Определение № 85 от 06.02.2023 г. на ВКС по т. д. № 2414/2022 г.

Производството е по чл. 274 ал. 2 изр. 2 от ГПК. Образувано е по частна жалба на „Тони 2004“ ЕООД, [населено място], срещу определение №189 от 07.07.2022г. по т.д. №1379/2022г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение. С него е оставена без разглеждане касационната му жалба срещу решение №260035 от 04.01.2022г., постановено по в. гр. д. №13320/2020г. на Софийски градски съд, с което е отменено решение по гр. д. №24831/2019г. на Софийски районен съд и е отхвърлен предявеният от „Тони 2004“ ЕООД против „Българска рециклираща компания“ АД иск с правно основание чл.79, ал.1 вр. чл.24, ал.1 вр. ал.7 от Наредба за определяне на реда и размера за заплащане на продуктова такса за сумата 9 959 лв., представляваща подлежащи на възстановяване продуктови такси по договор №2000295299/09.07.2018г., заплатени в периода 18.12.2018 г. - 11.03.2019г. при внос на 9 броя автобуси. Частният жалбоподател моли да се отмени атакуваното определение и да се разгледа подадената от него касационна жалба срещу решението на въззивния съд. Твърди,че съставът на ВКС неправилно е заключил, че е сезиран с търговски спор. Поддържа, че събирането и възстановяването на държавна такса в никакъв случай не може да бъде определено като правоотношение с търговски характер, тъй като обслужва функционирането на държавните органи, независимо, че събирането му е възложено на търговски дружества. Ответникът по частната жалба „Българска рециклираща компания“ АД оспорва същата като неоснователна и моли обжалваното определение да бъде потвърдено. Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като прецени данните по делото и доводите на частния жалбоподател, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275 ал.1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, но разгледана по същество е неоснователна. За да остави без разглеждане подадената от „Тони 2004“ ЕООД, [населено място], касационна жалба, тричленният състав на Върховния касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, е приел, че цената на иска - 9 259 лв., е под предвидения в чл.280, ал.3, т.1 от ГПК минимален праг за достъп до касационно обжалване по търговски дела - 20 000 лв. Определението е правилно. Извършената от първия тричленен състав преценка относно допустимостта на касационното обжалване е в съответствие с императивната норма на чл.280 ал.3 от ГПК. Претендираното от частния жалбоподател материално право произтича от правоотношение по договор с организация за оползотворяване, възникнало във връзка с упражняваната от него по занятие търговска дейност. Поради това и спорът, произтичащ от съществуването и последиците на това правоотношение, следва да бъде квалифициран като търговски. Неоснователни са твърденията в частната жалба, че се касае за спор относно законосъобразността на събирането и възстановяването на държавна такса, дължима по силата на нормативен акт – Наредба за определяне на реда и размера за заплащане на продуктова такса, приета с ПМС №76/12.04.2016г. Цитираната наредба, приета на основание чл.59 ал.1 от Закона за управление на отпадъците /ЗУО/, предвижда задължение за заплащане на продуктова такса при пускане на пазара на Република България на продукти, след употребата на които се образуват масово разпространени отпадъци, определени с наредбите по чл.13 ал.1 от ЗУО, като регламентира реда за заплащане и начина на изчисляване на размера на тази такса. С изричната разпоредба на чл.2 ал.2 от Наредбата е предвидено, че продуктова такса не се заплаща от лицата, които участват в колективна система, представлявана от организация по оползтоворяване. Отношенията във връзка с участието на търговците в колективна система се уреждат по силата на договор с съответната организация по оползотворяване, на която се дължи възнаграждение за извършваните дейности за разделно събиране, повторна употреба, рециклиране и/или оползотворяване на масово разпространени отпадъци на задължените лица по чл.14, ал.2, т.2 от ЗУО, членуващи в организацията. В случая изложените в исковата молба твърдения за участие на ищеца в ответната организация по оползотворяване, го изключват от кръга на лицата, задължени да заплащат продуктова такса, съответно определят спора като такъв за изпълнение на договорно правоотношение, макар и регламентирано от правилата на специалния Закон за употреба на отпадъците /ЗУО/ и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове. Предвид изложеното, правилно е прието от първия тричленен състав на ВКС, че въззивното решение, на основание чл.280, ал.3, т.1 от ГПК, не подлежи на касационен контрол. Воден от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, на основание чл. 274 ал. 2 изр. 2 от ГПК