Определение № 1157 от 21.04.2026 г. на ВКС по т. д. № 588/2026 г.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1157

гр. София, 21.04.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на петнадесети април през две хиляди и двадесет и шеста година в състав:

Председател: Ирина Петрова

Членове: Десислава Добрева

Мария Бойчева

като изслуша докладваното от съдията Петрова т.д. № 588 по описа за 2026 год. за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на ответника „М. софтуер“ ООД чрез управителя Р. Д. К., гражданин на Република И., представляван от адвокатско дружество, срещу решение № 553 от 12.10.2025г. по в.т.д.№ 413/2025г. на Апелативен съд София, с което е потвърдено решението по т.д.№ 956/2023г. на СГС, с което по иск на съдружника Ф. Ф., гражданин на Република И., на основание чл.74 ТЗ е отменено решението на извънредното общо събрание на съдружниците на „М. софтуер“ ООД, проведено на 16.05.2023г. за изключване на ищеца Ф. Ф. като съдружник.

В касационната жалба са въведени доводи за неправилност на изводите на САС, че не е доказано надлежното получаване от ищеца на поканата за общото събрание и предупреждението за изключването му. Твърдението е, че съдружникът е уведомен за свиканото от управителя Р. К. събрание с документ от 05.05.2023г., съставляващ покана и съдържащ предупреждение, надлежно доставен до електронните пощи на изключения съдружник и на неговия адвокат А. Т.. Позовава се на неправилно приложение на материалния закон - чл.3,ал.1 ЗЕДЕУУ, в който е дефиниран електронният документ, на разпоредбата на чл.8,ал.1 от закона, която предвижда принципно отсъствие на необходимост от потвърждаване на получаването на електронното изявление от адресата, на разпоредбата на чл.10,ал.1, предвиждаща получаване на електронното изявление с постъпването му в посочената от адресата информационна система. Посочва, че Ф. Ф. е лице, което с конклудентни действия се е съгласило да бъде адресат на процесното електронното изявление чрез изпращането в предходния ден - на 04.05.2023г. на покана до съдружника Р. К. за друго общо събрание за дата 17.05.2023г., което означава, че Ф. се е съгласил да получи и изявлението относно процесното общо събрание и писмено предупреждение, които са изпратени на следващия ден като отговор на същите електронни адреси, използвани предходния ден от адвокат А. Т. и съдружника Ф.. Изложени са твърдения относно служебния характер на имейла и съображения за неправилност на извода на САС, че няма данни процесният имейл адрес на ищеца да е ползван от него в служебната му кореспонденция с дружеството или с управителя и съдружник Ронин във връзка с дружествени въпроси. Изложени са и твърдения, че адвокат А. Т. има представителна власт да получава от името на упълномощителя Ф. покана за свикване на общо събрание и предупреждението за изключване и се оспорва правилността на извода, че отсъства учредена представителна власт на адвоката за получаване на посочените документи. Наведени са и съображения за материална законосъобразност на решението на ОС - за основателност на причините, поради които ищецът е изключен като съдружник, които не са обсъждани от въззивния съд след формиране на извода за отсъствие на доказателства за редовна покана до съдружника за свиканото събрание и предупреждение по чл. 126,ал.3 ТЗ.

Искането е за отмяна на решението и отхвърлянето на иска с правно основание чл.74 ТЗ.

В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК като от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото - чл.280,ал.1,т.3 ГПК се иска допускане на касационното обжалване по въпросите:

1/ „ Следва ли да се приеме, че когато са налице данни, че определен имейл адрес системно е използван за служебна кореспонденция между съдружник и дружеството, включително за получаване и обмен на счетоводни и финансови документи, както и за изпращане на покани за общо събрание на съдружниците, този имейл адрес следва да бъде квалифициран като служебен, а не като личен? Твърдението е, че не са отчетени фактите за наличие на кореспонденция между съдружниците и дружеството, от които категорично може да се направи заключение за наличие на служебен характер на имейл адреса, а въззивният съд се е произнесъл неправилно по този въпрос като не е отчел действителната воля на страните, обективирана в тези действия, които категорично сочат съгласие за използване на конкретния електронен адрес в служебната кореспонденция.

2/ „ Следва ли да се приеме, че е налице съгласие по смисъла на чл. 5 от ЗЕДЕУУ за получаване на електронни изявления, когато адресатът лично или чрез пълномощник е използвал същия електронен адрес за изпращане на официална кореспонденция по дружествени въпроси (включително покани за общо събрание), не е възразил срещу получаването на електронното изявление, получил го е и е предприел действия в изпълнение на съдържанието му?“ Според касатора, изясняването в съдебната практика на въпроса дали е налице съгласие по смисъла на чл. 5 от ЗЕДЕУУ за получаване на електронни изявления при описаните фактически обстоятелства, е от съществено значение за осигуряване на единно и предвидимо прилагане на закона. Сочи се, че в условията на нарастващо използване на електронната комуникация в търговския оборот, липсата на ясни критерии за установяване на съгласие би довела до противоречива съдебна практика и до несигурност относно правната валидност на електронните изявления.

3/ „ Обхваща ли пълномощно, предоставящо право на адвокат да представлява съдружник пред всички физически и юридически лица и да изготвя, подписва, подава и получава всякакви документи във връзка с дружествени спорове, и представителна власт за получаване от името на съдружника на покана за общо събрание по чл.139,ал.1 ТЗ и предупреждение за изключване?“ Според касатора изясняването на този въпрос е от съществено значение за утвърждаване на съдебна практика относно легитимността на действията на адвокатите като пълномощници и за гарантиране на законосъобразността на решенията на дружеството.

4/ „ Следва ли при доказано получаване и отваряне на покана за общо събрание от надлежно упълномощен адвокат и явяването му на събранието, да се приеме, че съдружникът е надлежно уведомен в разумен срок, без да се изисква от дружеството доказване на вътрешната комуникация между адвоката и клиента?“ Като обосновка на въпроса и като въвеждане на допълнителната предпоставка касаторът сочи, че неправилен е изводът на второинстанционния съд, че адв. А. Т. действително е отворил имейла на 07.05.2023 г., но това не означава, че е уведомил на същия ден Ф. Ф. за свиканото събрание. Поддържа се, че в случаите, когато е доказано, че поканата е получена и отворена от надлежно упълномощен адвокат, и когато същият се е явил на общото събрание, следва да се приеме, че съдружникът е надлежно уведомен в разумен срок и това обезпечава ефективното реализиране на правото на участие и гласуване на съдружника, без дружеството да бъде задължено да доказва вътрешната комуникация между адвоката и съдружника, която обективно е извън неговия контрол. Според касатора, изясняването на този въпрос е важно и за утвърждаване на единна съдебна практика относно обхвата на представителните права на адвокатите като пълномощници, което е от ключово значение за стабилността на корпоративните отношения и правната яснота в управлението на дружествата. Счита, че конкретизацията на критериите за ефективно уведомяване чрез пълномощник, ще предотврати произволни тълкувания на закона и ще създаде обективни основания за защита на правата на съдружниците, като гарантира, че формалните процедури не се превръщат в пречка за реалното участие в управлението на дружеството.

За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното:

Въззивната инстанция е констатирала, че ищецът оспорва надлежното връчване на поканата за ОСС, като твърди, че между съдружниците няма постигнато съгласие за електронно връчване, нито са уговорени конкретен ред и условия за това, или имейл адреси; такава процедура за връчване на покана за ОС не е предвидена и в дружествения договор; че той не е задължено по закон лице (чл.5 ЗЕПЕУУ) да получава електронни изявления, след като не е дал изрично или мълчаливо съгласие за получаване на ел. изявления; че поканата е адресирана до адв. Т. и адв. С., а не до него; че адвокатите нямат правомощие да получават от негово име покани за ОСС, както и че поканата реално не е достигнала до него.

Приела за установено, че на 05.05.2023 г. от управителя на „М. софтуер“ ООД - Р.К., е отправена писмена покана до другия съдружник Ф. Ф. за общо събрание, което ще се проведе на 16.05.2023 г. на посоченото в нея място, с дневен ред: Изключване на Ф. Ф. като съдружник. Поканата, съдържаща и писмено предупреждение за изключване на съдружника Ф. Ф., е изпратена като сканирано копие от служебния имейл на управителя и съдружник Р.К. до имейл с адрес alexander. todorov@dрс. Bg, за който не се спори, че принадлежи на адв. А. Т., с копие до имейл fabiofusco71 @gmail.com.

От правна страна е мотивирано, че съгласно чл.3, ал.2 от ЗЕДЕУУ писмената форма се счита за спазена, ако е съставен електронен документ, съдържащ електронно изявление. Счетено е, че с изпращането на поканата по електронна поща е спазена предвидената в чл. 139, ал.1 от ТЗ писмена форма, тъй като разпоредбата на чл. 3, ал. 2 ЗЕДЕУУ приравнява електронния документ на писмен такъв. Обсъдено е, че в чл. 26, ал.1 и ал.2 от дружествения договор на „М. софтуер“ ООД е предвидено, че общото събрание се свиква от управителя с писмена покана, получена от всеки съдружник най-малко 7 дни преди определената дата на заседанието, като в съобщението се посочват денят, часът, мястото на заседанието и дневният ред, която кореспондира на разпоредбата на чл. 139 ТЗ. При тези факти, съставът е приел, че избраният от управителя способ за връчване на поканата по електронна поща е допустим.

Изследвано е, че съгласно чл. 8, ал.1 от ЗЕПЕУУ, за да се счита връчен електронният документ, не е необходимо потвърждаване на получаването, освен ако страните не са уговорили друго (каквато друга уговорка в случая липсва), но само когато той е изпратен до лице, имащо качеството на адресат, а съгласно чл. 5 ЗЕПЕУУ, адресат на електронното изявление е или лице, което по силата на закон е длъжно да получава електронни изявления, или за което въз основа на недвусмислени обстоятелства може да се смята, че се е съгласило да получи изявлението в електронна форма. Изведено е, че в конкретния спор ищецът няма произтичащо от закона качество на адресат поради липсата на договорка, задължаваща го като съдружник в ответното „М. софтуер“ ООД да получава електронни изявления по електронна поща. Счетено е, че редовността на подобно връчване на покана за общо събрание е обусловена от съгласието на съдружника да получава кореспонденция в електронна форма и на посочен от него адрес на електронна пощенска кутия, дадено изрично или чрез конклудентни действия.

Анализирано е, че посоченият в поканата адрес на електронна поща - fabiofusco71 [електронна поща]., не е отразен в дружествения договор и в търговския регистър, не е ползван от ищеца в служебната му кореспонденция с дружеството или с управителя му във връзка с дружествени въпроси, като липсват и обстоятелства, от които да се предполага съгласието на съдружника Ф. да получава кореспонденция в електронна форма на посочения в поканата адрес на електронна пощенска кутия, включително и такова да е дадено и чрез конклудентни действия. Счетено е, че поканата е изпратена на електронната поща на адвокат, който няма правомощия да получава от името на ищеца покана за общо събрание и предупреждение за изключването му, тъй като видно от представеното пълномощно, представителна власт в полза на адв. А. Т. е учредена единствено за представителство във връзка с дела или имуществени спорове между двамата съдружници или между ищеца и дружеството.

Даден е отговор, че не може да се приеме, че тъй като поканата е изпратена като отговор на електронни адреси, от които предния ден до дружеството е била изпратена от адв. Т. и и Ф. Ф. покана за друго общо събрание за дата 17 май 2023г., то тези имейл адреси следва да се възприемат, като годен способ за осъществяване на кореспонденцията с Ф. по дружествени въпроси, включително и по отношение свикването на процесното събнание. Мотивирано е, че изпратеното на 04.05.2023 г. електронно писмо изхожда от адв. Т. и е изпратено от неговия имейл адрес, а не от този на Ф. Ф., а обстоятелството, че е било изпратено от адвоката с копие до ищеца касае техните отношения - между адвоката и клиента, но не може да се приеме като дадено от упълномощителя Ф. съгласие за кореспонденция с дружеството на този имейл адрес. Прието е за установено, че видно от представения от ответника сертификат за доставка на имейл, генериран от Mailtrack, електронното писмо от 05.05.2023г., съдържащо поканата, е отворено от адв. Т., но не и от потребителя на имейл адреса, до когото е изпратено в копие.

С тези съображения за основателни са счетени твърдените от Ф. нарушения на процедурата по свикване на общото събрание, изразяващи се в липсата на надлежно отправена покана за неговото провеждане, а нарушението на чл.139, ал.1 ТЗ и възпроизвеждащият тази разпоредба чл.26, ал.1 от дружествения договор, е самостоятелно основание за отмяна на взетото решение на проведеното на 16.05.2023 г. ОСС за изключване на съдружника Ф.Ф.. Възприето е, че изключването подлежи на отмяна само на това основание, без съдът да се произнася и по останалите наведени доводи за материална незаконосъобразност.

Искането за допускане на касационното обжалване по първия въпрос не може да бъде уважено. Това на първо място произтича от обстоятелството, че въпросът съдържа предварително зададена предпоставка, условие, че са налице данни конкретен имейл адрес системно да е използван за служебна кореспонденция (касаторът дори не посочва посредством кои доказателства се установяват тези „данни“), а същевременно въззивната инстанция е формирала изводи в обратен смисъл - че ищецът няма произтичащо от закона качество на адресат – не съществува разпоредба, задължаваща го като съдружник в ответното „М. софтуер“ ООД да получава електронни изявления по електронна поща а по делото не са събрани доказателства този адрес - [електронна поща], да е ползван от ищеца в служебната му кореспонденция с дружеството или управителя му във връзка с дружествени въпроси, нито изобщо са налице обстоятелства, от които да се предполага (да произтича от недвусмислени обстоятелства) съгласие на ищеца за получаване на изявлението в електронна форма на конкретния адрес на електронна поща.

Следователно, въпросът е хипотетичен, зададен с оглед наличие на предпоставка, изрично отречена от състава на САС, той няма съществена характеристика на общото основание за осъществяване на касационния контрол, съгласно критериите, очертани в т.1 на ТР №1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС. Самостоятелно основание за невъзможност за осъществяване на касационния контрол по него е отсъствието на мотиви и аргументи за наличието на допълнителната предпоставка, наведена по т.3 на чл.280,ал.1 ГПК.

Вторият въпрос от изложението също не може да послужи като обща предпоставка за допускане на касационното обжалване. Въпросът е изцяло фактологически и отново почива на твърдения, които не са приети за установени по делото – че адресатът, в случая ищецът, е получил електронното изявление, не е възразил срещу получаването и е предприел действия в изпълнение на съдържанието му. В противовес на тези твърдения са изводите, че електронното писмо от 04.05.2023г. не изхожда от електронен адрес на ищеца, а от този на пълномощника му и не е отворено от потребителя на имейла - [електронна поща]., а единствено от адвокат Т. като потребител на своя адрес [електронна поща], а същевременно ответникът не установява, дали и кога ищецът е уведомен от адв. Т. за съдържанието, дали това е станало в законоустановения срок преди датата на насроченото събрание. Същевременно съдилищата са отрекли адв. Т. да има качество на „пълномощник“ на ищеца да го представлява в качеството му на съдружник в ответното търговско дружество. Наред с това основателно е възражението в отговора на касационната жалба, че поради обстоятелството, че във въпроса се изброяват множество конкретни обстоятелства, които касаторът счита за релевантни в подкрепа на тезата си по съществото на спора, няма как да бъде налице въведената от него допълнителна предпоставка, тъй като при посочените точно определени действия и обстоятелства, изключена е възможността ВКС по този въпрос да създаде съдебна практика, която да намери общо приложение по подобни спорове. От кои обстоятелства е възможно да се изведе наличието на съгласие на адресата на електронни изявления да получава такива, е въпрос, който може да намери отговор при конкретни обстоятелства и доказателства, установени по конкретен спор.

Така, както е формулиран, третият въпрос отново е подвеждащ. Съставът на САС не е формирал извод, че пълномощното учредява представителна власт във връзка с „всякакви дружествени спорове; не е приел, че пълномощниците имат мандат да представляват съдружника по отношение дружествените дела, (наред с имуществените спорове с другия съдружник, респ. с дружеството) по корпоративни, членствени спорове по повод участието му в общи събрания, че имат учредени представителни права от ищеца да получават покани за свикване на общи събрания, предупреждения и др., а изрично е отрекъл предоставена в този смисъл легитимация на пълномощниците.

Следва да се има предвид обстоятелството, че в деня на процесното общо събрание, видно от Констативния протокол на нотариуса, присъствал на провеждането му, на събранието се е явил адвокат адв. А. Т., който, „устно заяви, че е изпратен от Ф. Ф., че не представлява Ф. Ф. нито с адвокатско, нито с нотариално заверено пълномощно…“, т.е. ако от изпратеното на 04.05.2023г. пълномощно на адвокатите А. Т. и Д. С. от 31.03.2023г., „М. софтуер“ООД е останало с впечатление за учредена от ищеца представителна власт на пълномощниците по отношение на дружествените дела, е налице изрично противопоставяне. Същевременно повторно в исковата молба изрично е оспороено качеството на пълномощниците да представляват ищеца в качеството му на съдружник, че ищецът отново се е противопоставил, излагайки, че „дори да е валидно изпращането на поканата за процесното общо събрание, ведно с предупреждението за изключване чрез имейла на адвокат Т., то адресатите на поканата не са надлежно упърномощени да получават покана за свикване на ОС от името на съдружника Ф.“. Следователно трактовката във въпросите, че ищецът е получил поканата и предупреждението и е „предприел действия в изпълнение на електронното изявление, в което са материализирани“, както и „присъствието на упълномощен адвокат на общото събрание“ е некоректна и не съответства на данните по делото. Поради изложеното, тази интерпретация на фактите няма как да провокира допускане на касационното обжалване при мотивирания от въззивната инстанция извод, че пълномощното от 31.03.2023г не осигурява правна възможност адвокатите да действат от името на Ф. Ф. като съдружник в дружеството и получават покани и др. книжа за свикване на общи събрания.

Същевременно касаторът, оспорвайки правилността на изводите на въззивната инстанция относно обема на учредената с пълномощното представителна власт на А. Т., не поставя релевантен правен въпрос относно тълкуването му (чл.39 във вр. с чл.20 ЗЗД и чл.44 ЗЗД), а поставя третия въпрос при зададеното условие „представителство по всички дружествени спорове“. Чрез извършеното противопоставяне, което е противоположно на потвърждаването - чл.42,ал.2 ЗЗД, разпоредбите на който закон са приложими за членствените правоотношения, ищецът е оспорил и представителната власт на адвокат Т. да изпрати поканата от 04.05.2023г., т.е. дискредитирано е на самостоятелно основание и „свикването“ от ищеца, който не е управител, на събранието на евентуална дата 17 май 2023г. чрез адвокат Т..

Четвъртият въпрос предпоставя възприемане на тезата, че „адвокатът е бил надлежно упълномощен“, поради което отново е хипотетичен - при възприемане на заложената в него условност, следователно отново няма правна характеристика и не може да обуслови осъществяването на факултативния касационен контрол. Явяването на адвоката на процесното общо събрание отново не е коректно отразено във въпроса и не съотвества на начина, по който неговото присъствие е обективирано в протокола от провеждането му.

По изложените съображения ВКС, състав на Първо т.о. ОПРЕДЕЛИ: Не допуска касационно обжалване на решение № 553 от 12.10.2025г. по в.т.д.№ 413/2025г. на Апелативен съд София. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: