Определение № 1387 от 01.06.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1363/2023 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на ищеца М. Х. И., чрез адв.К. С. срещу определение №570/21.12.2022г., постановено по ч.гр.д.№400/2022г. по описа на Смолянския окръжен съд, с което е потвърдено определение №278/24.10.2022г. по гр.д.№254/2022г. по описа на Районен съд – гр. Мадан, с което е върната искова молба вх.№1755/18.08.2022г. от М. Х. И. и е прекратено изцяло производството по делото. Частната касационна жалба е процесуално допустима, като подадена от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК и в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК. За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване настоящият съдебен състав съобрази следното: С обжалваното определение Смолянският окръжен съд е приел, че законосъобразно и обосновано районен съд Мадан е оставял двукратно без движение нередовната искова молба, като е дал точни и пълни указания, които не са изпълнени от ищеца. Правилно в мотивите на обжалваното определение районният съд е приел, че разпоредбата на чл. 299 ГПК е неприложима при оспорване на решение № 117 от 24.09.20г. на Общински съвет гр.Рудозем, че реда да се оспори законосъобразността на решенията на общинския съвет е друг, а именно пред съответния административен съд, а не пред гражданския съд.Поради това е приел ,че искането на ищеца за прогласяване на решение № 117 от 24.09.20 г. на Общински съвет гр. Рудозем за нищожно, е недопустимо, а производството подлежи на прекратяване на основание чл. 130 ГПК. Законосъобразни са изводите на районния съд, че искането за обявяване за нищожен на акт № 668 за общинска собственост, вписан в службата по вписванията с вх.рег. № 42, дн.вх. № 40 от 29.01.2020 г., акт ***, е недопустимо, тъй като самият акт за общинска собственост не създава права на собственост, а представлява официален писмен документ и единствено в исково състезателно производство би могъл да бъде оспорен и доказано със сила на пресъдено нещо кой е собственик на процесния имот.Въззивният съд е приел, че исковата молба е рамката, в която се движи целият исков състезателен процес.Същата се състои от съобразителна част, в която се излагат всички твърдения относно исковите претенциии и петитум, който трябва да съдържа конкретно искане, на което съдът в съдебния си акт да даде отговор.В конкретния случай ищецът М. И. е оспорил частта от 21кв.м. описана в акт №***за частна общинска собственост, но в петитума на исковата му молба такова искане липсва.И тъй като ищецът не е изпълнил указанията на съда, въпреки че му е била дадена повторно възможност за това, правилно е върната исковата молба и прекратено производството по делото. При служебна проверка съдът не констатира основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2 ГПК. Обжалваното определението е валидно и допустимо. Разпоредбата на чл.274, ал.3, т.1 от ГПК предвижда, че „когато са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 и ал. 2, на обжалване с частна жалба пред Върховния касационен съд подлежат определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото“. Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по релевантен материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Съгласно ТР№1/2010г. по т.д.№1/2009г., ОСГТК - „Посоченият от касатора материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол, определя рамките, в които Върховният касационен съд е длъжен да селектира касационните жалби.Обжалваното решение не може да се допусне до касационен контрол, без да бъде посочен този въпрос, както и на основания, различни от формулираните в жалбата.Касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба.Върховният касационен съд може от обстоятелствената част на изложението в приложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, само да конкретизира, да уточни и да квалифицира правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело“.В процесния случай касаторът М. И. не е формулирал конкретен въпрос/ материалноправен или процесуалноправен/, като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол, а в изложението по чл.284 от ГПК са възпроизведени оплакванията за неправилност на въззивното определение, които са посочени в касационната жалба.Изложеното е формално основание да не се допуска касационно обжалване на атакуваното определение. Предвид горното, Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение