Определение № 523 от 28.03.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4265/2022 г.

Производството е с правно основание чл.288 от ГПК. Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от „Метро Кеш Енд Кери България“ ЕООД [населено място], представлявано от управителите Готрон и Ц., чрез процесуалните представители адвокатите Д. и Н. против въззивно решение № 399 от 5.07.2022г. по в.гр.д. № 371 по описа за 2022г. на Окръжен съд Благоевград, с което е потвърдено решение № 97 от 4.03.2022г. по гр.д.№ 1833/2021г. на РС Благоевград като на основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ е признато за незаконно уволнението на В. И. Д., извършено на основание чл.328, ал.2 КТ, отменена е заповед № 18 от 19.05.2021г., възстановен е на заеманата длъжност „Ръководител отдел „Оперативна работа с клиенти“/Организатор работа с клиенти“/ и е осъдено „Метро Кеш Енд Кери България“ ЕООД да му заплати обезщетение за времето, през което е останал без работа поради незаконното уволнение в размер на 14 379.38лв. за периода 20.05.2021г.-20.11.2021г., ведно със законната лихва, считано от 16.07.2021г., като са присъдени разноски и е определена следващата се такса. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащото на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допустимостта й, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение прецени следните данни по делото: Въззивният съд е приел уволнението за незаконосъобразно с два решаващи довода: Първият е за липса на предвидена бизнес програма с конкретни икономически показатели в сключения договор за управление, в изпълнение на която да се установи, че е предприето процеснато уволнение, а вторият е, че заеманата от ищеца длъжност не е ръководна, по смисъла на § 1, т.3 ДР на КТ. Той е заемал длъжността „Ръководител отдел“, която видно от управленско-организационната структура на дружеството, не може да се определи като „ръководна“, по смисъла на закона. Над нея са предвидени други ръководни длъжности, ищецът не е бил на пряко подчинение на управителя на дружеството и макар да съдържа и ръководни функции, заеманата от ищеца длъжност не може да бъде определена като значима за политиката и ръководството на„Метро Кеш Енд Кери България“ ЕООД. В представеното към касационната жалба изложение, касаторът нито се позовава на някое от изчерпателно посочените в нормата на чл.280 ГПК основания за допустимост, нито поставя конкретен въпрос, за който да е възможно да се прецени дали не е решен в противоречие със задължителна практика на ВКС и ВС, или в противоречие с актове на КС или на СЕС, или дали не е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Касаторът е посочил, че въззивният акт е неправилен, незаконосъобразен, необосонован и постановен при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Неговото |изложение е разделено на три подточки: 1.„по отношение на сключения договор за възлагане на управлението на предприето и неговото съдържание“, 2.“По отношение на извода на въззивния съд, че работодателят не е установил наличието на бизнес план“ и 3.„По отношение на извода на въззивния съд, че заеманата от ищеца длъжност“ не е ръководна, като за всяка една от тях се е позовал на съдебна практика, на която счита, че актът противоречи. Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от В. И. Д., чрез процесуалният представител адвокат Малоселски, с който се оспорват нейната допустимост, поради липса на поставен конкретен въпрос и основателност. Счита постановеният въззивен акт за правилен, във връзка с което излага подробни доводи. Претендира, по списък, направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1 800лв., реалното извършване на които установява с представен договор за правна защита и съдействие от 4.11.2022г., в раздел ІV, чл.5, от който сумата е посочена като заплатена в брой. Настоящият съдебен състав счита, че поради липса на поставен конкретен въпрос, като общо основание за допустимост и на посочено специално основание по смисъла на чл.280 ГПК, касационно обжалване не може да бъде допуснато. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по т.д.№ 1/2009г.на ОСГТК на ВКС: „Касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като израз на диспозитивното начало в гражданския процес. Обвързаността на касационния съд от предмета на жалбата се отнася и до фазата на нейното селектиране. Задължението на жалбоподателя по чл.284, ал.1 т.3 ГПК за точно и мотивирано изложение на касационните основания, е относимо и към основанията за допускане на касационно обжалване, съдържащи се в приложението към касационната жалба по ал.3, т.1 на същата правна норма.“ „Посоченият от касатора материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол, определя рамките, в които Върховният касационен съд е длъжен да селектира касационните жалби. Обжалваното решение не може да се допусне до касационен контрол, без да бъде посочен този въпрос, както и на основания, различни от формулираните в жалбата. К. съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба. Противното би засилило твърде много служебното начало във вреда на ответната страна по касационната жалба, а и възможно би било жалбоподателят да влага в правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело друго, различно съдържание от това, което ще изведе съдът“. С оглед изхода на спора, направеното искане и на основание чл.78, ал.3 ГПК, в полза на ответната страна следва да се присъдят установените като реално направени разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1 800лв. Мотивиран от изложеното, настоящият състав на Върховен касационен съд