничеството и попечителството и съпътстващите я актове, действия и бездействия, не е административна, поради което обезщетение за вреди, причинени от действия/бездействия при осъществяването й, не може да се търси на основание чл. 1 ЗОДОВ. Компетентността да разгледа и да се произнесе по предявения иск принадлежи на общия съд по реда на Гражданския процесуален кодекс, поради което делото следва да се изпрати на Районен съд - Велинград за продължаване на съдопроизводствените действия. С оглед изложеното и на основание чл. 135, ал. 4 АПК настоящият смесен състав