Определение № 28 от 19.01.2022 г. на ВКС по гр. д. № 803/2021 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на двете страни по в. гр. дело № 1424 /2019 г. на Пловдивски окръжен съд срещу решение № 777 от 03.08.2020 г. по делото, поправено с решение № 260178 от 05.10.2020 г. по същото дело, с което въззивният съд е потвърдил решение на Пловдивски районен съд, с което на основание чл.127,ал.2 СК, упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете Д. Б. Г. е предоставено на майката и е определен разширен режим на лични отношения с бащата. Ищцата Р. Г. П. обжалва въззивното решение в частта относно режима на лични отношения между бащата и детето, а ответникът Б. В. Г. – в частта относно упражняването на родителските права. Страните взаимно оспорват наличието на основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по жалбата на насрещната страна. Жалбите са допустими, тъй като е обжалвано въззивно решение, за което не е предвидено ограничение за касационно обжалване. Въззивният съд е приел, че и двамата родители притежават високи възпитателски качества, а детето се чувства много добре при всеки един от тях, като няма данни за негативни прояви на родителите спрямо детето. Въззивният съд се е позовал на разрешенията, приети с ППВС № 1 /12.11.1974г. – т. ІІ, б. „е“, съгласно които е приел, че майката е по – пригодна да отглежда и възпитава дете от женски пол, както и обстоятелството, че същото живее вече дълъг период с майка си и рязката промяна в ежедневието му би довело до ненужен стрес. Така въззивният съд е приел, че най - добре интересът на детето ще бъде защитен, ако упражняването на родителските права по отношение на него бъде предоставено на майката. Въззивният съд е приел (дословно), че при това положение на бащата следва да се предостави достатъчно разширен режим на лични контакти с Д., за да може да общува с детето си, независимо дали е в страната или извън нея. Въззивният съд е приел, че така (поради това) към определения с обжалваното решение режим за осъществяване на лични контакти на бащата с детето следва да се добави и още 15 дни през лятото за периода първи юни – тридесет и първи август, един ден (24 часа) за рождения ден на бащата от 18. часа на 30.03 до 18 часа на 01.04 с преспиване, както и една допълнителна седмица от 10. часа на 15.12 до 18. часа на 22.12. с преспиване. Определеният разширен режим на лични контакти на детето с бащата е както следва: 7 (седем) последователни дни с преспиване от първата неделя на съответния месец в 10.00 часа до 18.00 часа на съботата – последния от тези седем дни; два пъти по 15 (петнадесет) дни през лятото, считано от периода първи юни до тридесет и първи август всяка календарна година, които да не съвпадат с отпуска на майката, в които не се включват седемте последователни дни с преспиване от първата неделя на съответния месец в 10.00 часа до 18.00 часа на съботата – последния от тези седем дни; за рождения ден на бащата – 31.03. от 18.00 часа на 30.03. до 18.00 часа на 01.04 с преспиване; от 10.00 часа на 15.12. до 18.00 часа на 22.12; за Коледните празници на всяка нечетна година от 10.00 часа на 24.12. до 18.00 часа на 27.12. с преспиване; за Новогодишните празници на всяка четна година от 10.00 часа на 31.12. до 18.00 часа на 02 януари; за В. празници на всяка четна година от 10.00 часа на Велики петък до 18.00 часа в понеделник – втория ден на В.. По наличието на основания за допускане на касационно обжалване: По жалбата на Б. Г.: В изложението си за допускане на касационно обжалване Б. Г., като се позовава на чл. 280, ал. 1 ГПК извежда следните правни въпроси: Следва ли родителският капацитет и интересите на детето да се преценяват не само досежно битовите условия за отглеждане, а и според поведението на родителя в процеса – злоупотребата с права, явното твърдение на неверни обстоятелства, опитите за дискредитация на другия родител и препятстване контактите му с детето. Поставеният въпрос не е обуславящ, тъй като въззивният съд не е установил такова поведение на майката на детето и съответно не основал решението си по делото на такъв извод. Както беше посочено въззивният съд е приел, че и двамата родители притежават високи възпитателски качества, а детето се чувства много добре при всеки един от тях, като няма данни за негативни прояви на родителите спрямо детето. Този извод на въззивния съд е съобразен с практиката на ВС и ВКС, установена с т. ІІ, б. „е“ от ППВС № 1 /12.11.1974 г. и следващи решения на ВС и ВКС, съгласно която, когато и двамата родители притежават високи възпитателски качества, а детето се чувства много добре при всеки един от тях, следва да се приеме, че майката е по - пригодна да отглежда и възпитава дете от женски пол. Жалбоподателят Б. Г. извежда и процесуалноправния въпрос за задължението на съда да обсъди всички обстоятелства, явяващи се от значение за интереса на детето. Той е обуславящ, но не е разрешен както се твърди. Въззивният съд е обосновал решението си за предоставянето на родителските права, като е обсъдил релевантните за това факти. Доколкото в правните въпроси се съдържа твърдение за необоснованост на изводите на въззивния съд, това представлява довод за неговата неправилност, предвиден в чл.281, т.3 ГПК, който не може да бъде разглеждан в настоящото производство по чл. 288 ГПК, което се изчерпва с преценка за основанията за допускане на касационно обжалване, предвидени в чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК, които са различни от доводите за неправилност, предвидени в чл. 281, т. 3 ГПК. Поради изложеното настоящият състав приема, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване по жалбата на Б. Г.. По жалбата на Р. П.: Във връзка с доводи, че при определяне на разширения режим на лични отношения на детето с баща му съдът не е обсъдил и съобразил събраните по делото доказателства за това, че през времето на престоя от седем последователни дни в месеца при баща му детето не посещава детска градина и че това се отразява неблагоприятно на психологическото му състояние, в изложението си за допускане на касационно обжалване Р. П. извежда материалноправни въпроси за това дали интересите на детето са водещи между критериите за определяне на режима на лични отношения с родителя, неупражняващ родителските права и детето. Настоящият състав намира за обуславящ въпроса, уточнен от съда, за това дали при определяне на конкретните мерки на лични отношения съдът следва да съобрази конкретните обстоятелствата, установени по делото, които имат значение за защита на интереса на детето и да обоснове мерките с установените обстоятелства. Въпросът е обуславящ, тъй като въззивният съд не е обсъдил никакви обстоятелства, а както беше посочено, единственият му мотив за определяне на по-разширен режим на лични контакти на бащата с детето, е за да може бащата да общува с детето си независимо дали е в страната или извън нея. Настоящият състав намира, че въпросът има значение за точното прилагане на закона за развитието на правото, с което е осъществено основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в тази част Воден от изложеното съдът