Определение № 3378 от 06.11.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4659/2022 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.

Образувано е по касационна частна жалба с вх.№ 20957 от 07.10.2022 г., подадена от П. В. С. чрез адвокат Л. А. от САК и насочена срещу въззивно Определение № 1971 от 22.07.2022 г. по в.ч.гр.д.№ 1865/2022 г. на Софийски апелативен съд.

С обжалваното определение е потвърдено Определение № 262878 от 26.04.2022 г. по гр.д.№ 3360/2015 г. на СГС, с което е отхвърлено искането на настоящия касатор за изменение по реда на чл. 248 ГПК на Определение № 271373 от 06.07.2021 г.

Препис от касационната частна жалба е връчен на ответника П. В. П., който не е депозирал отговор по реда на чл. 276, ал. 1 ГПК.

Преди да пристъпи към разглеждане на касационната частна жалба по същество, съставът на ВКС дължи да прецени дали са налице предпоставките за допускане на касационното обжалване, във връзка с което намира следното:

Производството по гр.д.№ 3360/2015 г. по описа на СГС, І-24 състав е образувано по искова молба на П. В. С. срещу П. В. П. по претенция с правно основание чл. 45 ЗЗД за заплащане на сумата 100 000 лв. В резултат от заявен частичен отказ, с протоколно определение от о.с.з.16.06.2021 г. производството е прекратено в частта за разликата над сумата 26 000 лв. до сумата 100 000 лв., т.е. за част от претенцията, възлизаща на 74 000 лв. Допълнително и на основание чл. 78, ал. 4 ГПК, с Определение № 271373 от 06.07.2021 г. първоинстанционният съд е осъдил П. В. С. да заплати на П. В. П. сумата 1 480 лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение. Впоследствие, с Определение № 262878 от 26.04.2022 г., СГС е оставил без уважение искане за изменение на Определение № 271373 от 06.07.2021 г. по реда на чл. 248 ГПК.

С обжалваното пред настоящия състав Определение № 1971 от 22.07.2022 г. по в.ч.гр.д.№ 1865/2022 г., Софийският апелативен съд е приел, че ответникът има право на разноски в хипотезата на чл. 78, ал. 4 ГПК; съгласно представения по делото ДПЗС ответникът е договорил адвокатско възнаграждение в размер на сумата 3 000 лв., но е заплатил сумата 2 000 лв. в брой, като в този случай самият договор има характер на разписка. Като неоснователни са приети доводите на жалбоподателя, че ДПЗС е недействителен поради извършени множество задрасквания, тъй като, видно от договора, налице е задраскване само на числото „2 000“, вместо което е вписано числото „3 000“, а в словесната част няма задраскване. Досежно заплатената сума изобщо не е извършвано задраскване, поради което е прието, че ответникът е заплатил на процесуалния си представител именно сумата 2 000 лв. Неоснователни са и доводите за присъдени разноски извън тези за адвокатско възнаграждение (пътни, командировъчни и др.). Неоснователно е и възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК, доколкото минимално дължимия адвокатски хонорар съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 НМРАВ възлиза на 2 750 лв.

В изложение на основанията за селектиране на жалбите се поддържа наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК поради противоречие с ТР № 6 от 06.11.2013 г. по тълк.д.№ 6/2012 г. на ВКС, ОСГТК по следните въпроси:

1. Договорът за правна помощ и съдействие по Закона за адвокатурата (ЗАдв) представлява ли първичен счетоводен документ по смисъла на ЗСч, който следва да съдържа минималните изисквани от закона реквизити, респ. информация по смисъла на ЗСч, съобразно чл. 6, ал. 1 от ЗСч, а именно: 1. наименование и номер на документа, съдържащ само арабски цифри; 2. дата на издаване; 3. наименование или име, адрес и единен идентификационен код от Търговския регистър или единен идентификационен код по Булстат или единен граждански номер или личен номер на чужденец на издателя и получателя; 4. предмет, натурално и стойностно изражение на стопанската операция?

2. Ако договорът за правна помощ и съдействие по ЗАдв с поправки и зачерквания представлява първичен счетоводен документ по смисъла на ЗСч, следва ли, когато в представения по делото от процесуалния представител на ответника договор за правна помощ има поправки и зачерквания, съдът да приеме, че това го прави недействителен от данъчна и счетоводна гледна точка, съгласно изискванията на чл. 6 от ЗСч и да приеме, че същият следва да бъде анулиран по закон, и като недействителен да не се разглежда от съда въобще?

3. Ако договорът за правна помощ и съдействие по ЗАдв с поправки и зачерквания е действителен и представлява първичен счетоводен документ по смисъл на ЗСч, то следва ли съдебните разноски за адвокатско възнаграждение да се присъждат тогава, когато липсва документална обоснованост на заплащането на разноските по смисъла на чл. 6, ал. 5 от ЗСч?

4. Ако договорът за правна помощ и съдействие по ЗАдв с поправки и зачерквания е действителен и представлява първичен счетоводен документ по смисъла на ЗСч, когато плащането на разноските не е извършено с платежно нареждане, банково бордеро, по платежна сметка или не е отразено в утвърдения от Висшия адвокатски съвет образец на прономерован кочан, който съдържа реквизитите  на първичен счетоводен документ, включително без зачерквания и поправки, съгласно чл. 6, ал. 1 от ЗСч за плащане в брой, последният документ представлява ли само разписка за договореното между адвокат и клиент възнаграждение по сключения между тях договор за правна помощ и съдействие, която има своето значение само за тях като страни по този договор, без да може да обвърже съда, съответно другите страни в процеса, на които евентуално ще бъдат възложени разноските, в преценката им за законосъобразно и действително осъществено плащане, или представлява обвързващ за съда документ досежно присъждането на разноските на страна в съдебното производство?

Съгласно т. 1 от релевираното от касатора ТР № 6 от 06.11.2013 г. по тълк.д.№ 6/2012 г. на ВКС, ОСГТК, съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението; в договора следва да е вписан начина на плащане - ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка. В мотивите към т. 1 е разяснено, че договорът за адвокатска услуга се сключва между клиент и адвокат, като писмената форма е за доказване. С него се удостоверява, както че разноските са заплатени, така и че само са договорени.

По въпроса за доказването на разноските е прието, че в договора за правна помощ следва да бъде указан вида на плащането (освен когато по силата на нормативен акт е задължително заплащането да се осъществи по определен начин - например по банков път). Когато възнаграждението е заплатено в брой, този факт следва да бъде отразен в договора за правна помощ, а самият договор да е приложен по делото. В този случай той има характер на разписка, с която се удостоверява, че страната не само е договорила, но и заплатила адвокатското възнаграждение.

Така формираната задължителна практика е съобразена от въззивния съд, който се е произнесъл в съответствие с нея. Тълкувателното решение не дава основание да се формират изводи, различни от направените с атакуваното определение, поради което в случая отсъства установеното с чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК допълнително основание за допускане на касационното обжалване.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение