Определение № 12 от 04.01.2013 г. на ВКС по гр. д. № 215/2012 г.

Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на адвокат Н. като процесуален представител на И. Д. Д. от София срещу въззивното решение на Софийския апелативен съд /САС/ от 29.11.2011г. по гр.д. № 2527/2011г. Ответникът по касационната жалба [фирма] София в отговора си по реда на чл.287 ал.1 ГПК е заел становище за нейната неоснователност, но не и относно допускането на касационно обжалване. Претендира разноски. Касационната жалба е подадена в предвидения в закона и указан от съда преклузивен срок и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима. По допускането на касационно обжалване на въззивното решение ВКС на РБ констатира следното: С атакуваното решение САС е оставил в сила решението на СГС от 18.ІV.2011г. по гр.д. № 2882/2006г., с което са отхвърлени предявените от И. Д.Д. срещу [фирма] искове ответникът в даден му от съда срок да предостави за одобрение проекти и чертежи съгласно т.3.2. от Договор от 08.V.2002г. и т.5 от Анекс № 1 към него от 06.ІІІ.2003г.; да изпълни строителството на процесния обект съгласно договорената степен на завършеност; да получи разрешение за ползване съгласно действащото законодателство на двуетажната двуфамилна масивна жилищна сграда по нот.акт № 20/29.ХІІ.2004г.; да изгради със свои средства и за своя сметка септична яма с подходяща хидроизолация съгласно чл.4 от Анекс № 2/11.ІХ.2003г.; да предаде всички заверени гаранционни карти на монтираните уреди и съоръжения съгласно т.21 от Протокол от 29.ХІІ.2004г.; да изгради дървен навес около барбекюто вместо полагаща се дървена скара; да предаде гаранционните документи на уредите и съоръженията; да узакони водопровода, газовата уредба, телефонизацията и ел.захранването, както и иска за присъждането на неустойка за забава по 1000лв. месечно за периода 30.ІV.2004г. – 30.ХІІ.2007г. /общо 44000лв./, дължима за неизпълнение на поетите задължения от ответника по сключените с ищеца договор от 08.V.2002г., Анекс № 1 и Анекс № 2 към него. За да постанови решението, въззивният съд е взел предвид, че страните са сключили договор, с който ищецът поел задължение да замени притежаваната от него ¼ ид.част от парцел в София заедно с построената в него сграда срещу построена от ответника нова фамилна жилищна сграда в[жк]или[жк]в срок до 30.ІV.2003г.; че срокът е изменен с Анекс № 1 – до 30.ІХ.2003г., и с Анекс № 2 – до 30.ІV.2004г.; че в т.10 от Анекс № 2 е предвидено при просрочването на построяването на сградата дружеството да заплаща наказателна сума 1000лв. за всеки следващ месец; че с нот.акт № 20/29.ХІІ.2004г. замяната, по повод на която е сключен доовора, е извършена; че няма данни строежът да е завършен до 30.ІV.2004г., но с извършването на замяната задължението на дружеството следва да се счита изпълнено – след приемането на изпълнението от страна на ищеца на 29.ХІІ.2004г. такова, каквото е било към този момент, забавата на дружеството е погасена и то не дължи обезщетение за такава за процесния период след тази дата; ако впоследствие се окаже, че изпълнението е неточно, може да се претендират вреди от него, които не се покриват с уговореното по т.10, което е само за забавено, но не и за неточно изпълнение. Съдът е приел, че сключеният анекс към нотариалния акт в деня на замяната, на гърба на който ищецът отбелязал, че е получил от дружеството 2850 евро, с която сума са уредени всички финансови ангажименти във връзка с нотариалния акт, следва да се тълкува в смисъл, че са уредени всички имуществени отношения между страните във връзка с договора от 2002г., възникнали до замяната, с оглед и на обстоятелството, че в нотариалния акт няма уговорки, налагащи заплащането на парични средства; доколкото задължението за неустойка за забава е финансово, то следва да се счита погасено и за периода преди извършване на замяната с оглед изявлението на ищеца върху анекса; ако задълженията на дружеството са били в по-голям размер, изявлението на ищеца материализира негов отказ от по-високия размер; целта на договора от 08.V.2002г. и на последващите го анекси е да подготви сключването на замяната, поради това с извършването на замяната задълженията на страните по този договор трябва да се считат изпълнени; в нотариалния акт е посочено състоянието на сградата, която с оглед етапа на строителството не е могла да бъде снабдена с разрешение за ползване и след като ищецът е приел замяната без съществуването на разрешение за ползване, той не би могъл впоследствие да претендира представянето на такова. В изложението на И. Д.Д. по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се сочи, че въззивният съд се произнесъл по въпросите: 1. засягащ обвързаността на съда с волята на страните в сключения помежду им договор и пределите на свободното тълкуване на тази воля от съда – в противоречие с практиката на ВКС – изложени са съображения в тази връзка, че в договора ясно личи волята на страните да уредят две различни правоотношения – замяна и договор за строителство; 2. възможността в един документ да са инкорпорирани няколко договора и начина на тълкуване на такива договори – в противоречие с практиката на ВКС – в случая САС без основание приел, че страните са постигнали съгласие единствено за извършване на замяна при определени условия; 3. необходимост от възпроизвеждане в нот.акт на клаузите, съдържащи се в предварителни договори и дали разпоредби от предварителен договор, не възпроизведени в нот.акт, са обвързващи за тях – в противоречие с практиката на ВКС; 4. въпросът за правилата за завършване и приемане на строителството – налице ли е приемане на СМР, ако не са съставени съответни документи за това – …….в противоречие с практиката на ВС и на ВКС; 5. въпрос, засягащ обосноваността на въззивното решение – то почива на неправилна интерпретация от съда на събраните доказателства и на неправилно приета фактическа обстановка – противоречие с практиката на ВКС. Изложени са съображения, че правилното решаване на случая ще допринесе за уеднаквяване на практиката по посочените въпроси и до законосъобразно прилагане на правилата. ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че са налице в случая предвидените в чл.280 ал.1 т.2 от ГПК предпоставки за допускане на касационното обжалване на атакуваното въззивно решение само по първия поставен от касатора въпрос, уточнен от съда съобразно ТР № 1/19.ІІ.2010г. т.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, следва ли съдът да търси действителната обща воля на страните и въз основа на какви обстоятелства тя се извежда, по който въпрос с представената съдебна практика, обективирана в решение № 788/15.ХІІ.2005г. по гр.д № 513/2004г. ІІ ГО, № 2627/12.01.2005г. по гр.д. № 2264/2003г. ІV ГО и № 162/18.ХІ.2010г. по гр.д № 998/2009г. ІІ ТО, се обосновава противоречива практика . По останалите релевирани от касатора като основания за допускане на касационно обжалване въпроси въззивният съд не се е произнесъл. По третия въпрос това е така, тъй като изводът, че са уредени всички имуществени отношения между страните до 29.ХІІ.2004г. е основан не само на липсата на уговорки за парични задължения в нотариалния акт, изповядан на 29.ХІІ.2004г., но и на наличието на анекс от същата дата, съдържащ изявления на ищеца, че с получените 2850 евро са уредени всички финансови ангажименти във връзка с нотариалния акт. Във връзка с петия въпрос следва да се отбележи, че необосноваността е основание за касационно обжалване по смисъла на чл.281 ГПК, което се проверява, ако касационно обжалване бъде допуснато, но не и в производството по допускането. На касатора следва да бъде указано да представи доказателства за внесени по сметката на ВКС на РБ 905лв. д.т. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,