Определение № 632 от 04.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 1501/2015 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Г. Ц. Г. чрез адв. В. И. срещу решение №18630 от 27.11.2014г. по гр.дело № 15042/2013г.на Софийски градски съд, обезсилил решение от 18.06.2013г на СРС, 37 състав по гр.д № 41203/2012г, като постановено в нарушение на родовата подсъдност. Цената на иска, предявен на основание чл.26 ал.-1 вр чл. 40 ЗЗД да бъде обявен за нищожен договор за покупко- продажба на недвижим имот, сключен във вреда на продавача, е определил по правилото на чл.69 ал.1 т.4 ГПК, равняваща се на данъчната оценка на процесния имот и възлизаща на сумата 29526,7 лв. В приложеното към жалбата изложение на основанията по допускане са формулирани въпроси при изтъкнато основание по чл. 280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК Въпросите са как се определя родовата подсъдност по иск за нищожност на договор ,съществуват ли два или повече начина за това: по чл.104 ал.1 т.4, във вр. чл.69 ал.1, т.4 ГПК, или по чл.104 ал.1, т.3, във вр. чл. 69 ал.1 т.2 ГПК,за две различни методики ли се касае ,или за един, или два принципа. Противоречие има с опр. № 141/2009г по ч. гр.д № 248/2009 на ВтАС и опр. № 151 от 2009 по ч гр.д № 267/2009 на ВтАС, изтъкнали при определянето на цената по подобни искове чл.104 ал.1, т.3, във вр. чл. 69 ал.1 т.2 ГПК. Въззивният съд е определил цената, позовавайки се на чл.104 ал.1 т.4, във вр. чл.69 ал.1, т.4 ГПК. Практика на ВКС по въпроса няма ,поради което се поддържа основание по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК. Върховен касационен съд намира ,че не е налице основание за допускане до касационно обжалване. Поставените въпроси са намерили разрешение и ясен отговор в установената практика на ВКС ,каквато има, включително тълкувателна. Прави разлика между иск за собственост (чл.69 ал.1 т.2) и иск за съществуване, унищожаване или разваляне на договор (чл.69 ал.1 т.4). Неотносимо към решаващите съображения на съда, свързани с цената на иска и следващата се от това родова подсъдност на делото, се да поставят въпрос за методика ли се касае, или за принципна разлика .Аналитичните отговори в тази връзка няма да доведат до друг извод относно родовата подсъдност на спора по настоящето дело. В практиката на ВКС е изяснено и приложното поле на хипотезите в чл. 104 ГПК. Приложимата относно родовата подсъдност норма в случая е чл.104 т.4 ГПК, тъй като искът по чл. 26 ал.1 ЗЗД, не е за собственост или друго вещно право, това е изтъкнал и въззивния съд в решаващите си съображения. Как се определя цената на иска за този случай включително, бе разяснено в мотивите по ТР No 8/31.10.2012 г., ОСГК и ТР №3/2014 по т.д №3/2014 ОСГТК. Това ,че конкретен въззивен съд (опр. № 141/2009г по ч. гр.д № 248/2009 на ВтАС) е цитирал чл.69 ал.1 т.2 ГПК при определяне цената на предявен иск по чл. 26 ал.1 ЗЗД, който не е иск за собственост, а за съществуване на договор, не е довод за наличие на портиворечива практика по правен въпрос, или за неяснота в закона как се определя цената на иска, тъй като чл.69 ал.1 т.4 ГПК препраща към чл.69 ал.1 т.2 ГПК, когато договорът има за предмет вещни права върху имот. Ето защо Върховният касационен съд, ІІІ г.о.