Определение № 1258 от 24.04.2025 г. на ВКС по т. д. № 2579/2024 г.

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 282/29.04.2024 г. по в.т.д. № 534/2023 г. на АС-София.

ОСЪЖДА Национална галерия, гр.София, ул. „19-ти февруари” № 1, да заплати на „ЕКСА“ АД, ЕИК[ЕИК], на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 9 600 лв. – разноски за адвокат.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.

Страница 7 от 7

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ ………

……..…2025 г., [населено място]

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, 5-ти състав, в закрито заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА БОЖИЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: АННА НЕНОВА

ТАТЯНА КОСТАДИНОВА

изслуша докладваното от съдия Костадинова т.д. № 2579/2024 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Националната галерия обжалва Решение № 282/29.04.2024 г. по в.т.д. № 534/2023 г. на АС-София, с което след частична отмяна на Решение № 260065/30.01.2023 г. по т.д. № 796/2019 г. на СГС са уважени предявените от „ЕКСА“ АД срещу касатора осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 266 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД и е потвърдено първоинстанционното решение в частта за отхвърляне на насрещните му искове с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.

Заявени са касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Според касатора в нарушение на процесуалните норми на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК въззивният съд не е обсъдил всички доводи на страните, не е анализирал събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и не е изложил логични фактически и правни мотиви защо кредитира някои доказателства, а други, включително заключения на технически експертизи – не. Касаторът счита, че в резултат от това е постановено необосновано въззивно решение, почиващо на документи с невярно съдържание и неотчитащо нито доказаната непълнота на изработения от изпълнителя технически проект (в частта относно заданието за КИП и А и количествено-стойностните сметки), нито недостатъците му, посочени в становището на строителния надзор. Според касатора е нарушена и разпоредбата на чл. 265, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, тъй като въпреки своевременно наведеното възражение за непълнота и негодност на изработеното, въззивният съд не се произнесъл по необходимостта от намаляване на дължимото възнаграждение спрямо действителния обем и качество на работата. В тази връзка се допълва, че липсващото задание за КИП и А е свързано с възможността за ползване на сградата по предназначение, а именно - за съхраняване на произведения на изкуството. Заявява се и липса на произнасяне по възражението за безполезност на късното изпълнение поради междувременно изтеклия срок на сключения от касатора договор за финансиране на проекта, за който срок изпълнителят е знаел и с който се е съгласил. Като нарушена се сочи и материалната разпоредба на чл. 95 ЗЗД, защото въззивният съд се е позовал на забава на възложителя при липса на доказано негово конкретно неизпълнение, което да е в причинна връзка с длъжниковата забава, като същевременно е отчел неотносими към забавата действия, извършени преди сключване на договора и свързани с обжалване на решението за прекратяване на процедурата по ЗОП. Касаторът поддържа, че е осигурил на изпълнителя всички необходими условия за срочното изпълнение на работата, като преди и непосредствено след сключване на договора му е предал изискуемите документи и го е упълномощил с цел набавяне на такива от съответните органи. Счита също, че неоказването на съдействие за комуникация между изпълнителя и лицето, осъществяващо строителен надзор, не е от естество да забави изпълнението. Като неправилен касаторът сочи и извода на въззивния съд за ненадлежно упражняване на потестативното право за разваляне на договора, като заявява, че дори да е неизправен, ако задължението му не е обуславящо за насрещната престация, той има право да развали договора, а вместо това с въззивното решение е бил задължен да приеме частично изпълнение и да заплати възнаграждение за него в пълен размер. В тази връзка като нарушени материални норми касаторът сочи разпоредбите на чл. 66 ЗЗД и чл. 87 ЗЗД. При изложените съображения моли да бъде допуснато касационно обжалване, като поставя въпроси, които според него са решени в противоречие с практиката на ВКС, както и въпрос, чийто отговор намира за значим за точното прилагане на закона и за развитието на правото.

Ответникът „ЕКСА“ АД заявява, че не следва да се допуска касационно обжалване, тъй като въззивното решение е постановено в съответствие с практиката на ВКС, а формулираните от касатора въпроси касаят правилността му. Излага становище за неоснователност на жалбата и по същество.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след преценка на данните по делото, приема следното:

Касационната жалба е допустима - подадена е от надлежна страна в срока по чл. 283 ГПК срещу решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване при предпоставките на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.

Производството е образувано по предявени от „ЕКСА“ АД срещу касатора искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД за присъждане на следните суми: 125 160 лв. – възнаграждение по договор за инженеринг от 26.09.2016 г. относно изпълнение на дейностите, свързани с проектиране, и 17 880 лв. – неустойка за забава. Насрещно касаторът е предявил искове с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за връщане на авансово платеното възнаграждение в размер от 53 640 лв., ведно с лихва за забава в размер от 7 003,00 лв., дължима за периода 27.02.2018 г. – 02.06.2019 г.

Първоинстанционният съд е установил следната фактическа обстановка: през март 2016 г. „ЕКСА“ АД е определено по реда на ЗОП за изпълнител по процесния договор, сключен обаче едва през септември 2016 г. поради междувременно прекратяване на процедурата по ЗОП и обжалване на акта за това; с договора изпълнителят се е задължил да извърши дейности по инженеринг за етап ІІ от обект „Софийски арсенал“ – Музей на съвременното изкуство, финансирани по програма на ЕС, включително дейности по проектиране, допълнени по съдържание с анекс към договора; общият срок за изпълнение на договора е 12 месеца от сключването му, но не по-късно от крайния срок по бенефициентския договор, а за етапа на проектиране са предвидени 44 дни; договорена е неустойка за забава в плащането на възнаграждението в размер, не по-голям от 10 % от стойността на договора; по повод изпълнението на договора страните са разменяли кореспонденция, свързана с изискване на съдействие – от страна на изпълнителя, и с настояване за спазване на сроковете - от страна на възложителя; с протокол от 08.03.2017 г. възложителят е потвърдил получаване на техническия проект и количествено-стойностни сметки, а на 18.04.2017 г. писмено е отправил забележки по изработеното, включително за непълнота на представените количествено-стойностни сметки, и възражение срещу замяната на проектанти, като е представил и становище на строителния надзор, съдържащо указания за корекции; с писма от 12 и 26 май 2017 г. изпълнителят е изпратил отговор по възраженията с допълнително приложени документи и след приемането им възложителят повече не е изразявал становище по изработеното; междувременно, през февруари 2017 г., визата за проектиране е оттеглена от издалия я орган, актът за което е обжалван, но с оглед продължителността на съдебното производство е станало невъзможно изпълнението на работата до крайния срок за усвояване на средствата по бенефициентския договор (31.12.2017 г.), поради което последният е прекратен от органа по него; през ноември 2017 г. ищецът е поискал плащане на процесното възнаграждение, но с писмо от февруари 2018 г. възложителят е заявил, че разваля договора в частта относно проектирането поради некачествено изпълнение и неспазване на договорените условия, а в останалата част – поради обективна невъзможност за изпълнение. При тези факти съдът е заключил, че непредадено е останало възложеното по договора задание за КИП и А, чиято липса, макар да не съставлява съществено отклонение от възложеното и да не обуславя право за разваляне на договора от възложителя, прави изработеното частично и не задължава възложителя да заплати възнаграждение; относно констатираните от съдебните експерти недостатъци на предадените части на проекта съдът е приел, че са отстраними и също не съставляват основание за разваляне на договора, но до отстраняването им възложителят не е длъжен да плати за изработеното; смяната на експерти е счетена за необходима, извършена в съответствие с договора и без своевременно възражение от възложителя; по възражението за фикс характера на сделката съдът е приел, че безполезността трябва да следва от отпадане на интереса от самата престация, а не от невъзможността за финансирането й от безвъзмезден източник; допълнил е, че късното изпълнение се дължи и на неоказано съдействие от възложителя в хода на изпълнението и приемането на работата, включително неосигуряване на окончателна оценка от строителния надзор, поради което е отрекъл правото на касатора да се позове на отпадналия в резултат от закъснението интерес. При тези съображения съдът е отхвърлил и главните, и насрещните искове.

Въззивният съд е споделил извода, че късното предаване на проекта е в причинна връзка с поведението на възложителя, позовавайки се на събраните по почин на изпълнителя гласни доказателствени средства, кредитирани поради съответствието им с писмените доказателства. Относно качеството на изпълнение обаче съдът е възприел, че проектирането е изпълнено според договореното, кредитирайки заключението на комплексната експертиза, приета в първоинстанционното производство, и заключението на приетата във въззивната инстанция допълнителна експертиза по част ОВК, анализирала и документите, представени от изпълнителя в отговор на направените от строителния надзор забележки, за разлика от аналогичната експертиза в първоинстанцинното производство, работила без изследване на последните. Във връзка с експертизата по част ВиК, сочеща на констатирани от експерта технически несъответствия, въззивният съд е отчел становището на вещото лице, че тези несъответствия са отстраними и че е следвало да бъдат посочени от строителния надзор, което не е сторено, а вместо това са били посочени други забележки, съобразени от изпълнителя. Споделен е изводът на първоинстанционния съд за липса на неизпълнение във връзка със смяната на ангажираните от ищеца експерти. При тези съображения въззивният съд е заключил, че е налице точно и закъсняло поради неоказано съдействие на кредитора изпълнение, като констатираните недостатъци не само не предполагат право на възложителя на разваляне на договора, но и не изключват правото на изпълнителя на възнаграждение. В резултат първоинстанционното решение е отменено в частта по главните искове и същите са уважени в цялост, а в останалата част то е потвърдено.

Поддържаните от касатора основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК изискват като общ селективен критерий да е поставен правен въпрос, който съгласно т. 1 на Тълкувателно решение № 1/2009 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС трябва да е включен в предмета на спора, да е обуславящ за решаването му, да кореспондира с въведените от касатора касационни основания по чл. 281 ГПК и отговорът му да не произтича от събраните по делото доказателства, а да може да бъде даден абстрактно, независимо от конкретиката на делото. При удовлетворяване на общия критерий се извършва преценка на допълнителния – дали поставеният въпрос е решен в противоречие с тълкувателна или казуална практика на върховния съд от вида на посочената в цитираното тълкувателно решение, съответно дали отговорът му би бил от значение за точното прилагане на закона, съответно за развитието на правото.

Касаторът е поставил следните въпроси:

1. Задължен ли е въззивният съд да се произнесе по спорния предмет на делото, след като прецени всички относими доказателства и обсъди всички въведени от страните доводи и възражения?

2. Задължен ли е въззивният съд да прецени всички доказателства и доводи на страните, както и конкретно, ясно и точно да изложи в решението си върху кои доказателства основава приетата за установена фактическа обстановка, а ако по делото са събрани противоречиви доказателства, мотивирано да каже защо и на кои вярва, на кои не, кои възприема и кои не?

3. Налице ли е точно изпълнение в количествено отношение на възложената работа по изработване на технически проект и КСС, ако е оборена по реда на пълното и главно доказване доказателствената сила на протокола от 08.03.2017 г. за приемо-предаване на работата от изпълнителя на възложителя и в процеса е доказано предаването на по-малък по обем и съдържание технически проект по част ОВК и ЕЕ и липса на предадени КСС?

4. Следва ли длъжникът - изпълнител по договор за инженеринг, да докаже, че точното (пълно, качествено и навреме) изпълнение на неговото задължение за изработване на техническия проект е било обусловено от изпълнението на конкретно задължение на кредитора-възложител, както и да докаже наличието на причинна връзка между своето неизпълнение и неизпълнението или забавеното изпълнение на задължението на кредитора, за да се приложат последиците на чл. 95 от ЗЗД?

5. Налице ли е пълно и точно изпълнение на възложената проектантска работа или има частично изпълнение на работата, ако изпълнителят предава на възложителя непълен технически проект, допълнен впоследствие, след срока за изпълнение, с две свои писма, неподписани от проектантите по съответните части, несъгласувани по реда на чл.142 ЗУТ, без изготвени и предадени КСС, без изготвено и предадено задание КИП и А и без необходимите изчисления по част ЕЕ, които книжа, общо в съвкупност не отговарят на изискванията на чл.19, чл.20 и чл.21 от Наредба №4/2001 г. за обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти?

6. При наличие на неточно изпълнение - непълно и/или некачествено и/или забавено изпълнение, както и в случаите на частично изпълнение, има ли изпълнителят качеството „изправна страна“?

7. В случай на неизправност на двете страни може ли всяка от тях да развали договора, поради неизпълнението на другата страна по реда на чл.87 ЗЗД?

8. В случай на частично изпълнение на възложената работа от изпълнителя, неприета от възложителя в никаква част и/или в случай че частично изработеното е безполезно за възложителя, може ли съдът да задължи с решението си възложителя да приеме частичното изпълнение и да го плати?

9. Обстоятелството, че дружеството-проектант на техническия проект впоследствие евентуално ще реализира и СМР по договора за инженеринг, ако той продължи своето действие и в етапа на строителството, представлява ли основание да бъде наложено на възложителя да приеме частично изпълнение на проектантската работа - непълен в количествено отношение, с липсващи разработки по отделни части и без КСС?

Първите два въпроса са поставени в контекста на касационния довод за съществено процесуално нарушение, свързано с неизвършване на съвкупен анализ на доказателствата и необсъждане на доводите на страните. Доколкото спорът между страните е не само правен, но и фактически, а в хода на процеса са събрани множество доказателства и доказателствени средства, то въпросите за точното изпълнение на задълженията на съда по чл. 235, ал. 2 ГПК са обуславящи за решаването му. И тъй като те могат да получат абстрактен отговор, удовлетворяват общия критерий по чл. 280, ал. 1 ГПК.

Не е изпълнен обаче специалният критерий същите да са решени в противоречие с практиката на ВКС в цитирания от касатора смисъл, според който въззивният съдът при ограниченията на чл. 269 ГПК следва да отрази в мотивите си своята преценка на правнорелевантните факти и да обсъди всички събрани по надлежния процесуален ред доказателства във връзка с тези факти, като посочи въз основа на кои доказателства намира едни факти за установени, а други за неустановени (напр. Решение № 82/24.03.2025 г. по т.д. № 2099/2023 г., ТК, ІІ т.о.). Действително, голяма част от мотивите към обжалвания акт съдържат основно възпроизвеждане на съдържанието на събраните доказателства и доказателствени средства, но е налице и мотивна част, в която съдът е формирал собствени изводи въз основа на проведеното доказване и е аргументирал защо приема основните спорни факти за установени по приетия от него начин (посочено е защо се кредитират някои от заключенията на техническите експертизи, а други – не, както и е направена съпоставка между заключенията и показанията на свидетелите със събраните писмени доказателства, стр. 38-52). Несъгласието на касатора с така формираните фактически изводи съставлява възражение за неправилност на решението, а тя (освен ако е очевидна) не е основание за допускане на касационно обжалване, тъй като установяването й предполага анализ на събраните доказателства, недопустим за извършване в производството по чл. 288 ГПК.

Четвъртият въпрос също има обуславящ характер, тъй като съдът е приел наличие на забава на кредитора, поради което кои са предпоставките на този институт, е въпрос от значение за решаване на спора. И тук обаче не е удовлетворен допълнителният критерий, защото съдът не се е отклонил от практиката на ВКС, че забавата на кредитора предполага причинна връзка между длъжниковото неизпълнение и конкретно неоказано от кредитора съдействие (в какъвто смисъл е цитираното от касатора Решение № 164/03.02.2016 г. по т.д. № 1890/2014 г. на ВКС, ТК, І отд.), а напротив - приел е наличие на такава причинна връзка и тъкмо поради това е приложил последиците на кредиторовата забава. Правилността на този извод е непроверима в настоящото производство.

Въпроси № № 3, 5, 6, 7, 8 и 9 нямат обуславящ характер, тъй като всеки от тях включва в себе си фактическа предпоставка, неустановена от въззивния съд – оборена доказателствена сила на протокола от 08.03.2017 г. (трети въпрос), предаване на непълен проект, без количествено-стойностни сметки и без задание за КИП и А и изчисления (пети въпрос), непълно, некачествено и забавено изпълнение (шести и девети въпрос), неизправност на изпълнителя (седми въпрос), безполезност на частичното изпълнение (осми въпрос). Всички тези въпроси можеха да имат правен характер, ако въззивният съд, макар да приема, че е налице безполезно или лошо в количествено, качествено или времево отношение изпълнение, присъжда на изпълнителя възнаграждение. В настоящия случай обаче съдът е счел изпълнението за годно да послужи за удовлетворяване на кредиторовия интерес (при незначителност на недостатъците, без да е разглеждан въпросът относно своевременното възразяване срещу тях) и за закъсняло по вина на възложителя (т.е. не забавено като юридическо понятие), което е мотивирало и извода му за дължимост на възнаграждението в цялост. Дали този извод е правилен, е въпрос, който може да бъде изследван във фазата на вече допуснато касационно обжалване, но не и да е основание за допускане на такова.

Относно деветия въпрос, за който касаторът поддържа основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, следва да се допълни и че не е обоснована допълнителната предпоставка, тъй като касаторът не е посочил коя правна норма се нуждае от (ново) тълкуване и защо, а се е позовал на противоречиво решаване на различни казуси при сходна фактическа обстановка, т.е. поставил е акцент отново върху фактите, а не върху правото.

Ето защо и доколкото не се установява и очевидна неправилност на акта (всички възражения на касатора изискват анализиране на доказателствата и основателността им не следва от мотивите към решението), то не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване.

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 282/29.04.2024 г. по в.т.д. № 534/2023 г. на АС-София.

ОСЪЖДА Национална галерия, гр.София, ул. „19-ти февруари” № 1, да заплати на „ЕКСА“ АД, ЕИК[ЕИК], на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 9 600 лв. – разноски за адвокат.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.