Определение № 50399 от 13.12.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3940/2020 г.

Производство по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Енерго – Про Продажби” АД с ЕИК[ЕИК] и седалище [населено място] против решение № 260343 от 13.08.2020 г. по гр. д. № 1377/2020 г. на Окръжен съд – Варна. С последното е потвърдено решение № 1238/09.03.2020 г. по гр. д. № 18967/2019 г. на Районен съд – Варна за уважаване на предявения от М. А. П. против „Енерго - Про Продажби” АД със седалище [населено място] отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК като е прието за установено в отношенията между страните, че ищцата не дължи на дружеството сумата от 5 560. 85 лв., представляваща стойността на начислена въз онова на извършена корекция на сметка на потребителя доставена и незаплатена електрическа енергия за периода от 24.01.2018 г. до 23.01.2019 г. за обект по партида с клиентски № [ЕГН] и абонатен № [ЕГН], с адрес на потребление [населено място],[жк], [жилищен адрес] за която е издадена фактура № [ЕГН]/01.11.2019 г. и са присъдени разноски. С определение № 259/05.04.2021 г. по настоящото дело е допуснат касационен контрол на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – за да се провери съответствието на даденото в атакувания съдебен акт разрешение на въпроса длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, както и всички събрани по делото доказателства, с практиката на ВКС, изразена в решение № 222/27.03.2018 г. по т. д. № 505/2017 г. на II т. о. Делото е насрочено за открито съдебно заседание на 14.10.2021 г. В откритото съдебно заседание е докладвана молба, с която ищецът, а сега ответник по касация прави частичен отказ от иска – за сумата от 570 лв., в резултат на който цената му е под прага за касационно обжалване по чл. 280, ал.3, т. 1, предл. 1 ГПК – т.е. висяща остава претенцията за недължимост на сумата от 4 990. 05 лв. (при изричното волеизявление за поддържания размер на иска). С определение № 60303 от 08.11.2021 г. по настоящото дело съставът на ВКС е спрял производството на основание чл. 292 ГПК при констатирана противоречива съдебна практика и е предложил на ОСГТК на ВКС да постанови тълкувателно решение по въпроса допустимо касационно производство, останало висящо след частичен отказ по чл. 233 ГПК от спорното право пред ВКС, в резултат на което процесуално действие цената на предявения иск е под прага, установен в чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК. Поставеният въпрос е попаднал в предмет на образуваното тълкувателно дело № 4/2021 г. по описа на ОСГТК на ВКС. По тълкувателното дело е постановено ТР № 4/23.11.2022 г. на ОСГТК на ВКС. Съгласно указанията по т .1 от същото е допустимо касационно производство, останало висящо след частичен отказ по чл. 233 ГПК от спорното право пред ВКС, в резултат на което процесуално действие цената на предявения иск е под прага, установен в чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК. Дадено е и задължително за съобразяване тълкуване с т. 2 от горното решение, според което при частичен отказ от иска, заявен по реда на чл. 233 ГПК в касационното производство, ВКС следва да обезсили въззивното и първоинстанционното решение относно частта от размера на спорното право, с разглеждането на която съдът е десезиран, и да прекрати производството в тази част. Касационното обжалване относно останалата част от спорното право, за която не е налице десезиране от спора, е допустимо и следва да продължи дори и когато в резултат на частичния отказ цената на иска е под прага, установен в чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК. С оглед на горното, е налице основание по чл. 230, ал. 1 ГПК за служебно възобновяване на производството по делото. След възобновяването този състав на ВКС счита, че следва да съобрази постановките по т. 2 от цитираното по - горе тълкувателно решение и с оглед яснота по предмета на настоящото касационно производство да обезсили въззивното и първоинстанционното решение относно частта от размера на спорното право, с разглеждането на която е десезиран, както и да прекрати производството в тази част. В останалата част – за която няма постъпил отказ от иска, касационното производство като допустимо следва да се развие с насрочване в открито съдебно заседание. Така мотивиран, Върховен касационен съд, III г. о.