Определение № 939 от 04.12.2013 г. на ВКС по т. д. № 1347/2013 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Д. К. Ч., [населено място] срещу решение № 1356/14.11.12г., постановено по т.д.№ 1147/12г. от Пловдивския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 421/11.07.12г. по т.д.№ 403/11г. на Пловдивския окръжен съд за осъждане на касатора да заплати на С. И. У., [населено място] сумата от 25925 лв., представляваща дължим остатък от 27425 лв. по запис на заповед, издаден на 07.06.10г. Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК. Ответникът оспорва жалбата. Претендира разноски. Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното: Касационната жалба е редовна - подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че процесният запис на заповед е редовен от външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане с настъпил падеж. Изложени са съображения за недоказаност на възражението на издателя за симулативност на документа, като нито една от страните не се позовава на каузално правоотношение. Ответникът по иска – настоящ касатор също не е посочил конкретно каузално правоотношение като причина за издаването на записа на заповед, а е поддържал единствено, че не е подписал документа, както и че откликнал на молбата на ищеца да му издаде ценната книга, за да я представи пред кредитна институция, но по-късно този документ бил унищожен. Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Според касатора въззивното решение е постановено в противоречие с практиката на ВКС по въпросите за връзката на издаден запис на заповед и съществуващо между издателя и поемателя каузално правоотношение и за произнасянето по въведено възражение за причината за издаване на ценната книга. В цитираните от касатора и в други решения на ВКС, като например решение № 103/24.06.2009г. по т.д.№ 717/08г. на ІІ т.о. и решение № 121/01.07.2009г. по т.д.№ 55/09г. на ІІ т.о., е направено разграничение относно разпределението на доказателствената тежест в процеса, но същата е относима в случаите, когато длъжникът е доказал личните си възражения срещу записа на заповед – съществуването на каузално правоотношение и връзката му със записа на заповед. Според решение № 143/01.02.2013г. по т.д.№ 870/11г. на ВКС, І т.о. при предявен иск по чл.422 ГПК за установяване на съществуването на вземане по запис на заповед, въз основа на който е издадена заповед за изпълнение по чл.417, т.9 ГПК, съдът следва да разпредели доказателствената тежест съобразно с нормата на чл.154, ал.1 ГПК, като възложи на всяка от страните доказването на фактите, на които са основани твърденията и възраженията й и са обуславящи за претендираното, съответно отричаното право - за съществуването, респ. за несъществуването на вземането по записа на заповед. Дадените разяснения са, че ако длъжникът твърди, че ценната книга е издадена за обезпечаване на изпълнението по каузална сделка, то той следва да въведе и възражения за недействителност на тази сделка, както и всякакви други правопогасяващи възражения относно вземането по каузалната сделка, които имат за последица и недължимост на вземането по записа на заповед. В случая, длъжникът е въвел единствено възражение, че задължаването по ценната книга е симулативно, прието от въззивния съд за недоказано, поради което обжалваното решение не е противоречие с практиката на ВКС. Въведеното основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК не е налице по въпроса: „При заявена липса на каузално правоотношение и от двете страни в процеса, но събрани гласни доказателства за някакво предхождащо издаването на ценната книга правоотношение, следва ли съдът при постановяване на решението на съобрази тези данни, респ. Да отчете констатираното противоречие между тяхното съдържание и твърдяната липса на основание?”. Отговорът на въпроса произтича от разпоредбата на чл.236, ал.2 ГПК, тъй като преценката на доказателствата се извършва от съда във връзка с исканията и възраженията на страните, въведени в процеса. На основание чл.81 ГПК касаторът следва да заплати направените от ответника разноски по делото по договор от 16.01.13г. в размер на 500 лв. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд