Определение № 406 от 11.02.2026 г. на ВКС по т. д. № 150/2026 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба, подадена от ищеца О. Е., гражданин на Израел срещу определение № 759 от 03.12.2025г. по в.ч.т.д. № 887/2025г. на Апелативен съд София, с което е потвърдено определението по т.д.№ 1167/2025г. за връщане на основание чл.130 ГПК на исковата молба, с която са предявени искове по чл.74 ТЗ за отмяна на решенията на общото събрание на ответното дружество „Нетуъркинг Премиум“ ООД, проведено на 29.05.2025г., за изключване на съдружника „Енигма Холдингс“ООД; поемане на дела му от другия съдружник Е. Ш.; уреждане на имуществените отношения с изключения съдружник, и е прекратено производството по делото. С частната касационна жалба се иска отмяна на определението на въззивната инстанция и на потвърденото с него определение на СГС като неправилно. Твърденията са, че ищецът има правен интерес да оспорва атакуваното решение на ОС на „Нетуъркинг Премиум“ ООД, тъй като е мажоритарен съдружник на „Енигма Холдингс“, а последното е изключеният съдружник в ответното дружество. Поддържа се, че решенията на общото събрание на съдружниците на „Нетуъркинг Премиум“ ООД, които засягат имущественото състояние, дяловото участие и членствените права на „Енигма Холдингс“ рефлектират и върху имуществените права на ищеца като негов мажоритарен съдружник и това качество на ищеца обосновава активната му легитимация на предяви иск за отмяна по чл.74 ТЗ. На второ място възразява, че неправилно въззивният съд е приел, че ищецът няма правен интерес и от предявяване на иск за прогласяване нищожността на същите решения и неправилно съдът е изключил възможността трето за дружеството лице да предяви такъв иск, без да изследва дали те засягат негови защитими права. Счита, че констатираната от съдилищата нередовност на исковата молба (поради изложени доводи за нищожност на оспореното решение и отсъствие на съответен петитум), следва да има за последица оставянето й без движение и даването на указания по реда на чл.129,ал.2 ГПК, а не прекратяване на производството. Същите доводи излага и по отношение констатацията, че ищецът не е обосновал в частната жалба и в исковата молба имуществените права, които твърди, че са засегнати с оспореното решение. Изложени са и доводи за очевидна неправилност. Симетрично на оплакванията в частната касационна жалба, в изложението по чл.284,ал.3, т.1 ГПК се иска осъществяване на касационния контрол по въпросите: „Разполага ли лице, което не е съдружник и не е страна по съответното правоотношение, с активна процесуална легитимация и правен интерес да предяви установителен иск за прогласяване на нищожност и/или иск по чл.74 ТЗ на решение на общото събрание на търговско дружество и/или на сделка, когато твърди, че тези актове засягат пряко или опосредено негови права или законни интереси. Твърдението е за противоречие на извода в обжалвания акт, че ищецът няма правен интерес да проведе иска за установяване нищожността на решението на органа на ответното дружество, тъй като е трето лице - не е съдружник, съответно решенията на органа не пораждат права или задължения в правната му сфера, с т.2 на ТР №1 от 06.12.2002г. на ОСГК на ВКС по тълк. дело 1/2002г. Позовава се и на противоречие с решенията на състави на ВКС по т.д.№ 17/2011г. на 1 т.о., по т.д.№ 458/2010г. на 1 т.о., по т.д. № 747/2010г. на 1 т.о. 2/ „Какъв е редът за защита на съдружник срещу незаконосъобразните решения та ОС на дружество, в което съдружник е дружество, в което ищецът е съдружник, при невъзможност ищецът да бъде сезиран от дружеството съдружник?“ Въведено е, че въпросът е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, с аргумента, че по него не е формирана съдебна практика и не съществува правна норма, която да дава отговор, т.е. законът е непълен. 3/ и 4/„Недопустима или нередовна е искова молба, от обстоятелствената част на която се установяват данни за предявен иск, който не е ясно формулиран в петитума ?; Следва ли съдът, когато приеме, че в исковата молба не са достатъчно конкретизирани твърденията относно засягането на претендираното право и правния интерес на ищеца, да остави исковата молба без движение и да даде указания по реда на чл.129,ал.2 ГПК, вместо да я върне?“ при допълнителната предпоставка на чл.280,ал.1,т.1, предл. последно ГПК с позоваване на решението по т.д.№ 5395/2023г. на 1 г.о. на ВКС. В писмен отговор насрещната страна оспорва основателността на искането за допускане на частното касационно обжалване и основателността на жалбата. За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното: Въззивната инстанция е констатирала, че ищецът не твърди в исковата молба да е съдружник в дружеството-ответник, а посочва, че е съдружник „Енигма Холдингс“ ООД, което от своя страна е съдружник в „Нетуъркинг Премиум“ ООД, а това са обстоятелства видни и от справката в ТРРЮЛНЦ. Мотивирано е, че отсъствието на качеството на съдружник в ответното ООД води до липсата на процесуална лигитимация за предявяване на иска по чл.74 ТЗ. Споделени са изводите на СГС за недопустимост и на иск за признаване за установено, че процесните решения на общото събрание са нищожни (каквито твърдения има в обстоятелствената част на исковата молба), по съображения за отсъствие на правоотношение между ищеца и ответното дружество, което да обуслови правен интерес от установяване по исков ред на нищожност на решенията на ОС на „Нетуъркинг Премиум“ ООД. Мотивирано е, че тези решения изначално не могат да породят, изменят или прекратят права или задължения за ищеца, включително и в качеството му на собственик на дял от капитала на дружество, което е съдружник в ответното дружество. Доводите на жалбоподателя, че непосочването в петитума на исковата молба на искане за установяване на нищожност води до нередовност, а не до недопустимост на исковата молба, са счетени от състава на САС за неотносими със съображенията, че производството и по иска за установяване на нищожността им е прекратено поради неговата недопустимост. Изложено е, че процесуална предпоставка за допустимост на иска за нищожност е наличиието на правен интерес, а в случая ищецът няма такъв, тъй като не е съдружник в ответното дружество, приетите решения не могат да го засегнат лично, така че да бъде налице правен интерес от оспорването им, а същевременно в частната жалба и в исковата молба ищецът не е посочил и не е обосновал какви негови имуществени права се засягат от взетото решение на общото събрание на съдружниците на „Нетуъркинг премиум“. Искането за осъществяване на факултативния касационен контрол по първия въпрос е неоснователно: В практиката на ВКС трайно застъпва становището, че е налице правен интерес, както за съдружник, така и за собственик на капитала в качеството им на трети лица, да атакуват сделка по реда на чл. 26 ЗЗД, сключена от търговско дружество, в което те членуват, когато правният интерес от предявяването на исковете е обоснован с евентуално (опосредено) накърняване на техните имуществени права в търговското дружество, които права са елемент от членственото право - ч.т.д. № 361/2022 г. на 1 т.о., ч.т.д. № 666/2025 г. на 2 т.о. В определението по по ч.т.д. № 2401/2020 г. на 2 т.о. на ВКС изрично е признато наличието на правен интерес за акционер в акционерно дружество да предяви установителен иск за прогласяване нищожност на договор за покупко-продажба на недвижим имот, съставляващ основен актив на акционерното дружество, който е сключен от дружеството, в което е акционер, ако е безспорно доказано, че с него се накърняват неговите имуществени права, инкорпорирани в акцията като ценна книга. В случая обаче, посредством включването във въпроса на горната хипотеза, касаторът неоснователно се домогва да постави знак на равенство на възможността съдружник или акционер да предяви иск за нищожност на основание чл.26 ЗЗД на сделка, сключена от дружеството, чийто член е той, и активната процесуалноправна легитимация на трето лице, което няма дялово или акционерно участие в търговско дружество, да атакува решение на негово общо събрание по чл.74 ТЗ. Невъзможността за аналогично разрешение в двата случая на въпроса за активната процесуална легитимация на ищец пряко произтича от даденото в Тълкувателно решение № 1 по тълк.дело № 1/2002г. на ОСГК на ВКС разрешение, че решенията на Общото събрание на търговско дружество не са сделки по смисъла на ЗЗД, което изключва приложимостта на този закон относно тяхната недействителност. Неоснователно е позоваването на същото тълкувателно решение в аспекта на възможността трети за дружеството лица да установят нищожност на решение на неговия орган - общото събрание. В т.1 на тълкувателното решение е разяснено кои са квалифицираните от ТЗ като нищожни решения на общото събрание (чл.75,ал.2, вр. с ал.1), кои са квалифицираните като недействителни решения (чл.197,ал.3, предл. второ и чл.216 ТЗ), като сред тях не попада решението за изключване на съдружник в дружество с ограничена отговорност, нито то е такова, което по-късно приетата разпоредба на чл.137,ал.5 ТЗ квалифицира като нищожно. Според мотивите на тълкувателния акт, нищожни са и липсващите, невзети решения, но ищецът не твърди нищожността да е от такъв характер. Тъй като естеството на процесното решение, което касаторът атакува в настоящото производство, не е сред тези, попадащи под обхвата нищожност/недействителност, разяснена в тълкувателното решение, само на това основание е изключена възможността да е налице допълнителната предпоставка по т.1 на чл.280,ал.1 ГПК - тълкувателен акт, на който обжалваният да противоречи. Същевременно в т.2 от тълкувателното решение е установено, че защитата срещу нищожните решения на общото събрание може да се проведе чрез самостоятелен иск, който активно легитимирани да проведат са и трети за дружеството лица, а пътят на защита е предопределен от това дали обстоятелствата, възникващи въз основа на решението подлежат на вписване или не. Именно с оглед тези разяснения, тезата на обжалващата страна, че легитимацията й следва от качеството на трето лице е неоснователна. В настоящия случай защитата на трето за дружеството лице по реда на чл.124, ал.1 ГПК би била недопустима, тъй като изключването на съдружник подлежи на вписване в регистъра - аргумент от разпоредбата на чл.140, ал.4 ТЗ, и е заявено за вписване със Заявление А-4 вх. № 20251121102545, както самият жалбоподател посочва (видно и от справка в ТРРЮЛНЦ). Това е следващ самостоятелен аргумент, отричащ тезата за наличието на допълнителната предпоставка за осъществяване на факултативния контрол. Вторият въпрос е хипотетичен - съдилищата не дължат даване на указания чрез какъв иск и как страната да защити интересите си, те дължат защита и съдействие по подадена молба и при приложение на визираните в Глава Втора ГПК основни начала. Осъществяването на касационна проверка въз основа на такъв абстрактен и ирелевантен въпрос е невъзможно съгласно разясненията в т.1 на ТР №1 от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС. Не може да бъде осъществен касационен контрол и въз основа на трети и четвърти въпроси, които отново са хипотетични, а не обуславящи изхода на спора - исковата молба не е върната на основание чл.129,ал.3 ГПК, а на основание чл.130 ГПК. Незащитима е тезата на касатора, че съдът е следвало да дава указания за формулиране на петитум за нищожност, съответно за излагане на факти и обстоятелства относно правен интерес, при изначална недопустимост на предявения иск, която не би могла да бъде преодоляна по реда на чл.129,ал.2, предл. първо ГПК. Неоснователно е и позоваването на основанието за пряк достъп до касационна проверка – очевидна неправилност, наличието на която е обосновано с доводите, че съгласно практиката на ВКС, тя е налице, когато въззивният съд се е произнесъл в обратен смисъл по въпрос, по който има формирана трайна практика на ВКС и изводите, че ищецът няма правен интерес да оспорва решенията на общото събрание на ответното дружество, тъй като не е съдружник в него, и взетите решения не могат да породят права/задължения в неговата правна сфера, „са в противоречие с практика на ВКС, цитирана към въпросите от изложението“. Ако последното твърдение беше вярно, настоящият състав щеше да допусне касационно обжалване в хипотезата на т.1 на чл.280,ал.1 ГПК, а както се посочи, противоречие с цитираната от жалбоподателя практика, не е налице. Разноски за производството не се присъждат, тъй като не са претендирани с отговора на частната касационна жалба, респ. не са и доказвани. По изложените съображения ВКС, състав на Първо т.о.