Определение № 60444 от 14.12.2021 г. на ВКС по гр. д. № 4448/2021 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба подадена от Ж. Г. Д. срещу определение № 447 от 24.09.2021 г., постановено по в.ч.гр.д. № 564/2021 г. на Добричкия окръжен съд. С него е потвърдено определение № 944 от 19.08.2021 г., постановено по гр.д. № 2454/2021 г. на Добричкия районен съд съд, с което производството по делото е прекратено като недопустимо. Жалбоподателката намира определението за неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано – основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК. Изтъква, че има право да обжалва недопускането си до участие в конкурса за длъжността „съдебен помощник“. Излага съображения за неправилно определяне на предмета на спора и неправилно прилагане на закона. Твърдението и е, че спорът е административно-правен и не е в компетентността на гражданския съд, както и, че не следва да се прилагат нормите на КТ. Счита, че са налице закононарушения свързани с изискванията за заемане на длъжността „съдебен помощник“ в Административен съд – Добрич - установяване на изисквания за успех от дипломата, каквито нормата на чл.162 от Закона за съдебната власт не предвижда. В изложението към касационната жалба, като основания за допустимост на касационното обжалване жалбоподателката сочи визираните в чл.280 ал.1 т.3 и ал.2 ГПК по въпроса: „относно изискванията за заемане на нормативно определена в ЗСВ длъжност към която се препраща изрично за сходна на нея, за която се иска по – нисък образователен ценз от наложения от председателя на Административен съд – Добрич“. Цитира практика на ВКС. Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. С обжалваното определение Добричкият окръжен съд е потвърдил преграждащия акт на първата инстанция, като е приел, че въпросът за подведомствеността на спора е разрешен и няма основание за повторна различна преценка относно подведомствеността и подсъдността на спора, който съобразно заявените факти няма за предмет права и интереси от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица, т.е. от административна дейност. Прието е, че жалба вх.№100076/05.07.2021г. на Ж. Г. Д. е насочена срещу решение от 24.06.2021г. на председателят на Административен съд-Добрич, с което е оставена без уважение жалбата й с вх. №2023/23.06.2021 г. против недопускането и до участие в обявен конкурс за длъжността „съдебен помощник“ с протокол от 16.06.2021г. на конкурсната комисия, определена със заповед №РД-12-69/10.05.2021г.на председателя на АС-Добрич. Посочено е, че се касае за защита по исков ред на права и интереси, породени от акт на работодателя по провеждане конкурс за съдебен служител, а именно за заемане на длъжност „съдебен помощник“ в Административен съд – Добрич, т.е. за законосъобразността на фактически и правни действия на работодател и назначената комисия, насочени към възникване на трудово правоотношение за заемане на длъжността „съдебен помощник“ като правна връзка между равнопоставени субекти, а не към издаване на индивидуален административен акт. Прието е, че конкретните оплаквания са за закононарушения, свързани с определените от административния ръководител на Административен съд-Добрич изискванията за заемане на длъжността. Действително съдебните помощници са съдебни служители с юридическо образование, които подпомагат съдиите в тяхната работа. На тази длъжност се назначават лица, които отговарят на изискванията на чл. 162 от Закона за съдебната власт /ЗСВ/и са издържали конкурс за съдебен служител/ чл. 245, ал.1 от ЗСВ/. Те се назначават от административния ръководител на съответния съд/чл.246, ал.1 от ЗСВ/. Правната уредба на конкурса за съдебен служител /какъвто е и заемащия длъжността „съдебен помощник“/ се съдържа в Кодекса на труда, към който Закона за съдебната власт изрично препраща/чл. 248 от ЗСВ/ и чл.135-145 от Правилника за администрация на съдилищата/ПАС/. Прието е, че действащата нормативна уредба не съдържа забрана минималните и специфични изисквания за заемане на длъжността „съдебен помощник“, предвидени в чл. 162 от ЗСВ да бъдат допълвани от работодателя с установяване на допълнителни изисквания с оглед характера на конкурсната длъжност/работата/, целта на конкурса като основание за възникване на индивидуално трудово правоотношение –да направи подбор на професионално подготвени и подходящи служители, начина му на провеждане. Аргумент в този смисъл е разпоредбата на чл.140, ал.3 от ПАС. Обявяването на конкурс, участието в конкурса, допускането до конкурса, провеждането на конкурса и обявяване на резултатите от него са действия по подготовка към установяване на трудово правоотношение, което възниква между работодателят, който е обявил конкурса, провел го е и е обявил резултата от него и лицето, което е класирано на първо място в конкурса. Отказът на назначената от работодателя нарочна комисия като помощен орган, осъществяващ организационната дейност по провеждане на конкурса, вкл.преценка с оглед обявените критерии/изисквания/ на правото на кандидата на участие в конкурса, да допусне кандидат до участие в конкурса, може да бъде обжалван пред работодателя, чието решение е окончателно/чл.93 ал.2 от КТ, чл.142, ал.7 от ПАС/, респ. не може бъде атакувано с твърдения за закононарушения, свързани с изискванията за заемане на конкурсната длъжност, определени от работодателя. Прието е и, че нито нормите на чл. 89 – 97 от КТ, приложими/съгласно чл.248 от Закона за съдебната власт/ за назначаване на съдебен служител /какъвто е съдебният помощник/ въз основа на конкурс, нито нормите на Правилника за администрацията на съдилищата предвиждат възможност за осъществяване на съдебен контрол по отношение на актовете, издавани от работодателя в хода на провеждане на конкурса, вкл. решението на работодателя във връзка с направените възражения/жалби от недопуснат до участие в конкурса кандидат. Прието е, че, иск за оспорване законосъобразността на конкурса, вкл. решението на работодателя по въпроса дали са били налице предпоставките за недопускане до участие в конкурса /като елемент от провеждането му/ не се включва в обхвата на чл. 357 от КТ, защото няма за предмет възникването, съществуването или прекратяването на трудово правоотношение между страните по делото, поради което и същият е недопустим. При горните данни настоящият състав намира, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Визираната предпоставка за достъп до касационен контрол обхваща хипотези на неяснота на правните норми и необходимост от тълкуването им, липсата на съдебна практика по поставения въпрос или необходимост от промяна на утвърдената съдебна практика. Разрешеният правен въпрос в случая е за допустимостта на иск за отмяна на отказ за допускане участник в обявения конкурс, както и относно изискванията за заемане на нормативно определена в ЗСВ длъжност към която се препраща изрично за сходна на нея, за която се иска по – нисък образователен ценз от наложения от председателя на Административен съд – Добрич. Съгласно чл. 245, ал.1 от ЗСВ за съдебен помощник се назначава лице, което отговаря на изискванията на чл. 162 от ЗСВ и е издържало конкурс за съдебен служител. На основание чл. 248 от ЗСВ за неуредените в тази глава въпроси за съдебните служители се прилага Кодекса на труда, в случая нормите на чл. 89 – 97 от КТ, уреждащи процедурата за заемане на длъжност въз основа на конкурс. Нормата на чл. 93, ал.2 от КТ регламентира задължителното уведомяване на кандидатите, които не са допуснати до участие в обявения конкурс, като им се съобщават и причините за този отказ. В седемдневен срок от съобщението недопуснатите кандидати имат правото на възражение пред работодателя, обявил конкурса, който в тридневен срок от получаването на възражението решава въпроса окончателно. Не е предвидена възможност за осъществяване на съдебен контрол по отношение на становището на работодателя във връзка с направените възражения от недопуснатите до участие в конкурса кандидати. Аналогични на тези правила са и изричните такива на Правилника за дейността на съдилищата / ПАС/ - Глава Пета, част Първа, вкл. и разпоредбата на чл. 142 ал.7 от ПАС, съгласно която "Недопуснатите кандидати могат да подадат жалба до административния ръководител на съда в седемдневен срок от обявяването на списъците. Административният ръководител на съда се произнася окончателно в тридневен срок. Жалбата не спира конкурсната процедура." На следващо място съгласно § 3 от ПЗР на ПАС "За неуредените в този правилник въпроси относно трудовоправния статут на съдебните служители се прилагат разпоредбите на Кодекса на труда и Закона за съдебната власт .". Видно от цитираните разпоредби на ПАС, КТ и ЗСВ не е предвидено обжалване пред съд на решението на конкурсната комисия, която е обявила списъка на допуснатите до участие в конкурса кандидати. Единствено законово регламентирана е възможността на недопуснат до участие в конкурса кандидат да подаде възражение за този отказ до административния ръководител, който решава въпроса по същество т.е. допуска или не допуска – до участие лицето, чието решение е окончателно и не подлежи на съдебен контрол. В случая атакуваното решение на Председателя на Административен съд - Добрич не разкрива и белезите на индивидуален административен акт, спорът за чиято законосъобразност изначално да е подсъден на административните съдилища. Оспорената заповед е издадена от административния ръководител в качеството на работодател по смисъла на § 1, т.1 от ДР на КТ, а не като административен орган, овластен от закона да издаде властническо волеизявление. По повод на оспореното решение и проведения конкурс за съдебен служител не са възникнали административни правоотношения, а в случая съставляват действия, които са подготовка към възникване на трудово правоотношение. Актовете, по повод възникване на трудово правоотношение, не подлежат на съдебен контрол за законосъобразност по реда на административното правосъдие. Трудовите правоотношения, включително и когато възникват въз основа на конкурс, са проява на доброволно и свободно изразената воля на страните, а не на властта на органа да разпореди едностранно възникването им. Поради това правата на всяка една от страните по трудовото правоотношение, в т.ч. и на страните по отношения, свързани с възникването на тези отношения, намират правна защита по реда на Кодекса на труда, а не по реда на АПК. Единствената възможност за оспорване от страна на кандидатите в конкурса, КТ е предвидил за недопуснатите до конкурса и то само пред работодателя, чието решение е окончателно. Редовността на проведен конкурс не може да бъде предмет на съдебен спор – в този смисъл и определение № 612 от 13.05.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1155/2012 г., IV г. о., ГК и определение № 404 от 31.05.2012 г. на ВКС по ч. гр. д. № 343/2012 г., IV г. о., ГК, постановени по реда на чл. 274, ал.3, т.1 от ГПК. Настоящият състав намира, че по така поставените въпрос и на соченото основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК не следва да бъде допуснато касационно обжалване. Не съществува вероятност постановеното въззивно определение да е вероятно нищожно или недопустимо по смисъла на чл. 280, ал. 2 ГПК. Определението е постановено от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и е подписано от членовете на състава, участвали в разглеждане на делото, като има съдържание на мотивите и диспозитива, изразяващо ясно правораздавателната воля на състава. Затова следва да се приеме, че е валиден съдебен акт. Съобразено е с очертания от страните обхват на проверката, съдържа кратки и ясни мотиви по отношение на релевираните оплаквания и доводи, като волята на съда е основана на ясно заявените в молбата правопораждащи твърдения на ищеца. Не се констатират също така такива пороци на съдебното определение, които да обосновават допускането му до касационен контрол в приложното поле на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК – поради „очевидна неправилност“. Очевидната неправилност, като основание за допускане на касационното обжалване се характеризира с особено тежки пороци, свързани с формиране и обективиране волята на въззивния съд, водещи до неправилност на съдебния акт, а именно: когато е налице нарушение на императивна материалноправна норма, прилагане на несъществуваща или отменена правна норма, прилагане на закона в неговия обратен, противоположен смисъл, явна необоснованост на фактическите констатации на въззивния съд, поради грубо нарушение на правилата на формалната логика, както и нарушения на основополагащи принципи на съдопроизводството. В случая посочените пороци не са налице. Изводите на съда са последователни и логични, законът не е приложен в неговия обратен смисъл и не се установяват нарушения на правилата на формалната логика. Очевидната неправилност като порок на съдебния акт следва да бъде различавана от неправилността като касационното отменително основание по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК. В случая всички оплаквания на жалбоподателя по съществото си представляват доводи за неправилност, които не могат да бъдат разглеждани в настоящото производство, а едва след допускане на касационното обжалване при проверка по същество на въззивното определение. Поради изложеното не следва да се допуска касационно обжалване на определението. Воден от горното Върховният касационен съд, състав на III г. о.