Определение № 2901 от 02.06.2026 г. на ВКС по гр. д. № 1713/2026 г.

Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от Д. И. Г., чрез адвокат В. М., срещу въззивно решение № 330 от 16.01.2026 г., постановено от Софийския градски съд, по въззивно гр.д. № 11669/2024 г. Касаторът излага съображения за неправилност, поради противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Насрещната страна “Софийска вода“ АД, представлявана от изпълнителния директор В. Т., чрез юрисконсулт А. М., отговаря в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, евентуално – че касационната жалба е неоснователна. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК. Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното: Въззивният Софийски градски съд, като потвърдил решението на първостепенния Софийски районен съд, приел за установено, че ответникът Д. И. Г. дължи на ищеца “Софийска вода“ АД сумата от 7131,34 лв. по издадена фактура № [ЕГН]/10.08.2022 г., представляваща цена на питейна вода, доставена в самостоятелен обект на отвеника, находящ се в [населено място], за периода от 17.06.2021 г. – 17.06.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 15.05.2023 г. до окончателното издължаване, за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 07.06.2023 г. по ч.гр.д. № 26066/2023 г. на СРС. За да постанови този резултат, въззивният съд установил, че ответникът Г. е собственик на имот в [населено място], закупен от лицето на 21.01.2020 г. По делото е установено, че имотът е незаконно присъединен към ВиК мрежата на ищцовото дружество за услугата “доставка на вода с питейни качества“ – имотът е водоснабден от уличния водопровод с тръба ПЕ Ф32 до водомерна шахта в имота, с водомер с фабричен номер 8049169, с оловна пломба, без пломба на оператора, без клиентски номер. Съдът е приел, че в случая не е установено именно ответникът да е извършил незаконно присъединяване към водопроводната мрежа, но това не го освобождава от отговорност за претендираната сума и поддържането на завареното положение е противоправно. Съдът посочил, че съгласно разпоредбата на § 1, буква “а“ от ДР на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги, потребители са юридически или физически лица - собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят ВиК услуги. Съгласно разпоредбата на чл. 9а от Наредба № 4 от 14.09.2004 год. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи промяната на носителя на правото на собственост, на строеж или на ползване на водоснабдения обект, има действие спрямо оператора от деня на промяната по партидата на потребителя по реда, определен в договора или в общите условия. Посочено е още, че съгласно чл. 37, ал. 1 от Наредба № 4, при установяване на незаконно присъединяване към водопроводните и канализационните системи, съответните отклонения се прекъсват, а изразходваните, отведените и пречистените количества вода се определят по реда на чл. 35, ал. 6 за едногодишен период, освен ако се докаже, че периодът е по-малък, а според разпоредбата на чл. 35, ал. 6 от Наредбата разходът на вода се изчислява по пропускателната способност на водопроводната инсталация непосредствено преди водомера при непрекъснато изтичане на водата със скорост 1,0 m/s, за периода до предишен отчет по алинея 1. Съдът приел, че в случая е налице хипотезата на чл. 37, ал. 1 от Наредбата, ответникът има качеството на потребител, отговорността произтича от факта на незаконното присъединяване, доколкото при спецификата на услугата потребителят има общото задължение да се грижи и отговаря за правомерното водоснабдяване на обекта си. Относно довода на ответника, че той няма вина за незаконното присъединяване и такова не е извършвал, а то е осъществено от предишните собственици на имота, преди той да го купи, съдът посочил, че незаконното присъединяване към водопроводните и канализационните системи може да бъде осъществено, както от лице, което е в договорни отношения със снабдителното дружество (потребител), така и от лице, което не е обвързано от договор. В заключение, в случая е установено, че в период, в който лицето е било собственик на имота, в същия е потребявана питейна вода, която е достигала до имота при установено незаконно присъединяване към водопроводните и канализационните системи, като конкретното количество вода съдът приел, че следва да бъде начислено съобразно разпоредбите на чл. 37, ал. 1, във вр. с чл. 35, ал. 5 от Наредба № 4. Касаторът обосновава допускане на касационно обжалване в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК с въпроса: Приложима ли е презумпцията по чл. 37, ал. 1 от Наредба № 4 за присъединяване и ползване на ВиК системи по отношение на лице, което не е в договорни отношения с оператора. Твърди се противоречие на въззивното решение с решение № 124 от 09.04.2015 г. на ВКС по гр.д. № 4703/2014 г., IV г.о. Съставът на Върховния касационен съд намира, че няма основание за допускане на касационно обжалване. Законодателят е предвидил, че при установяване на незаконно присъединяване към водопроводните и канализационните системи, изразходваните, отведените и пречистените количества вода, се определят по реда на чл. 35, ал. 6 за едногодишен период, освен ако се докаже, че периодът е по-малък. В случая, периодът не е по-малък, а е едногодишен. В цитираното решение, състав на ВКС не е отрекъл отговорността на потребителя, който е осъден да заплати обезщетение. Размерът на същото е определил именно по реда на чл. 35, ал. 6 от Наредбата за част от исковия период, а за другата част - по справедливост (не е отхвърлил иска, каквото е желанието на касатора), и то за онзи период, когато ответникът не е имал виновно и противоправно поведение. По казуса, предмет на спора, съдът е намерил, че е установено незаконно присъединяване за целия исков период от страна на касатора, който е имал и противоправно поведение. Евентуално несъгласието с този извод няма отношение към въпроса. На поставения въпрос в настоящото изложение, е даден отговор по реда на чл. 290 ГПК в решението от 2015 г. на ВКС, който е разяснил, че незаконното присъединяване към водопроводните и канализационните системи може да бъде осъществено, както от лице, което е в договорни отношения със снабдителното дружество (потребител), така и от лице, което не е обвързано от договор. Във всеки случай то дължи обезщетение за ползваната вода и канал без измерителен уред. Точно така е постановил и въззивния съд в обжалваното решение. В заключение, не следва да се допуска касационното обжалване. Касаторът следва да заплати на насрещната страна сторените в инстанцията съдебни разноски за юрисконсултско възнаграждение, като съдът, предвид фактическата и правна сложност на делото, положения труд от юрисконсулта и времето, необходимо за това, определя размера му на 70 евро. Мотивиран от горното, съдът