Определение № 3900 от 05.12.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1565/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба вх. № 133/09.01.2023 г. (с дата на пощенското клеймо – 06.01.2023 г.), подадена от О. Ю. А. и „Т. Трейд Лтд“, срещу решение № 334 от 07.11.2022 г. по гр. д. № 143/2022 г. на Окръжен съд – Добрич, с което е потвърдено решение № 28 от 05.03.2019 г. по гр. д. № 513/2018 г. на Балчишкия районен съд в частта, с която „Темора Трейд“ Лтд е осъдено да предаде на „Олд Тауър 7“ ЕООД владението върху: апартамент № 2 в сграда № 10, с идентификатор ***, с адрес на имота: [населено място], [улица], бл. 10 ет. 1 ап. 2; апартамент № 3 в сграда № 10, с идентификатор *, с адрес на имота: [населено място], [улица], [жилищен адрес]; апартамент № 4 в сграда № 10, с идентификатор *, с адрес на имота: [населено място], [улица], [жилищен адрес]; апартамент № 5 в сграда № 10, с идентификатор *, с адрес на имота: [населено място], [улица], [жилищен адрес]; апартамент № 12 в сграда № 10, с идентификатор *, с адрес на имота: [населено място], [улица], [жилищен адрес]; апартамент № 13 в сграда № 10, с идентификатор *, с адрес на имота: [населено място], [улица], [жилищен адрес]; апартамент № 15 в сграда № 10, с идентификатор *, с адрес на имота: [населено място], [улица], [жилищен адрес] както и в частта, с която О. Ю. А. е осъдена да предаде на „Олд Тауър 7“ ЕООД владението върху апартамент № 14 в сграда № 10, с идентификатор ***, с адрес на имота: [населено място], [улица], [жилищен адрес].

Въззивният съд, сезиран с жалби на О. Ю. А. и „Т. Трейд Лтд“, е изложил, че възраженията в жалбите срещу първоинстанционното решение в посочените части са обосновани с оплакване за незачитане от страна на районния съд на правото на ответниците по предявените ревандикационни искове да задържат спорните имоти до заплащане от ищеца на извършените от тях, в качеството им на добросъвестни владелци, подобрения в имотите.

Окръжен съд – Добрич е приел, че с решение № 28/05.03.2019 г. по гр. д. № 513/2018 г. на Балчишкия районен съд е признато за установено по отношение на „Темора Трейд Лтд“, че „Олд Тауър 7“ ЕООД притежава правото на собственост върху апартаменти №№ 2, 3, 4, 5, 12, 13, 15 (описани по-горе), а по отношение на О. Ю. А. е признато за установено, че „Олд Тауър 7“ ЕООД е собственик на апартамент № 14. Решението на районния съд в тези части е влязло в сила (потвърдено с решение № 260085/19.11.2020 г. по в. гр. д. № 763/2019 г. на ДОС, недопуснато до касационно обжалване в тази част с определение № 60380/08.11.2021 г. по гр. д. № 2617/2021 г. на ВКС, І г. о.).

Посочил е, че в първоинстанционното производство, с отговора на исковата молба „Темора Трейд Лтд“ и О. Ю. А. са възразили по предявените срещу тях от „Олд Тауър 7“ ЕООД искове по чл. 108 ЗС, че като добросъвестни владелци са извършили подобрения в имотите, обект на ревандикационния спор, и имат право по чл. 72, ал. 3 ЗС да ги задържат, докато ищецът им заплати стойността на подобренията. Приел е възражението за право на задържане за своевременно, но непрецизно въведено в спора, тъй като ответниците по ревандикационните претенции не са посочили в какво се изразяват подобренията, в кой точно имот и кога са извършени, на каква стойност са. Съдът е изложил, че в производството пред него, в изпълнение на чл. 294, ал. 1, изр. второ ГПК, въззивният състав е указал на упражнилите право на задържане ответници да уточнят възражението, като посочат вида на подобренията, имота, в който са извършени, времето на извършване и стойността им. В първоначално определения едноседмичен и после продължен (с два месеца) срок те не са изпълнили указанията и не са уточнили възражението си за право на задържане на спорните имоти поради вземане за извършени в тях подобрения. Ето защо е направил извод, че въпрос за право на ответниците да задържат имотите не може да стои. Те дължат безусловно да предадат владението върху спорните имоти на ищеца, чието право на собственост е установено със сила на присъдено нещо.

Жалбоподателите считат решението на въззивния съд за неправилно – незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се позовават на основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и ал. 2, предл. трето ГПК.

На първо място, в изложението са визирани следните материалноправни въпроси: 1. Може ли добросъвестният владелец да задържи вещта до получаване на сумата, с която се е увеличила стойността й, благодарение на извършените подобрения в нея; 2. Следва ли да се установи увеличената стойност на имота, в който добросъвестният владелец е извършил подобрения, при направено искане по чл. 72, ал. 1 ЗС; 3. Възниква ли вземане за подобрителя на чужд имот, когато вложените средства и труд са довели до увеличаване на стойността му.

Жалбоподателите се позовават на противоречие на въззивния акт по тези въпроси с приетото в: ТР № 111/01.11.1962 г. по гр. д. № 104/1962 г. на ОСГК на ВС, решение № 141/30.11.2015 г. по гр. д. № 2944/2015 г. на ВКС, ІІ г. о., решение № 2700/19.11.1960 г. по гр. д. № 8111/1960 г. на ВС, І г. о., решение № 40/11.04.2018 г. по гр. д. № 2004/2017 г. на ВКС, ІІІ г. о., решение № 199/14.11.2016 г. по гр. д. № 1998/2016 г. на ВКС, І г. о.

На второ място, жалбодателите формулират следните процесуалноправни въпроси:

1. Въпроси, свързани със задължението на съда да проверява процесуалната легитимация на страните:

1.1. Длъжен ли е въззивният съд да следи служебно за правосубектността на страните във всеки момент от процеса;

1.2. Допустимо ли е да се постанови съдебно решение по съществото на даден спор по отношение на ненадлежна страна в делото;

1.3. Може ли заличен търговец да участва като страна по заведени срещу него дела;

1.4. Длъжен ли е съдът да прекрати делото по отношение на страна, която е загубила своята правосубектност.

Сочи се противоречие с приетото в решение № 192/01.03.2016 г. по т. д. № 2627/2014 г. на ВКС, ІІ т. о.

2. Процесуалноправни въпроси, свързани със задължението на съда да обсъди всички правнорелевантни факти и възраженията на страните по предмета на спорното право:

2.1. Длъжен ли е съдът да се произнесе по направеното възражение за извършени подобрения и право на задържане на процесните имоти;

2.2. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички относими и допустими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните и да изложи собствени мотиви по съществото на спора;

2.3. Може ли съдът да определя как страната да докаже дадено обстоятелство, при положение че е направено доказателствено искане с предпочетено от страната доказателствено средство.

Визира се противоречие с: решение № 52/23.07.2018 г. по гр. д. № 1455/2017 г. на ВКС, І г. о., решение № 177/31.12.2020 г. по гр. д. № 293/2020 г. на ВКС, IV г. о., решение № 48/23.07.2020 г. по т. д. № 199/2019 г. на ВКС, І г. о., решение № 331/04.07.2011 г. по гр. д. № 1649/2010 г. на ВКС, IV г. о., решение № 96/03.12.2020 г. по гр. д. № 1076/2020 г. на ВКС, II г. о., т. 2 от ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, и т. 19 от ТР № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС, т. 3 от ППВС № 1/13.07.1953 г. и др.

3. Въпроси, свързани със задължението на съда да се произнесе по доказателствените искания и да допусне всички необходими за изясняването на делото доказателства:

3.1. Длъжен ли е въззивният съд да се произнесе по направени доказателствени искания, които не са допуснати, поради пропуск на първоинстанционния съд, при наличие на оплакване за това във въззивната жалба;

3.2. Може ли въззивният съд служебно да назначава експертизи за изясняване на факти, които не са били доказани в първата инстанция, при направено изрично оплакване във въззивната жалба;

3.3. Съществува ли задължение за съда да уведоми страната за продължаване на срока по чл. 63 ГПК за уточняване на възраженията за направени подобрения.

Сочи се противоречие с: решение № 70/28.03.2016 г. по гр. д. № 5182/2015 г. на ВКС, ІІІ г. о., ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, решение № 104/10.12.2020 г. по т. д. № 2372/2019 г. на ВКС, І т. о., решение № 117/07.05.2012 г. по гр. д. № 1098/2011 г. на ВКС.

Насрещната страна счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване; намира касационната жалба за неоснователна.

Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение, приема следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд и отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК, поради което е процесуално допустима.

Допускането на касационно обжалване на въззивното решение е предпоставено от разрешаването на правен въпрос (материалноправен или процесуалноправен), който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който са осъществени допълнителни предпоставки от кръга на визираните в ал. 1 на чл. 280 ГПК, както и при вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивното решение (чл. 280, ал. 2 ГПК). Съгласно дадените в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, т. 1 разяснения задължение на касатора е да формулира обуславящия изхода на спора правен въпрос, който определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането й до касационно разглеждане. Този въпрос следва да се изведе от предмета на спора и трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните доказателства. В съответствие с диспозитивното начало в гражданския процес ВКС може единствено да конкретизира и уточни поставения от касатора правен въпрос, но не може да го извежда от съдържанието на изложението, респ. от касационната жалба. Непосочването на такъв въпрос е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК. В т. 4 на ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че точното прилагане на закона и развитието на правото по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК формират общо правно основание за допускане на касационно обжалване, като правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното решение, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитието на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.

Настоящият съд намира атакуваното пред него решение за валидно и допустимо. Същото не е и очевидно неправилно, тъй като не е постановено при грубо нарушение на материалния и процесуалния закон и не е явно необосновано.

Материалноправните въпроси (три на брой) са ирелевантни и не могат да обусловят допускане на касационно обжалване. Същите не са свързани с решаващите мотиви на въззивния съд. Последният не е отрекъл правото на вземане на добросъвестния подобрител на чужд имот, както и правото му на задържане на вещта до заплащане на подобренията, а е приел, че в конкретния случай ответниците по ревандикационната претенция не са посочили в какво се изразяват подобренията, в кой точно имот и кога са извършени, на каква стойност са, поради което за тях не е възниквало и право на задържане на процесните апартаменти.

Процесуалноправните въпроси от първата група също са неотносими. В тази връзка следва да се отбележи, че в търговския регистър към Агенция по вписванията в Република България е заличен клонът на ответното дружество – чуждестранен търговец, но не клонът е страна по делото. Страна е „Темора Трейд Лтд“, регистрирано в Република С., чийто пълномощник по делото се явява адвокат Г. В..

Неотносими към решаващите съображения, поради които въззивният съд не е уважил възражение за право на задържане, са и въпроси 2.1, 2.2, 2.3, 3.1, 3.2. В тази връзка следва да се отбележи, че производството пред Окръжен съд – Добрич по гр. д. № 143/2022 г. е било по реда на чл. 294, ал. 1 ГПК, като въззивният съд е действал в изпълнение на задължителните указания на ВКС, дадени с решение № 24/25.02.2022 г. по гр. д. № 2617/2021 г. В това решение е прието, че действително ответниците по исковете по чл. 108 ЗС не са уточнили направените от тях подобрения, но въззивният съд, на когото делото е върнато за повторно разглеждане, следва да даде указания за уточняване на възражението за подобрения, с посочване на вида на подобренията, конкретния имот, в който са били извършени, момента на извършване и тяхната стойност, след което, ако приеме възражението за разглеждане, да даде възможност на страните да ангажират доказателства по него. След връщане на делото, с определение № 225/18.03.2022 г. по гр. д. № 143/2022 г., Окръжен съд – Добрич надлежно е указал на О. Ю. А. и „Темора Трейд Лтд“ да конкретизират вземанията си за подобрения, като от посочените страни не са последвали процесуални действия в това отношение, дори и след продължаване на първоначално дадения срок от 1 седмица с още два месеца.

Що се отнася до последния въпрос от изложението (3.3), по отношение на него жалбоподателите не са посочили практика по чл. 280, ал. 1 ГПК. Същевременно установената съдебна практика (напр. определение № 156/01.10.2020 г. по ч. гр. д. № 2040/2020 г. на ВКС, ІІ г. о., определение № 60325/15.09.2021 г. по ч. т. д. № 1592/2021 г. на ВКС, ІІ т. о., определение № 1471/06.06.20223 г. по ч. гр. д. № 1277/2023 г. на ВКС, І г. о.), е непротиворечива и приема, че за продължения срок съдът не е длъжен да уведомява страната, а тя сама следи за произнасянето по молбата й, тъй като продълженият срок започва да тече от изтичане на първоначалния – чл. 63, ал. 2 ГПК.

Въз основа на така изложеното, настоящият съдебен състав на второ гражданско отделение на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.

Ответникът по касационната жалба не е представил доказателства за направени разноски пред ВКС, поради което не му се дължат такива.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение,