Определение № 827 от 27.11.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2238/2020 г.

Производството е по реда на чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба от Прокуратурата на Република България срещу решение № 1046 от 27.05.2020 г., постановено по гр. д. № 2126 по описа за 2019 г. на Софийския апелативен съд, Гражданско отделение, първи състав, с което е отменено решение № 1599 от 06.03.2019 г. по гр.д. 8919/2018 г. по описа на Софийския градски съд, вместо него е постановено друго, с което е присъдено на ищеца Я. Т. Д. допълнително обезщетение за претърпени имуществени вреди на основание чл. 2, ал.1, т. 3 ЗОДОВ за разликата над 3 000 лева до 5 000 лева и е потвърдено първоинстанционното решение за осъждане на Прокуратурата да заплати на ищеца обезщетение за имуществени вреди в размер на 3000 лева и обезщетение за неимуществени вреди в размер на 10 000 лева, причинени от незаконно обвинение в престъпление, по което ищецът е оправдан с влязла в сила присъда по НОХД № 9/2017 г. по описа на СГС, НО, 13 състав. Касаторът счита, че решението на Софийския апелативен съд е неправилно- основание за касационно обжалване по чл. 281, т.3 ГПК. Като основание за допускане на касационното обжалване сочи т. 1 на чл. 280, ал. 1 от ГПК по въпроса за определяне на неимуществените вреди след задължителна преценка на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства за точното прилагане на принципа на справедливостта по чл. 52 ЗЗД. По този въпрос според касатора въззивното решение противоречи на т. II от ППВС № 4 от 23.12.1968 г., решения № 119 от 26.05.2016 г. по гр.д. № 5570/2015 г. на ІІІ ГО, № 189 от 17.06.2016 г. по гр.д. № 1334/2016 г. на ІV ГО и № 233 от 13.01.2020 г. по гр.д. № 14892/2019 г. на ІІІ ГО на ВКС. Застъпва становището, че въззивното решение не е съобразено също с т. 3 и т. 11 от ТР № 3/22.04.2005 г. по т.гр.д. № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС и т. 19 от ТР № 1 от 04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС поради липсата на мотиви за наличието на причинно-следствена връзка между незаконосъобразното обвинение и причинените вреди. Смята, че е налице и противоречие между въззивното решение и ТР № 6 от 06.11.2013 г. по т.д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС. Ответникът по касационната жалба Я. Т. Д. счита, че не са налице предпоставките за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, като оспорва жалбата и по същество. Претендира за присъждане на 1 000 лв. разноски за касационното производство. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното: Прокуратурата на Република България е повдигнала на 15.07.2016 г. срещу Я. Т. Д. обвинение в извършване на престъпление по чл. 203, ал. 1 във връзка с чл. 202, ал.1, т. 1 и чл. 201 от НК, по което ищецът е оправдан с влязла в сила на 17.04.2018 г. присъда по НОХД № 9/2017 г. по описа на СГС, НО, 13 състав. След влизане в сила на оправдателната присъда Я. Д. е предявил искове с правно основание чл. 2, ал.1, т. 3 ЗОДОВ срещу прокуратурата за присъждане на обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди в размер на 60 000 лева и имуществени вреди за заплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие № 653228 от 26.07.2016 г. в наказателното производство в размер на 5 000 лева. В исковата молба той подробно е описал професионалната си биография в системата на енергетиката, където е бил главен специалист по доставката на оборудването за атомния проект в Белене и дейността си в частния бизнес. Посочил е, че от 2011 г. е заемал длъжността на главен секретар на Съюза за стопанска инициатива, а от 2012 г. на председател на същия съюз, като освен това е бил съпредседател на коалиция от партии, участваща на парламентарните избори през 2013 г. Цялата му професионална, обществена и политическа репутация обаче е била срината от отправеното от прокуратурата тежко обвинение. Въз основа на събраните по делото доказателства Софийският градски съд е определил обезщетение за причинените на ищеца неимуществени вреди в размер на 10 000 лв. Съобразил е отзвука на повдигнато обвинение сред близки и познати на ищеца, нарушеното спокойствие, засегнатото чувство за справедливост, чест и достойнство, доброто му име в обществото на специалист и бизнесмен, обидата от приетите във връзка с наказателното производство действия срещу него. Взел е предвид взетата мярка за неотклонение „парична гаранция“, обстоятелството, че е изпитвал стрес и срам във връзка с образуваното наказателно преследване, че е станал необщителен и се е отдръпнал от своите приятели и познати. Искът за заплащане на обезщетение за имуществени вреди е бил уважен до размера от 3 000 лева, а над тази сума до пълния претендиран размер от 5 000 лева е бил отхвърлен, тъй като първоинстанционният съд е приел за прекомерно високо адвокатското възнаграждение в наказателния процес. Софийският апелативен съд е потвърдил първоинстанционното решение в частта, с която на ищеца е присъдена сумата от 10 000 лв. като обезщетение за причинените неимуществени вреди от наказателното производство. Въззивният съд е изложил свои съображения относно определяне размера на обезщетението. Позовал се е на естеството на повдигнатото обвинение-за тежко умишлено престъпление, за което е предвидено наказание „лишаване от свобода“ от 10 г. до 20 г., конфискация на част или цялото имущество или лишаване от права. Съобразил е продължителността на наказателното производство от една година и десет месеца, определената парична гаранция от 5 000 лв., впоследствие изменена в по-лека – „подписка“. От изслушаните свидетелски показания е приел за установено, че ищецът е бил силно притеснен от повдигнатото му обвинение и от начина, по който неговите близки ще го възприемат. Констатирал е, че все пак не е установено твърдяното от ищеца влошаване на здравословното му състояние, а широкото медийно отразяване касае друго дело, по което ищецът е бил обвиняем. По отношение на иска за обезщетение за претърпените от ищеца имуществени вреди въззивният съд взел предвид, че уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение от 5 000 лева се отнася за цялото наказателно производство, а не само за досъдебната фаза. Ето защо е приел, че възнаграждението е под минималния размер от 6 000 лева, изчислен съгласно Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за всяка фаза. Посочил е фактическата и правна сложност на делото/голям обем писмени доказателства, разпит на 22 свидетели, приемане на две съдебни експертизи, провеждане на пет съдебни заседания пред първоинстанционния съд и едно пред въззивния съд/, поради което е счел, че адвокатското възнаграждение в наказателния процес не може да бъде намалено. Затова е отменил първоинстанционното решение в частта, с която искът за имуществени вреди е бил отхвърлен и е присъдил на ищеца допълнително обезщетение за разликата от 3000 лева до 5000 лева. От изложеното дотук е видно, че Софийският апелативен съд е изложил свои собствени съображения по съществото на спора, поради което въззивното решение не противоречи на указанията, дадени в т.19 от ТР № 1 от 4.01.2001 г. на ОСГК на ВКС. Обжалваното решение съдържа също достатъчна обосновка на причинно-следствената връзка между незаконното наказателно преследване и претърпените неимуществени вреди, затова съответства на дадените в т.3 и т.11 на ТР № 3 от 22.4.2005 г. на ОСГК указания относно установяването на тази връзка. При определяне размера на обезщетението на 10 000 лева Софийският апелативен съд е съобразил изключително голямата тежест на повдигнатото обвинение, за което се предвижда лишаване от свобода от 10 до 20 години и конфискация на цялото или на част от имуществото и лишаване от права. Описаната подробно в исковата молба кариера на ищеца като известен бизнесмен, общественик и политик, която се установява от свидетелските показания, води до извода, че той си е изградил определена положителна обществена и професионална репутация. Именно тази репутация е била тежко накърнена от обвинението за извършено присвояване в особено големи размери, което обуславя в случая и по-висок от обичайния размер на обезщетението за неимуществени вреди. Размерът на обезщетението не може да бъде намален само заради наличието на друго наказателно производство, по което ищецът също е бил оправдан. Прокуратурата не е ангажирала доказателства, че е бил уважен иск на ищеца за обезщетяване на неимуществените вреди от другото наказателно производство, водено по същото време, за да може това обезщетение да бъде съобразено по настоящото дело. Следователно по повдигнатия от касатора въпрос относно критериите за определяне размера на неимуществените вреди въззивното решение не противоречи на указанията на т. ІІ на ППВС №4/1968 г. на решение № 233 от 13.01.2020 г. по гр.д. № 1482/2019 г. на ІІІ ГО на ВКС и на решение № 189 от 17.06.2016 г. по гр.д. № 1334/2016 г. на ІV ГО на ВКС. Цитираното решение № 119 от 26.05.2016 г. по гр.д. № 5570/2015 г., ІІІ ГО за пасивната легитимация по искови претенции с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 2, пр. 1 ЗОДОВ е неотносимо към формулираните от касатора въпроси. Във връзка с цитираното от касатора ТР № 6 от 06.11.2013 г. по т.д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС няма поставен правен въпрос, а касационният съд не може да извежда такъв въпрос от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба/т.1 на ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г., ОСГТК/. По тези съображения настоящата инстанция приема, че касационно обжалване на решението на Софийския апелативен съд не следва да се допуска. При този изход на спора касаторът дължи на Я. Т. Д. 1 000 лв. разноски за касационното производство. Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение