Определение № 10056 от 21.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10266/2025 г.

Производството е образувано по жалба на Сдружение за дива природа „Балкани“, ЕИК 831467860, представлявано от П. Д. Ц.- председател на Управителния съвет и лице с индивидуална представителна власт, против Решение №ЕО-17/2025 г. на министъра на околната среда и водите, с което е постановено да не се извършва екологична оценка на проект за изменение на Общ устройствен план на курортен комплекс Пампорово, област Смолян, прилагането на който няма вероятност да окаже значително отрицателно въздействие върху природни местообитания, популации и местообитания на видове, предмет на опазване в защитени зони, и човешкото здраве. С жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на акта, респ. се настоява за отмяната му. След преценка на доказателствата по административната преписка, Върховният административен съд, шесто отделение, приема, че делото не е родово подсъдно на настоящия съд. В тази връзка следва да се посочи, че Решение № 8 от 23.04.2018 г. по к. д. № 13/2017 г., КС на РБ дава задължително тълкуване на разпоредбата на чл. 125, ал. 2 от Конституцията, като посочва, че: "Разпоредбата на чл. 125, ал. 2, предложение първо от Конституцията задължава Върховния административен съд да се произнася като първа инстанция по спорове за законността на административните актове, издадени от Министерския съвет и от министрите при упражняване на възложените им функции и правомощия по ръководството и осъществяването на държавното управление." В мотивите на решението си Конституционният съд не е дал тълкуване на понятието "функции и правомощия по ръководството и осъществяването на държавното управление", но е използвал пример, чрез който е илюстрирал разбирането си за правомощие, упражнявано от министрите чрез издаване на административен акт, чието правомощие не е по държавното управление по смисъла на чл. 125, ал. 2 от Конституцията. По този начин, от мотивите на конституционното решение е видно, че за Конституционния съд правомощия по държавно управление, които не се обхващат от разпоредбата на чл. 125, ал. 2 от Конституцията са тези, които не са предоставени от законодателя единствено и само на съответния министър, в качеството му на централен едноличен орган на изпълнителната власт със специална компетентност – чл. 25, ал. 1 от Закона за администрацията (ЗА), за да ръководи, координира и контролира осъществяването на държавната политика в съответната област – ал. 2 на чл. 25 ЗА, а са правомощия, които се упражняват с цел функциониране на държавата и от други държавни органи. Правомощието на министъра на околната среда и водите в настоящия случай касае издадено от него решение, с което се преценява необходимостта от екологичната оценка за предложен план и програма или за тяхно изменение съгласно процедурата, определена с наредбата по чл. 90, съгл. чл.85, ал.4 и 5 от Закона за опазване на околната среда (ЗООС), предоставено му на основание чл. 84, ал. 1, вр. с чл.82, ал.4 от същия. Изводът, който се налага е, че централният едноличен орган със специална компетентност (министърът на околната среда и водите) не действа при упражняване на конституционно установени негови правомощия, като от друга страна е налице случай, предвиден в закона- ЗООС, поради което и по арг. от чл. 132, ал. 2, т. 2, предл. второ АПК, издадените от министъра административни актове се оспорват пред съответния административен съд. С оглед на това спорът за проверка законосъобразността на Решение №ЕО-17/2025 г. на министъра на околната среда и водите е подсъден като първа инстанция на съответния административен съд. За да определи компетентният съд, настоящият състав съобрази разпоредбата на чл. 133, ал. 1 АПК. С оглед обстоятелството, че седалището на посочения в акта адресат е в гр. София, то спорът е местно подсъден на Административен съд София- град. Водим от горното и на основание чл. 135, ал. 2 АПК, Върховният административен съд