Определение № 479 от 16.06.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1112/2020 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на С. А. М. срещу въззивно решение на Бургаски окръжен съд № ІІІ-162 от 17.12.2019 г. по гр.д.№ 1595/ 2019 г., в частта му, в която след като частично е потвърдено и частично е отменено решение на Карнобатски районен съд по гр.д.№ 1130/ 2018 г., е постановено, че разстройството на брака между жалбоподателката и Н. А. К. е по обективни причини, без вина на никой от съпрузите; упражняването на родителските права по отношение на роденото от брака дете Б. Н. К. е предоставено на баща му Н. К., при когото е определено местоживеенето му, а на майката С. М. е определен режим на лични отношения с детето (всяка първа и трета седмица от 18 ч. в петъчния ден до 16 ч. в неделния; един месец през лятото, първите два дни от Р. Б. и К. Б. в четните години и вторите два дни от същите празници в нечетните, всяка четна Нова година от 9 ч. на 31.12. до 17,30 ч. на 01.01., два часа в рождения ден на детето, Коледните ваканции през четните години и Пролените ваканции през нечетните) и същата е осъдена да заплаща месечна издръжка от 140 лв, считано от 23.10.2018 г., със законната лихва върху всяка просрочена месечна вноска. Жалбоподателката моли въззивното решение да бъде допуснато до касационен контрол като очевидно неправилно, защото въззивният съд не изискал допълнителен социален доклад поради липса на твърдения за нови обстоятелства, макар такива да били посочени и защото съдът направил извод за неустойчивост на психиката й в противоречие с експертните заключения и без да притежава нужните специални знания. Освен това като основание за достъп до касационно обжалване повдига процесуалноправни въпроси, които счита, че са разрешени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд и които при условията на Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010 г., ОСГТК, ВКС, следва да бъдат прецизирани така: за задължението на въззивния съд да обсъди в съвкупност всички установени по делото релевантни за интереса на детето обстоятелства; за задължението на въззивния съд да не се ограничава до посоченото в жалбата, когато законът го задължава да следи служебно за интереса на ненавършило пълнолетие дете; за задължението на съда, при констатирано здравословно състояние на родител, което му пречи да се грижи и да отглежда непълнолетно дете, да не отчита това обстоятелство като решаващо, а да го обсъди в съвкупност с другите доказателства по делото. Освен това жалбоподателката счита, че имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото въпросите (също прецизирани при горните условия) допуска ли съдът процесуално нарушение, ако не се съобрази с приети по делото експертни заключения, а направи различни констатации, без да разполага с нужните специални знания; за задължението на съда да уважи искането и на двете срещупоставени страни за изготвяне на социален доклад и за нарушението, което допуска, ако не изиска такъв служебно; за задължението на съда при преценка за наличие на родителски капацитет да вземе предвид единствено актуалното здравословно състояние на родителите, а не и миналите им заболявания. Ответната страна Н. К. оспорва жалбата като поддържа, че в изложението на касатора по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се съдържат правни въпроси нямащи отношение към конкретната правораздавателна дейност на въззивния съд. Оспорва и твърденията за очевидна неправилност на обжалваното решение като счита, че такава не е налице, защото при постановяването му е съобразена установената задължителна съдебна практика по въпросите за родителска отговорност. Моли касационното обжалване да не бъде допуснато, като излага съображения и по правилността на обжалваното решение. Съдът намира касационната жалба за частично недопустима. Съгласно чл.280 ал.3 т.2 пр.2 и 3 ГПК решенията по въззивни дела по брачни искове и по съединените с тях искове по чл.322 ал.2 ГПК не подлежат на касационно обжалване, освен по въпросите по чл.59 ал.2 СК, доколкото има ненавършили пълнолетие деца. От това следва, че произнасянето на въззивния съд по въпроса за вината за разстройството на брака е окончателно. В тази му част въззивният съдебен акт не подлежи на касационен контрол, поради което жалбата на С. А. М. срещу въззивно решение на Бургаски окръжен съд № ІІІ-162 от 17.12.2019 г. по гр.д.№ 1595/ 2019 г., в частта му, в която след като е отменено решение на Карнобатски районен съд по гр.д.№ 11130/ 2018 г., е постановено, че разстройството на брака между жалбоподателката и Н. А. К. е по обективни причини, без вина на никой от съпрузите, следва да бъде оставена без разглеждане по същество. В останалата част касационната жалба е допустима, но не са налице предпоставките за допускане на касационното обжалване. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд приел за установено, че страните по делото са сключили брак с акт № 2 от 16.06.2012 г., съставен от длъжностно лице по гражданско състояние в [община], [населено място]. Бракът им бил предхождан от петгодишно фактическо съжителство. През 2006 г. (преди сключването на брака), при жалбоподателката била установена психиатрична проблематика, наложила стационарно лечение. През 2007 г. страните заживели заедно фактически и се установили в [населено място], където обитавали жилище под наем. През месец април 2012 г. жалбоподателката отново се почувствала зле психически, станала изплашена, не спяла добре, загубила апетит, изпитвала страхове за живота си и за близките си. Последвала хоспитализация от 09.07.2012 г. до 24.08.2012 г., при която й била поставена диагноза „Параноидна шизофрения – пристъпно протичане”. На 27.12.2013 г. от брака между страните се родило детето Б.. Непосредствено след раждането – на 29.12.2013 г. - внезапно починал бащата на съпругата, само ден след като посетил дъщеря си в родилното отделение. Случилото се провокирало ново обостряне на заболяването й и на 11.01.2014 г. жалбоподателката отново била хоспитализирана с диагноза „Параноидна шизофрения”. След изписването й се върнала в [населено място], където се установили със съпруга й и детето, в дома на родителите на мъжа. Майката и сестрата на мъжа помагали при отглеждането на новороденото. Когато като последица от приема на медикаменти жалбоподателката спяла дълбоко и не чувала бебето да плаче, всички грижи за него поемали бащата и неговите роднини. Съпругът ограничавал достъпа на роднините на жената до семейното жилище и правел изявления, че не желае да го посещават. След изтичане на полагаемия отпуск за майчинство, по общо решение на съпрузите жалбоподателката се установила да живее и работи в [населено място] като медицинска сестра. В резултат от организацията на трудовия процес в болничното заведение, налагаща даване на дежурства и поради отдалечеността на [населено място] от [населено място], майката можела да посещава детето, което останало да живее при бащата, много рядко. Както майката, така и бащата, работели по трудов договор и реализирали ежемесечни доходи, всеки от тях се справял много добре с работата си. И двамата родители имали изграден положителен облик в обществото и се ползвали с добро име сред колегите и познатите си. Всеки от тях имал достатъчен родителски капацитет и бил емоционално свързан с детето. При всеки от тях имало осигурени подходящи битови условия за отглеждането и възпитанието на детето, никой от тях не е имал неподходящо поведение спрямо него. И двамата родители имали роднини, които били силно привързани към детето и изразявали голямо желание да подпомагат съответния родител при отглеждането му. Както роднините на майката, така и роднините на бащата, били в добро финансово състояние, с постоянни доходи и за тях не било трудност да оказват помощ. Детето било в състояние на конфликт на лоялност към обгрижващия го родител – бащата, макар да изпитвало силна нужда от общуване с майката. Върху него обаче не било оказвано психологическо въздействие и манипулации с цел отчуждаване от майката. При тези фактически установявания съдът посочил, че става въпрос за дете от женски пол, което майката би била по-подходящо да отглежда, но че негово (на съда) задължение е да извърши комплексната оценка на всички фактори, влияещи върху правилното развитие на детето. Взел предвид, че майката е с крехка и уязвима психика, която реагира силно емоционално на стресовите ситуации в живота. Отчел, че от момента на раждането си детето живее в [населено място], в дома на баща си заедно с родителите на последния. В същото населено място е записано в детска градина, която редовно посещава. Затова съдът приел, че в конкретния случай, въпреки пола на детето, ще е по-подходящо то да бъде отглеждано от бащата. За да не бъде прекъсната връзката му с майката съдът намерил за необходимо да определи по-разширен режим на контакти с нея, а именно: всяка първа и трета седмица от месеца от 18 ч. на петъчния ден до 16 ч. на неделния с преспиване при майката, като в петъчния ден майката ще взема детето от дома на бащата, а в неделния ден – бащата ще взема детето след свиждането от дома на майката; един месец през лятото, когато бащата не ползва редовен платен годишен отпуск; на четна година първите два дни от Р. Б. и К. Б. с преспиване при майката, като майката ще взема детето от дома на бащата в 9 ч. на първия ден, а бащата ще го взема от дома на майката в 17.30 ч. на втория, а на нечетна година – вторите два дни от Р. Б. и К. Б. с преспиване при майката, като майката ще взема детето от дома на бащата в 9 ч. на съответния ден, а бащата ще го взема от дома на майката в 17.30 ч. на следващия; всяка четна Нова година от 9 ч. на 31-ви декември до 17.30 ч. на 1-ви януари, като майката ще взема детето от дома на бащата в 9 ч. на съответния ден, а бащата ще го взема от дома на майката в 17.30 ч. на следващия, за рождения ден на детето – по 2 часа в същия ден, в удобно време, когато детето не празнува; на четна година през цялата Коледна ваканция, а на нечетна – през цялата Пролетна ваканция. С оглед мотивите на въззивния съд, поставените от жалбоподателката процесуалноправни въпроси за задължението на съда, при констатирано здравословно състояние на родител, което му пречи да се грижи и да отглежда непълнолетно дете, да не отчита това обстоятелство като решаващо, а да го обсъди в съвкупност с другите доказателства по делото и при преценка за наличие на родителски капацитет да вземе предвид единствено актуалното здравословно състояние на родителите, а не и миналите им заболявания, не обуславят обжалваното решение. Съдът по същество не е отчел като решаващо обстоятелство при вземането на решението си кому да предостави упражняването на родителските права здравословното състояние на жалбоподателката. Поначало той не е констатирал здравословното състояние на майката да й пречи да отглежда и възпитава детето. Напротив, констатирал е пълна пригодност на майката да се грижи за детето, като е подчертал, че тя е в ремисия от психичното заболяване, което е имала в миналото. Освен това съдът е взел предвид миналото заболяване на майката само като елемент от комплекса от факти, които са обусловили решението му кой от родителите да упражнява родителските права. Освен него той е съобразил доходите на двамата родители; положителния им облик в обществото; родителския им капацитет и емоционалната им свързаност с детето; наличните у всеки от тях битови условия и отсъствието на неподходящо поведение; възможностите за подкрепа от роднини; обстоятелството, че от момента на раждането си детето живее в дома на бащата и посещава детска градина в същото населено място. Предшестващото заболяване на майката е съобразено сред комплекса от тези факти, но не решаващо, затова питането длъжен ли е съдът да не отчита това обстоятелство като решаващо, е неотносимо към разрешенията в обжалваното решение. По аналогични съображения неотносимо е и питането длъжен ли е съдът да вземе предвид единствено актуалното здравословно състояние на родителите, а не и миналите им заболявания. Съдът изрично е отчел, че майката е напълно възстановена от психичното заболяване, което е диагностицирано при нея и е основал решението си не на предшестващото й здравословно състояние, а на обстоятелството, че е психически по-уязвима от бащата. Изложеното важи и по поставения въпрос допуска ли съдът процесуално нарушение, ако не се съобрази с приети по делото експертни заключения, а направи различни констатации, без да разполага с нужните специални знания. Съдът не е направил констатации за здравословното състояние на жалбоподателката, различаващи се от приетите по делото експертизи. Напротив, именно въз основа на експертните заключения той е установил при нея пълна ремисия на предшестващо психично заболяване, съответно – безусловната й годност да упражнява родителските права. Затова питането какво би било нарушението, ако съдът не се съобрази с приети по делото заключения на вещи лица, няма значения за дадените в обжалвания акт правни разрешения. Не може да се съотнесе към решаващите изводи на инстанцията по същество и процесуалноправният въпрос за задължението на въззивния съд да не се ограничава до посоченото в жалбата, когато законът го задължава да следи служебно за интереса на ненавършило пълнолетие дете. Съдът не е посочил в обжалвания акт, че при разрешаването на въпроса за родителските права при развод се ограничава до това да обсъди доводите в жалбата. Напротив, той служебно и без оглед доводите на страните е определил мерките на лични отношения между детето и родителя, комуто не са предоставени правата, като ги е разширил в максимална степен с оглед интересите на детето. Останалите поставени процесуалноправни въпроси са обуславящи, но не са разрешени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, нито имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. По разрешаването на тези въпроси има установена практика, която инстанцията по същество е съобразила при постановяване на акта си. Интересът на малолетното дете кой от двамата родители да упражнява родителските права и какви мерки на лични отношения да има с другия родител е обусловен от всички установени по делото обстоятелства, релевантни по смисъла на ППВС № 1/ 1974 г. Съдът може да вземе предвид и други, непосочени изрично в него обстоятелства, като мотивира значението им по отношение на спора при кого да живее детето, кой да упражнява родителските права и какви мерки на лични отношения да има (решение № 54/ 16.02.2015 г. по гр.д.N 5475/ 2014 г., ІV г.о.). Във всеки спор, свързан със съдебна администрация на отношенията между родители и деца, съдът е длъжен да съобрази както общите критерии, така и спецификите на конкретния случай, имащи значение за създаване на нормална обстановка за общуване и поддържане на отношения между детето и родителя, който не упражнява родителските права и висшият критерий за решението на съда е детският интерес (решение № 218/ 03.12.2019 г. по гр. дело № 763/2019 г., ІІІ г.о., ВКС и цитираните в него предходни актове на ВКС със същото тълкуване). Съдът не е длъжен да съобрази становището на страните по въпроса необходимо ли е изготвяне на допълнителен социален доклад. Нещо повече, той не допуска съществено процесуално нарушение дори ако по делото въобще не е изготвен социален доклад, ако е събрал достатъчно доказателства за всички обстоятелства, релевантни за разрешаването на въпроса кому да се предостави упражняването на родителските права и какви мерки на лични отношения да постанови (решение № 447/ 08.12.2015 г. по гр.д.№ 3067/ 2015 г., ІV г.о. и цитираните в него). С оглед тези мотиви касационната инстанция намира, че не са налице твърдяните от жалбоподателката предпоставки по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на обжалваното решение до касационен контрол. Предпоставки за това не са налице и по чл.280 ал.2 пр.3 ГПК. Във фазата по допускане на жалбата Върховният касационен съд, без да проверява действително съществуващите пороци на обжалвания въззивен съдебен акт, може да приеме очевидна неправилност само въз основа на достатъчна аргументираност на изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК и изхождайки от мотивите на самото решение. В случая жалбоподателката излага по твърдението си за очевидна неправилност съображения, които са идентични с формулираните от нея правни въпроси. Доколкото част от тези въпроси са необуславящи, а по останалите актът на инстанцията по същество е съобразен с утвърдената съдебна практика, обжалваното решение не може да се счита за очевидно неправилно. По изложените съображения Върховният касационен съд