Определение № 841 от 04.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1847/2013 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Г. Н. М. от [населено място] срещу решение №309 от 21.12.2012г по гр.д № 539/2012г, на Ловешки окръжен съд ,с което е потвърдено решение от25.09.2012г по гр.д 369/2012г на Районен съд [населено място], постановено по трудов спор за законосъобразност на уволнение поради съкращение на щата. При съпоставка на длъжностите по старото и новото щатно разписание решаващо е прието, че съкращението на щата е реално, има трансформация като в новосъздадени длъжности са включени нови различни квалификационни изисквания, по- голям обем трудови задължения, така не само наименованието, но и същността на извършваната работа е друга. В приложеното към жалбата изложение се изтъкват основания на чл. 280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК, по въпроса налице ли е съкращение на щата по смисъла на чл. 328 ал.1 т.2 предл. второ КТ във формата на „ трансформиране на длъжности”, когато в новото щатно разписание се установява длъжност с променено наименование, без да се изменя по същност извършваната работа, налице е идентичен предмет на трудовата дейност. Като основание за допускане на касационно обжалване поради противоречие с практика ВКС се сочат реш. №1002 от 18.05. 2000г ІІІ г.о и реш. № 1289 от 24.01.1995г ІІІ г.о ,която практика не може да послужи като обосновка на основание по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК, т.е в изложението по същество се изтъква основание по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК. Довод по основанието на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК се поддържа заради необходимост от осъвременяване тълкуването на съделбната практика и закона ,но конкретни съображения в тази връзка не са изложени и обосновка липсва. Ответникът по жалбата [община] е заявил писмен отговор.Обжалваното решение е в съгласие с константната практика Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита ,че не е налице основание за допускане на касационно обжалване. Поставеният от касатора въпрос има трайно установено разрешение в практиката на ВКС, изяснени са признаците на т. нар. „трансформиране на длъжности”, от значение при спор във връзка с реалния характер на съкращението по чл. 328 ал.1 т.2 КТ Практиката на ВКС по отделни дела при действието на ГПК (отм) част от която защитата цитира, е намерила развитие в реш. №154/2011 по гр.д № 1279/2010г ІІІг.о, реш.184/2011 по гр.д №803/2010г ІV г.о, реш. №115/2011 по гр.д № 1115:/2010 ІV г.о ,реш. № 126/2011 гр.д № 1227/2010 ІІІг.о по реда на чл. 290, чл. 291 ГПК. Съкращаването на щата представлява премахване на щатни бройки от щатното разписание на предприятието и то е реално ,съответно основанието по чл. 328 ал.1 т.2 е налице ,когато трудовата функция е престанала да съществува като съдържание на отделна длъжност. Указанието е да не се изхожда единствено от наименованието на сравняваните длъжности, а да се съпоставят длъжностните характеристики ,изискванията за заемане на закритата и новата длъжност, управленското ниво в структурата и най вече основните трудови функции, като с оглед спецификата на всеки отделен случай липсата на идентичност по горните показатели ще е определяща за извод, че е налице трансформация, съкращението е реално и основанието по чл. чл. 328 ал.1 т.2 е приложено законосъобразно. Обжалваното въззвно решение е в съответствие, а не в противоречие с установената практика по поставения въпрос, тъй като решаващият извод на Плевенски окръжен съд е изграден при указаното обстоятелствено изследване: заеманата от ищеца длъжност е съпоставена с новите длъжности, предвидени за по-нататъшната дейност на общината в същото направление на дейност. Изтъкнато е включването на нови основни трудови задължения в сходните длъжности по новия щат, различните управленски нива, различните квалификационни изисквания за заемането им. Въззивният съд е цитирал кои са новите трудови функции и е обосновал защо ги счита за съществени. Изводът на съда за трансформиране, за създаване на нови длъжности не само по наименование, но и по същност на извършаваната работа в случая е основан на фактите, докато поставеният в изложението въпрос се оказва лишен от конкретна връзка с обстоятелствата по делото, обусловили решаващата преценка на съда. При поставянето на въпроса защитата има предвид фактическа обстановка, различна от обсъдената и решаващи изводи на съда, различни от постановените. Изводите на съда се възприемат в смисъл, обратен на явно изразения, така въпрос по смисъла на чл. 280 ал.1 ГПК не се формулира и основание за допускане до касационно обжалване не е налице. На основание чл. 78 ал.8 ГПК на ответника по жалбата следва да се присъдят 150 лева възнаграждение по този ред ,за защита пред настоящата инстанция. Воден от горното Върховен касационен съд състав на ІІІ г.о.