Определение № 3787 от 29.07.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4741/2023 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Д. Й. М. срещу решение № 1034 от 26.07.2023 г. по в. гр. д. № 158/2023 г. на Софийски апелативен съд (САС), с което е потвърдено решение № 263089 от 06.10.2022 г. по гр. д. № 958/2019 г. на Софийски градски съд, с което е уважен предявеният от И. П. Н. срещу касатора М. установителен иск с правно основание чл. 42, ал. 2 ЗЗД за прогласяване нищожността на договор за продажба от 30.05.2018 г. на недвижим имот – офис № 2, преустроен в кафе – бар, находящ се в [населено място],[жк], [улица], ет. ..., сключен с нотариален акт № ........, том......., рег. № ........, дело № ......... на Нотариус А. Ш., с рег. №......... към НК и район на действие – СРС, между И. П. Н. като продавач, чрез пълномощник М. В. В., и Д. Й. М. като купувач, поради липса на представителна власт на пълномощника, действал от името на продавачката.

Касаторът - ответник поддържа, че атакуваното въззивно решение е недопустимо и неправилно като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и като необосновано. Навежда, че то е недопустимо, тъй като за да се произнесе по иск с правно основание чл. 42, ал. 2 ЗЗД, съдът следва да е сезиран с иск за нищожност на упълномощителната сделка поради липса на съгласие, а в настоящия случай липсва такъв иск. Твърди, че въззивният съд неправилно е възприел приетите по делото графологични експертизи, като е иззел функциите на вещите лица, определяйки сам кои са най-характерните устойчиви признаци на почерка на ищцата и приемайки, че са налице съществуващи различия в почерка и подписа й, при положение, че за такива фактически изводи се изискват специални знания, каквито съдът не притежава. Освен това такива различия не са установени от тройната графологична експертиза, допусната от апелативния съд в хипотезата на чл. 266, ал. 3 ГПК след оспорване на единичните графологични експертизи, приети от първоинстанционния съд. Поддържа, че въззивният съд е извършил нарушение на процесуалните правила на ГПК – чл. 195, чл. 267, ал. 2 и чл. 266, ал. 3 ГПК, недопускайки своевременно поискани доказателства от значение за правилното изясняване на предмета на спора, включително свидетелски показания на свидетели - очевидци, както и относимата прокурорска преписка в цялост, в която се съдържа заключение също на тройна графологична експертиза, даващо категорично становище, че подписът и имената в процесното пълномощно са изписани от ищцата. Моли обжалваният съдебен акт да бъде обезсилен като недопустим и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд или да бъде отменен като неправилен и вместо него да бъде постановен нов, с който предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен. Претендира заплащане на сторените съдебно – деловодни разноски пред трите съдебни инстанции.

В изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК към касационната си жалба касаторът - ответник навежда основанията на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните въпроси:

1. „Допустимо ли е и в правомощията на съда ли е /допуснал тройна експертиза по въпрос, по който е приел, че са необходими специални знания/ да извършва преценка, че заключението по тройната СГЕ е необосновано, тъй като не са обсъдени „различията в натиска и изписването на текста и подписите в процесните пълномощни“, както и, че не са обсъдени „съществуващите различия в почерка и подписите на процесните пълномощни и сравнителните образци, които различия са описани в другите две експертизи и се установяват от приложения сравнителен материал“, при положение, че тройната експертиза не установява наличие на такива различия? Изписването на текста и подписите индивидуален характерен белег ли е при индивидуализиране и определяне авторство на подпис и почерк? Излиза ли извън правомощията си въззивният съд, преценявайки, че тройната експертиза е обсъдила не най-характерните устойчиви признаци на почерка на ищцата, и не са коментирани съществуващите различия в посочените от единичните експертизи признаци относно писмените навици на ищцата в процесните пълномощни?“, за който твърди, че е разрешен в противоречие с решение № 72 от 11.05.2016г. по гр.д. №5936/2015 г. на ВКС, ГК и решение №132 от 29.05.2015 г. по гр.д.№7298/2014 г. на ВКС, ГК;

2. „Налице ли е необосновано заключение по допусната тройна графологична експертиза, поради обстоятелството, че въззивният съд в решението неправилно приема, че в това заключение не са обсъдени „съществуващи различия в почерк и подпис“, каквито са посочени в първоначалните единични експертизи, след като тройната експертиза не установява такива различия?“;

3. „Необосновано ли е заключението по тройната съдебно-почеркова експертиза, при положение, че експертите аргументирано и подробно изследват процесните пълномощни и положени подписи и имена на ищцата, излагат подробни съображения относно общи и индивидуални белези, за да стигнат до крайното си заключение? Необосновано ли е това заключение, само поради обстоятелството, че не намира разлики в различни елементи, натиск, изписване и т.н., каквито са посочени в първоначалните единични експертизи? Може ли да се приеме за необосновано заключение по тройна СГЕ, което подробно е изследвало съвпадения по общи и частни (характерни) признаци - форма, продължителност на движение, посока, количество и т.н. на различни елементи на почерк и подпис в изследваните обекти - само поради обстоятелството, че съдът преценява, че има „различия в натиска и изписването на текста и подписите в процесиите пълномощни спрямо сравнителните образци“?;

4. „Допустимо ли е и в правомощията на съда ли е да преценява заключението на тройната СГЕ, като преценява дали са налице различия в различни елементи на почерк и подпис, дали са обсъдени такива различия, въпреки, че самата експертиза не намира различия, да дава оценка за тройната графологична експертиза по критерии, за които трябват специални знания, поради което е и допусната същата? Излиза ли извън правомощията си въззивният съд при определяне кои са характерни признаци на подпис и почерк; и може ли да определя дали са налице различия в определени елементи на букви и др.?“;

5. „При противоречиви заключения по СГЕ следва ли съдът в решението си да изложи мотиви кое приема и кое не, като прецени всестранно и пълно експертизите с другите доказателства по делото?“, като за въпроси от 2-ри до 5-ти поддържа, че са разрешени от въззивния съд в противоречие с решение № 241/23.10.2013 г. по гр. д. № 3194/2013 г. на ВКС, Първо г.о., решение № 108/16.05.2011 г. по гр. д. № 1814/2009 г. на ВКС, Четвърто г.о., решение № 348/16.11.2015 по гр. д. № 1271/2015 г. на ВКС, Трето г.о., решение № 248/16.11.2015 по гр. д. № 1271/2015 г. на ВКС, Трето г.о., решение № 57/8.05.2014 г. по гр. д. № 7493/2013 г. на ВКС, Второ г.о., решение № 24/28.01.2010 г. по гр. д. № 4744/2008 г. на ВКС, Първо г.о. и т.19 ТР 1/4.01.2001 г. по тълк. д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС;

6. „Допустимо и обосновано ли е въззивният съд да приеме, че първоначалните две съдебно-почеркови експертизи дават еднакво заключение, след като първата единична експертиза приема, че имената и подписите на процесните пълномощни вероятно не са изпълнени от лицето, поради което, при оспорване, е допусната повторна единична експертиза, която приема, че тези имена и подписи не са изпълнени от лицето?“;

7. „Налице ли е нарушение и допустимо ли е съдът в обжалвания акт да възприема заключение на вещо лице, което е работило само по копия на изследваните пълномощни, като при направени своевременно възражения пред първоинстанционния съд и във въззивната жалба, САС не е взел предвид тези възражения относно искане за отвод и заменяне на вещото лице с друго, а е възприело второто дадено заключение от вещото лице Ц.? Налице ли е предубеденост и основание за отвод на вещото лице пред СГС, работило по повторната единична съдебно-почеркова експертиза, като при второто дадено от нея заключение преповтаря първото си заключение от 18.03.2022г., дадено само по копия на оспорените пълномощни? Процесуално нарушение ли е и обосновано ли е възприемането на заключението на вещото лице Ц. от САС, предвид направените възражения и искания за отвод, и кредитирането му пред тройната съдебно- почеркова експретиза, която дава категорично заключение, обратно на даденото от вещото лице Ц.? Следва ли въззивният съд да се произнесе по направените възражения във въззивната жалба относно предубедеността и правилността на заключението на в.л. Ц., и следва ли въззивният съд да се произнесе по искането за отвод на вещото лице - чл. 196, ал. 1 вр. чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК, относно липсата на безпристрастност на вещото лице?“, за който въпрос твърди, че е разрешен в противоречие с решение № 79/10.09.2010 г. по т. д. № 628/2009 г. на ВКС, II т.о.;

8. „Следва ли при констатиране на необоснованост на тройната графологическа експертиза от въззивния съд, той да назначи повторна тройна експертиза със същите задачи, респективно докъде се простират правомощията на съда сам (без да назначава повторна експертиза) да извърши преценка за правилността и обосноваността на тройната експертиза? Длъжен ли е въззивният съд да назначи повторна тройна експертиза, в случай, че приеме, че първата тройна експертиза е непълна или необоснована и да упражни правомощията си по чл. 203 ГПК, в случай, че по делото са налице три заключения, които дават различен отговор на поставения въпрос?“, който счита за разрешен в противоречие с решение № 24 от 23.04.2020 г. по т. д. № 437/2019 г. на ВКС, I т.о., решение № 132 от 29.05.2015 г. по гр. д. № 7298/2014 г. на ВКС, III г.о. и решение №145 от 21.04.2014 г. по гр. д. № 4726/2013г. на ВКС, IV г.о.;

9. „Как следва да процедира въззивният съд, в случай че служебно прецени, че експертното заключение по тройната СГЕ е необосновано - да се лиши от специалните знания на експертите, като ингорира и не кредитира тази експертиза, или следва да назначи допълнителна експертиза, която да даде пояснение относно неизясненото от фактическа страна, при положение, че са налице противоречащи си заключения по три различни СГЕ?“, който твърди, че е разрешен в противоречие с решение № 185 от 26.01.2018 г. по т. д. №154/2017 г. на ВКС, II т. о., решение №132 от 29.05.2015 г. по гр. д. № 7298/2014 г. на ВКС, III г. о., решение № 72 от 11.05.2016 г. по гр.д. № 5936/2015 г. на ВКС, ГК и решение № 132 от 29.05.2015 г. по гр. д. №7298/2014 г. на ВКС, ГК.

10. „При наличие на противоречиви констатации на три, приети по делото съдебно-почеркови експертизи по въпрос, касаещ специални знания, следва ли съдът да прояви активност и да изясни коя е вярната констатация чрез назначаването на нова експертиза, когато констатациите са оспорени от едната от страните и следва ли въззивният съд да допусне нова тричленна съдебно-графологична експертиза, за да изясни противоречието между приети в първоинстанционното и въззивното производства, противоречащи си експертни заключения относно авторството на положени подписи и имена в оспорените пълномощни? Как следва да процедира въззивният съд, в случай че служебно прецени, че тройната експертиза е необоснована - да се лиши от специалните знания на експертите, като игнорира и не кредитира тази експертиза или следва да назначи допълнителна експертиза, която да даде пояснение относно неизясненото от фактическа страна? Следва ли въззивният съдът да допусне нова тричленна графологична експертиза, за да изясни противоречието между приетите в производството единични и тройна експертизи, взаимно изключващи се относно основното, решаващо за изхода на делото, спорно обстоятелство, за установяването, на което са необходими специални знания?“;

11. „При наличие на противоречиви заключения на три, приети по делото съдебно-почеркови експертизи по въпрос, касаещ специални знания, следва ли съдът да назначи служебно, по свой почин нова експертиза?“, за който твърди, че е разрешен в противоречие с решения по гр.д. №1820/2009 г. на ВКС, I г.о., по гр.д. №1814/2009 г. на ВКС, IV г.о., по гр.д. №5263/2007 г. на ВКС, II г.о. и по гр.д. № 290/2008 г. на ВКС, III г.о..

12. „При наличие на противоречиви експертизи, следва ли въззивният съд при преценката им, да обсъди и да вземе предвид всички събрани по делото доказателства? Следва ли всички приети по делото заключения на вещите лица пред СГС и САС, да се преценяват съобразно всички доказателства по делото, тяхната пълнота, яснота и обоснованост (чл.202 ГПК) и решаващият съд да се аргументира поради какви причини приема първите две единични експертизи, а не приема тройната СГЕ, съпоставени с всички писмени и гласни доказателства?“, който счита за разрешен в противоречие с решение № 75/15.06.2017 г. по гр. д. № 2750/2016 г. на ВКС, IV г.о. и др.;

13. „Следва ли експертизите да бъдат обсъдени наред с всички доказателства по делото и съдът да изложи мотиви защо възприема заключението на единичните, а не приема заключението на тройната СГЕ, съобразно с целия доказателствен материал по делото? Следва ли при липса на специални знания съдът да допусне експертиза и без искане на страната?“, който намира за разрешен в противоречие с решение № 108 от 16.05.2011 г. по гр. д. № 1814/2009 г. на ВКС, IV г. о. и т. 10 ТР № 1 от 04.01.2001 г. на ВКС;

14. „Допустими ли са свидетелски показания при проверка автентичността-авторството на оспорения подпис и изписани имена в процесните пълномощни относно лично явяване на ищцата-продавач, при какви условия, как, къде и дали тя е положила подписа си и е изписала имената си в оспорените пълномощни?“;

15. „Налице ли е забрана на основание чл.164, ал.1 ГПК (и ако е налице в коя хипотеза на ал.1) относно допустимост на свидетелски показания при установяване дали определено лице е положило подпис и имена в пълномощните?“;

16. „Допустимо ли е по реда на чл. 194, ал. 1 ГПК да се направи проверка на автентичността на оспорен подпис и изписани имена в процесните пълномощни чрез разпит на свидетели и представлява ли неизвършването на проверката процесуално нарушение по чл.266, ал.З от ГПК?“;

17. „Нарушава ли се правото на защита на доверителя ми - купувач по сделката, в случай, че пълномощното на продавачката се оспори от нея, при положение, че съдът не допуска свидетели относно установяване авторството, автентичността на пълномощното, подписано от продавачката по сделката? Въззивното решение в този случай постановено ли е при непълнота на доказателствения материал?“;

18. „Следва ли приетите по делото съдебно-графологически експертизи (единични и тройна), даващи противоположни заключения да се преценяват съобразно свидетелските показания и с целия събран доказателствен материал, в случай, че се допуснат свидетелски показания при проверка автентичността-авторството на оспорения подпис и изписани имена в процесните пълномощни?“, като за въпроси от 14 - ти до 18 – ти навежда разрешаването им в противоречие с решение №18/29.03.2017 г. по дело № 60109/2016 г. на ВКС, II г.о., решение № 57 от 16.04.2013 г. по гр.д. № 871/2012 г. на ВКС, ІІІ г.о., решение № 254 от 14.07.2011 г. по гр. д. № 569/2010 г. на ВКС, IV г. о., решение № 75 от 31.03.2014 г. по гр. д. № 5152/2013 г. на ВКС, ІІ г.о.;

19. „Преди да постави задачата на графичната експертиза, съдът следва ли да уведоми страните кой сравнителен материал счита за достоверен и защо, съотв. вещите лица да се съобразят именно с посочен от съда сравнителен материал?“, разрешен в противоречие с разрешение в решение № 137/11.10.2019 г. по гр. д. № 4409/2018 г. на ВКС, І г.о.;

20. „В каква степен съдът следва да цени единичните експертизи, при които е ползван негоден сравнителен материал, при съпоставка с тройната СГЕ, където експертите са ползвали в достатъчно количество годен материал? Налице ли е процесуално нарушение при постановяване на първоначалното и въззивното решение, след като не са обсъдени възраженията на ответника/въззивник относно ползван негоден сравнителен материал?“;

21. „Налице ли е валидно упълномощаване предвид приетото по делото и приложено в нотариалната преписка по изповяданата сделка още едно пълномощно, касаещо разпореждане със същия имот, дадено от ищцата на същия пълномощник? Налице ли е противоречие на приетото във въззивното решение упълномощаване (пълномощно нот. заверка рег.№1231 и рег.№1232 от 18.05.2018г. от Пом. нотариус С., при нотариус А. П., за което не се спори, че е валидно), че не може да доведе до извод за наличие на представителна власт на същия пълномощник и даденото разрешение в т.1 на ТР № 5/12.12.2016г. по тълк. дело № 5/2014г. на ОСГТК на ВКС: За упълномощаване с последиците по чл. 36, ал. 2 ЗЗД за валидно разпореждане с имущество на упълномощителя, необходимо и достатъчно е в пълномощното общо да е изразена неговата воля за овластяване на пълномощника да извършва разпореждане от негово име?“;

22. „Налице ли е нарушение в обжалваното решение, приело, че продажбата на имота е извършена без надлежно упълномощаване на участвалия в нотариалното производство като пълномощник и договорът е сключен без представителна власт, игнорирайки пълномощно с нот. заверка рег.№1231 и рег.№1232 от 18.05.2018г. от Пом.нотариус С., при нотариус П.?“;

23. „Налице ли е процесуално нарушение, изразяващо се в недопускане по делото на своевременно заявени доказателствени искания пред първа и въззивна инстанция, преповторени с въззивната жалба, чието приемане и обсъждане в производството е от съществено значение за изхода на спора?“;

24. „Как следва да се цени от съда изготвена тройна съдебно-графологична експертиза по досъдебно произвоство/прокурорска преписка при преценка на събраните по делото в гражданския процес доказателства и приети по него единични и тройна съдебно-графологически експертизи, които дават противоположни заключения? Следва ли САС да вземе предвид изготвената тройна съдебно-графологическа експертиза по друг ред (в досъд. производство) при назначаване на нова тройна съдебно-графологична експертиза, предвид противоречивите експертизи в гражданското производство?, за които твърди, че са разрешени в противоречие с решение № 113/2011 г. по гр. д. № 1062/2010 г. на ВКС, IV г.о., решение № 57/19.05.2017 г. по гр. д. № 3457/2016 г. на ВКС, I г.о. и решение № 23/07.06.2017 г. по гр. д. № 2669/2016 г. на ВКС, II г.о.;

25. „Длъжен ли е въззивният съд като инстанция по същество при формиране на своите изводи по спорните въпроси на делото да изследва в пълнота всички събрани по делото доказателства, отнасящи се до правнозначимите за основателността на иска факти, с изрично посочване въз основа на какви доказателства ги е направил, както и доводите и възраженията на страните? Допустимо ли е съдът да обоснове решението си само на избрани от него доказателства, без да обсъди останалите събрани доказателства, съпоставени едни с други и възраженията на страните?“;

26. „Длъжен ли е въззивният съд да изложи конкретни и ясни мотиви във връзка с формирането на решаващата воля на съда за изхода на делото? Длъжен ли е въззивният съд да изложи мотиви по изложените във въззивната жалба доводи?“, за които поддържа, че са разрешени в противоречие с решение № 57/19.05.2017 г. по гр. д. № 3457/2016 г. на ВКС, I г.о., решение № 68 /24.04.2013 г. по т. д. № 78/2012 г. на ВКС, II т.о., решение № 94 /28.03.2014 г. по гр. д. № 2623 /2013 г. на ВКС, IV г.о. и решение № 212 /01.02.2012 г. по т. д. № 1106 /2010 г. на ВКС, II т.о.;

27. „Доказано ли е в производството по делото - при условията на пълно и главно доказване неистинността на оспореното пълномощно, предвид коренно противоположните СГЕ по делото (първоначална единична и тройна СГЕ), след като единичните експертизи - първоначална и повторна не са подкрепени от нито едно доказателство по делото, предвид разпределената доказателствена тежест с доклада по делото пред първоинстанционния съд?“;

28. „Как следва да се ценят свидетелските показания на помощник-нотариуса, който в изпълнение на служебните си задължения е заверил оспореното пълномощно, което е официален документ относно нотариалната заверка на подпис, имена и съдържание, т.е. по предвидения за това ред пом. нотариусът е удостоверил, че лицето е положило подписа си пред него?“, за койо твърди, че е разрешен в противоречие с решение № 324/13.07.2011 г. по гр. д. № 378/09 г. на ВКС, I г.о.;

29. „Налице ли са косвени доказателства в настоящото производство, установяващи, че ищцата е подписала процесните пълномощни и обсъдени ли са от въззивния и първоинстанционния съд? Какво е значението на косвените доказателства, установяващи, че ищцата се е подписала в пълномощните? Налице ли е нарушение на съда при положение, че не е обсъдил тези доказателства?“;

30. „Налице ли е погрешна правна квалификация на предявения иск, съгласно изложеното в исковата молба, доколкото се твърди липса на съгласие по чл.26, ал.2, предл.2 ЗЗД в договора за покупко-продажба, а не е предявен иск за нищожност на това основание по отношение на процесното пълномощно?“, за който поддържа, че е разрешен в противоречие с решение № 41/18.03.2015 г. по гр. д. № 3875/2014 г. на ВКС, ІІІ г.о.;

31. „Налице ли е разминаване на предявения иск в петитума на ИМ и правната квалификация, приета от първоинстанционния съд с доклада по делото? По непредявен иск ли се е произнесъл първоинстанционния съд и следва ли въззивният съд да изложи мотиви относно тези възражения във въззивната жалба относно обстоятелството по какъв иск се е произнесъл СГС и има ли разминаване с петитума на ИМ?“;

32. „Следва ли при произнасяне по иск по чл. 42, ал. 2 ЗЗД, съдът да бъде сезиран с иск за прогласяване за недействителна/нищожна упълномощителната сделка поради липса на съгласие, респ. липса на представителна власт?“;

33. „Следва ли ищецът в ИМ не само да се позове на нищожността на пълномощното, а и да предяви за това иск по чл. 26, ал. 2 ЗЗД срещу пълномощника, който иск да съедини с иска по чл. 42, ал. 2 ЗЗД за недействителност на договора за продажба срещу насрещната страна по него, при което съединяване последният иск ще е обусловен от иска за нищожност на упълномощителната сделка?“;

34. „Следва ли въззивният съд да се произнесе и разгледа възраженията, изложени във въззивната жалба относно разминаване между заявения иск в петитума на ИМ и правната квалификация, дадена от съда с доклада по делото, както и да изложи мотиви в тази насока в решението си?“, който намира за разрешен в противоречие с решение № 22/20.06.2016 г. по гр. д. № 4992/2015 г. на ВКС, ІІ г.о.;

35. „При определяне размера на дължимото адвокатско възнаграждение съгласно чл.38, ал.2 ЗА, следва ли въззивният съд в решението си да се мотивира как и въз основа на какви разпоредби е определил конкретния размер, след като по размер той не е съобразен с чл.9, ал.1 вр. чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 9.07.2004г., както и с фактическата и правна сложност на делото, и неговата продължителност във въззивната инстанция?“ и

36. „Следва ли въззивният съд да се съобрази с Наредба № 1/2004г. за минималния размер на адвокатските възнаграждения и направеното възражение за прекомерност от страна на въззивника, при определяне на адв. хонорар съгласно чл.38, ал.2 ЗА? Следва ли въззивният съд да изложи мотиви относно фактическата и правна сложност на спора, съобразно разясненията в т. 3 ТР № 6/2012 г. от 06.11.2013 г. по гр. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, при определяне на адв. възнаграждение, след като не е съобразил конкретния размер с материалния интерес по делото пред въззивната инстанция?“.

Касаторът релевира основанията за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по следните въпроси, които счита, че са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, а именно:

1. „Налице ли са основания за събиране на нови доказателства от въззивния съд в хипотезата на чл.266, ал. 3 ГПК?“;

2. „Следва ли при преценка от въззивния съд, че заключението по тройната СГЕ е необосновано и възникват съмнения за неговата правилност, съдът служебно да възложи допълнителна задача или допусне повторна експертиза?“;

3. „При какви предпоставки може да се приеме, че едно заключение на тройна СГЕ е необосновано, при положение, че подробно изследва дадените образци, съпоставени с процесните пълномощни и излага доводи и конкретни съпоставки по различни белези относно преценката дали подписите и имената са изписани от ищцата?“ и

4. „Докъде се простират правомощията на съда при преценка на тройната СГЕ - следва ли съдът да преценява различни елементи и да тълкува или не различия, свързаности между отделни елементи, натиск и т.н.?“.

Жалбоподателят навежда и основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, пр. 2 и пр. 3 ГПК – вероятна недопустимост и очевидна неправилност на въззивното решение. Вероятната недопустимост обосновава с това, че ищцата не е предявила иск за нищожност на упълномощителната сделка поради липса на съгласие, респ. липса на представителна власт, който да е съединила с разгледания иск с правно основание чл. 42, ал. 2 ЗЗД за недействителност на договора за продажба. Счита, че дадената правна квалификация е погрешна, тъй като в исковата молба е наведена липса на съгласие по чл. 26, ал. 2, пр. 2 ЗЗД в договора за продажба, а не е предявен иск за нищожност на това основание по отношение на процесното пълномощно, което означава според касатора, че е разгледан непредявен иск. Очевидната неправилност е обоснована с това, че въззивният съд не е преценил всички писмени и гласни доказателства, особено свидетелските показания; не е допуснал важни доказателства – гласни и прокурорската преписка; въззивното решение е постановено при неизсянена фактическа обстановка, при непълнота на доказателствения материал, пристрастно и изопачено възприемане на тройната графологична експертиза, без съпоставки с нито едно доказателство по делото; нарушено е правото на защита и на справедлив процес за ответника; съдът е излязъл извън правомощията си като е анализирал букви, елементи, свързаности на почерка на ищцата, в разрез на заключения на две тройни експертизи – приетата по делото и приета по досъдебно произвоводство.

Насрещната страна по касационната жалба – ищцата И. П. Н. подава писмен отговор в срок, в който поддържа становище за отсъствие на основания за допускане на касационно обжалване, както и за неоснователност на касационната жалба. Претендира сторените съдебно- деловодни разноски пред ВКС по смисъла на чл. 38, ал. 2 ЗА.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение, т.е. тя е допустима.

Настоящият съдебен състав на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение, за да се произнесе съобрази следното:

Предявеният иск е с правно основание чл. 42, ал. 2 ЗЗД, основаващ се на недействителност на договор за продажба на недвижим имот поради липса на представителна власт по отношение на продавачката – ищца. Неведените обстоятелства в исковата молба са, че продавачката не е подписвала пълномощното, с което е извършена процесната разпоредителна сделка при продажна цена в размер на половината от данъчната оценка на имота, която освен това е договорена да бъде платена по сметка на мнимия представител. Ищцата твърди, че не познава пълномощника В., не е подписвала процесното пълномощно, нито е изписвала ръкописно трите си имена след подписа; че нотариалната заверка на пълномощното е изрършена без нейно знание и присъствие, с имитация на подписа и почерка, и че не е получавала никакви суми от продажната цена.

Въззивният съд е приел за установено от доказателствата по делото, че в нотариален акт № 118, том I, рег. № 3383, дело № 104/2018 г. на Нотариус А. Ш., е обективиран договор за продажба между ищцата И. Н., действала чрез пълномощник М. В., в качеството й на продавач, и ответника Д. Й. М., в качеството му на купувач, на недвижим имот - офис № 2, находящ се в [населено място],[жк], преустроен в кафе-бар, с данъчна оценка в размер на 127 509. 50 лв., при договорена продажна цена в размер на 30 000 евро. Съобразил е, че при изготвяне на нотариалния акт е представено пълномощно с нотариална заверка на подписа на упълномощителя и на съдържанието с рег. № 3345 и № 3346 от 29.05.2018 г. на Нотариус А. Ш. чрез Помощник – нотариус по заместване М. Такова. За спорен е счел въпроса дали представителната власт на пълномощника, участвал в нотариалното производство, е учредена валидно – дали упълномощителката е подписала пълномощното, с което М. В. се е легитимирал като нейн представител по договора за продажба. За да отговори на този въпрос е обсъдил приетите по делото заключения на две единични и една тройна графологични експертизи. Според заключението на единичната експертизата на вещото лице Х., приета от първоинстанционния съд, най-вероятно ръкописният текст и подписът в процесното пълномощно не са написани и положени от И. Н.. Съдебният експерт е установил съвпадение в някои общи признаци като общ вид, степен на обработеност, структурна сложност и съдържание на транскрипцията, размера и наклона, степента на свързаност, както и в някои по-характерни частни графически признаци: форма, посока и продължителност на движенията при изписване на елементите на буквите „И“, „П“, „Н“, „е“, „к“; форма и посока на движенията при изписване на щриховите елементи в средната част от транскрипцията; форма и посока на движението при изписване на парафа и др.. Заедно с това е констатирал различия в общия признак степен на свързаност и следните по-характерни частни графически признаци, а именно: вид на връзката между първия и втория елемент на буквата „т“; вид на връзката между движенията при изписване на буквеното съчетание „тро“; форма на движението при свързване на втория елемент на буквата „в“ и първия елемент на буквата „а“; форма и посока на движението при свързване на втория и третия елемент на буквата „н“ в пълномощното; форма и взаимно разположение на движението при изписване на първия елемент на буквата „а“ в името И.; форма и посока на движението при изписване на втория елемент на опростения вариант на буквата „а“ в окончанията – ва; форма и посока на движението при изписване на първия елемент на буквата „л“. Различия между подписите в пълномощното и тези в сравнителните образци е установило с категоричност вещото лице Ц. от повторната единична графологична експертиза, чието заключение е прието от първоинстанционния съд. Това вещо лице е посочило същите различия в частни графически признаци, описани и от вещото лице Х. – при изписване на буквата „н“, буквата „а“ в края на И., буквата „т“, връзката между буквите „т“, „р“, „о“, буквата „в“, буквата „а“ в края на Н., връзката „ло“. При микроскопско изследване е установен и забавен темп и разкривяване на движенията в някои участъци, равномерен натиск, обща неувереност при изписване на имената. В съдебно заседание вещото лице Ц. посочва констатирани различен натиск при изписване на отделните елементи, различно изписване на буквата „р“, която в сравнителните образци е написана с едно движение, докато в процесното пълномощно двата елемента на буквата са отделно написани; различен начин на изписване на буквата „в“, какъвто не се среща в нито един от образците. Въз основа на констатираните различия двете вещи лица, изготвили единичните експертизи, приемат, че ръкописният текст с трите имена за упълномощител и подписа в процесното пълномощно, изготвено в два еднообразни оригинални екземпляра, вероятно не са изпълнени (според вещото Х.) и не са изпълнени с категоричност (според вещото лице Ц.) от ищцата И. Н.. Въззивният съд е допуснал в хипотезата на чл. 266, ал. 3 вр. с чл. 200, ал. 3 ГПК тройна графологична експертиза, според чието заключение подписът за упълномощител в нотариално завереното пълномощно с рег. № 3345 и № 3346, т. І, № 178/29.05.2018 г. на Нотариус А. Ш., е положен от ищцата и трите й имена са изписани от нея. Според това експертно заключение са налице съвпадения както в общите признаци (вид и съдържание на транскрипцията, степен на обработеност, размер, наклон, свързаност, темп на изпълнение), така и в описани в единадесет точки частни признаци (при изписване на буквата „И“, на буквата „н“, буквата „а“, в името И., буквата „а“ в имената П. и Н., буквата „П“, свързването на буквите „е“ и „т“ в името П., буквата „р“, връзката между буквите „в“ и „а“, разположението на буквите „ико“ в името Н., буквите „к“, „л“ и „Н“). Общите и най-вече частните признаци са характерни, според трите вещи лица, устойчиво се срещат във всички сравнителни образци, поради което имат висока идентификационна стойност, при което заключението е с най–висока степен на категоричност.

След анализ на горепосочените три експертни заключения, решаващият съд е намерил, че някои от описаните от тройната експертиза частни признаци, за които е налице съвпадение на почерка и подписите в пълномощното с тези от сравнителните образци, не са най-характерните устойчиви признаци на почерка на ищцата, а от друга страна в тази експертиза не са коментирани съществуващите различия в посочените от единичните експертизи признаци на устойчиви повтаряеми писмени навици у ищцата, които се различават в процесното пълномощно и в сравнителните образци, а именно: не се отбелязва различието, че в пълномощното големината на буквата „И“ в името И. е равна на останалите две букви, докато във всички сравнителни образци тази буква е по-голяма и е изписана като главна; различието при свързването на третия елемент на буквата „н“ в името И.; количество на движенията при изписване на третия елемент на буквата „н“; различието между начина на изписване на този елемент в пълномощното и устойчивия начин на изписване в сравнителния материал; различието в начина на изписване на буквата „в“ и свързването с буквата „а“ в окончанията–ва; никъде в сравнителните образци ищцата не е изписвала буквата „в“ по начина, изписан в пълномощното; никъде в сравнителния материал с подписи на ищцата първият щрихов елемент не е примковиден; трайно установеният навик на слято изписване на буквите „тр“ в името П., виден от сравнителните образци, не се констатира в процесното пълномощно, в което двете букви са написани поотделно; не са обсъдени съществуващите различия в почерка и подписа на пълномощното и сравнителните образци. След този обстоен анализ на приетите графологични експертизи, всички оспорени от страните, САС е кредитирал заключенията на единичните експертизи, приети от първоинстанциония съд, като задълбочено и компетентно изготвени, съгласно които подписът и имената на ищцата в процесното пълномощно не са положени или вероятно не са положени от ищцата Н.. Счел е, че противното становище, изразено в заключението на тройната експертиза, е необосновано, тъй като е дадено без да се обсъдят различията в натиска и изписването на текста и подписа в процесното пълномощно спрямо сравнителните образци от ръкописен текст и подписи на ищцата. Посочил е, че не противоречи на извода за липса на надлежно упълномощаване установеното от свидетелката Такова обстоятелство, че лицето, явило се в нотариалната кантора на нотариус А. Ш. за подписване на пълномощното, е положило имената и подписа си пред свидетелката, която е извършила заверката в качеството си на помощник - нотариус. Подчертал е, че приетите пред въззивната инстанция писмени доказателства, съдържащи се в прокурорска преписка № 13860/2018 г. на СРП, изходящи от ищцата не съдържат извънсъдебни признания за обстоятелството, че ищцата е подписала процесното пълномощно в кантората на нотариус А. Ш.. В някои от приетите обяснения и показания има признание, че ищцата е подписала пълномощно в полза на М. В. в кантората на нотариус А. П.. Според това различно от процесното пълномощно, заверено на 18.05.2018 г., то се различава и по съдържание досежно посочената продажна цена, за която пълномощникът може да продаде процесния имот, която не може да е по-ниска от данъчната оценка. Поради това, въззивният съд, е заключил, че не може това упълномощаване, за което няма спор, че е валидно, да обуслови извод за наличие на представителна власт по процесното пълномощно в полза на М. В. да продаде имота за цена от 30 000 евро. При тези решаващи съображения, предявеният установителен иск с правно основание чл. 42, ал. 2 ЗЗД е намерен за основателен, при което първоинстанционното решение е потвърдено.

Частната жалба на ответника М. срещу определение от 05.11.2022 г., с което постановеното първоинстанционно решение е допълнено по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК и ответникът е осъден да заплати адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на ищцата – адв. Б. на основание чл. 38, ал. 2 ЗА, САС е приел за неоснователна. Съображенията за този извод са, че искането за присъждане на разноските е направено своевременно, при което при пропуск на първоинстанционния съд да се произнесе в решението си, последното правилно е допълнено. Възражението за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК е намерено за неоснователно като ненадхвърлящо минималното възнаграждение по Наредба № 1/2004 г.. Гореизложените аргументи са изложени в мотивите на въззивното решение, но произнасяне на въззивния съд по частната жалба, не е обективирано в диспозитива му, поради което делото следва да бъде върнато на въззивния съд за поправка на очевидна фактическа грешка в гореизложения смисъл на основание чл. 247 ГПК.

По релевираните основания за допускане на касационно обжалване, настоящият съдебен състав намира следното:

Не е осъществено основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 2 ГПК – вероятна недопустимост на обжалваното решение. Предявеният иск е с правно основание чл. 42, ал. 2 ЗЗД и по този предявен иск се е произнесъл въззивния съд. Неоснователен е доводът на касатора, че съдът се е произнесъл по непредявен иск, тъй като в петитума на исковата молба не е заявена претенция за прогласяване на недействителността на процесното пълномощно, а произнасянето по иск с правно основане чл. 42, ал. 2 ЗЗД изисква съединяването му с обуславящия иск с правно основание чл. 26. ал. 2 ЗЗД за нищожност на упълномощителната сделка. Неоснователно е и оплакването за неправилна правна квалификация на иска, довела до разглеждане на непредявен иск, доколкото в исковата молба е наведена липса на съгласие по чл. 26, ал. 2, пр. 2 ЗЗД в процесния договор за продажба, а не е предявен иск за нищожност на това основание на процесното пълномощно. Предмет на делото е спорното материално право, индивидуализирано от ищеца в обстоятелствената част и петитума на исковата молба. Именно въз основа на последните съдът определя правната квалификация на иска. По отношение на порока на сделка, сключена от представител на страна, и основанието на установителния иск за атакуване на нейната действителност поради липса на представителна власт на представителя, е постановено ТР № 5/12.12.2016 г. по тълк. д. № 5/2014 г. на ОСГТК на ВКС. В него е направено разграничение между основанието по чл. 26, ал. 2 ЗЗД за нищожност поради липса на съгласие и за относителна недействителност по чл. 42, ал. 2 ЗЗД поради липса на представителна власт. Като основание на исковете за недействителност на правна сделка, сключена от представител за някоя от страните без представителна власт или при т.н. „мнимо представителство“ е възприето това по чл. 42, ал. 2 ЗЗД, именно с оглед вида недействителност, която не е абсолютна както е в хипотезата на чл. 26, ал. 2 ЗЗД, а относителна (висяща) с оглед възможността за представлявания да я санира. По този задължителен начин, с горепосоченото тълкувателно решение, е преодоляно дотогавашното противоречие в съдебната практика относно правната квалификация на иска за недействителност на сделка, сключена без представителна власт. Въззивният съд е съобразил своето решение с ТР № 5/12.12.2016 г. по т. д. № 5/2014 г. на ОСГТК на ВКС, давайки правилна правна квалификация на единствения предявен по делото иск по чл. 42, ал. 2 ЗЗД и произнасяйки се по този начин по предявен, а не по непредявен иск. В тази хипотеза не е необходимо обективното съединяване на иска по чл. 42, ал. 2 ЗЗД с такъв по чл. 26, ал. 2 ЗЗД за нищожност поради липса на съгласие на упълномощителната сделка, доколкото интересът на ищеца в конкретния случая може да е достатъчно защитен с иска по чл. 42, ал. 2 ЗЗД. Горепосоченото обективно съединяване е възможност за ищеца, от която той може да се възползва, а може и да не се възползва. Никога такова съединяване не е било приемано в съдебната практика като предпоставка за допустимост на иска за недействителност на сделка, сключена при „мнимо представителство“. Поради гореизложеното атакуваното решение не е вероятно недопустимо.

Не са налице и релевираните основания по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК:

От множеството поставени от касатора въпроси може да бъде обобщен и преформулиран съобразно правомощията на касационната инстанция съгласно т. 1 ТР № 1/2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС следния правен въпрос: Какви са правомощията на въззивната инстанция при наличието на приети от първоинстанционния и от въззивния съд противоречиви експертни заключения, оспорени от страните, и може ли въззивният съд да кредитира едно от тях при съблюдаване на нормата на чл. 202 ГПК, като изведе решаващите си фактически изводи въз основа на него, или следва да възложи същата задача на нова експертиза?. Този въпрос е от обуславящо значение за решаващите правни изводи в атакуваното решение, поради което осъществява изискването на чл. 280, ал. 1 ГПК за наличието на общо основание за допускане на касационен контрол. Спрямо него, обаче, не е налице релевираното допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, доколкото въззивното решение е изцяло съобразено с формираната многобройна безпротиворечива практика на ВКС. Според последната (решение № 236 от 26.05.2011 г. по гр. д. № 644/2010 г. на ВКС, I г. о.; решение № 129/08.11.2017 г. по гр. д. № 60344/2016 г. на ВКС, ІІІ г. о., решение № 118 от 15.05.2012 г. по гр. д. № 588 от 2011 г. на ВКС, ІІІ г. о.; решение № 108 от 16.05.2011 г. по гр. д. № 1814 от 2009 г. на ВКС, ІV г.о.; решение № 248 от 16.11.2015 г. по гр. д. № 1271 от 2015 г. на ВКС, ІІІ г. о.; решение № 197 от 27.03.2024 г. по гр. д. № 3958/2022 г. на ВКС, IV г. о.; решение № 57 от 30.01.2024 г. по гр. д. № 1699/2023 г. на ВКС, IV г. о.; решение № 60250 от 9.12.2021 г. по гр. д. № 809/2021 г. на ВКС, III г. о.; решение № 107 от 2.07.2020 г. по гр. д. № 2461/2019 г. на ВКС, IV г. о. и др., вкл. цитираните от касатора в касационната му жалба) извършваната от съда преценка на заключението на съдебен експерт следва да e мотивирана. Заключението на вещото лице като всяко доказателствено средство, трябва да бъде обсъдено наред с всички доказателства по делото. Съдът не е длъжен да възприема заключението на вещото лице дори и страната да не е направила възражение срещу него (чл. 202 ГПК), но дължи да прецени доказателствената му сила съобразно обосноваността му и съответствието му с установени с други доказателствени средства правнорелевантни факти. Независимо дали съдът възприема или не възприема експертното заключение, той следва да изложи мотиви за преценката си за доказателствената му сила, респективно защо счита същото за достатъчно или недостатъчно аргументирано. Същото се отнася и за противоречивите експертни заключения, при които съдът трябва да обоснове защо възприема или не възприема всяко от тях. В последната хипотеза на приети по делото две или повече категорични, но взаимно изключващи се експертни заключения относно решаващо за изхода на делото спорно обстоятелство, за установяването на което са необходими специални знания, с оглед принципа за установяване на обективната истина, съдът следва да положи максимални усилия, за да отстрани противоречието и изясни кое е вярното заключение. За тази цел той следва да обсъди в решението си подробно експертните заключения поотделно, като ги съпостави помежду им, както и с останалите доказателства по делото и достатъчно мотивирано да посочи кое експертно заключение кредитира. Само когато не може да вземе становище по разногласието между вещите лица, след съвкупния анализ на всички приети относими доказателства, поради съществени противоречия при последните относно доказвания факт, съдът следва да допусне нова (повторна) единична или тройна експертиза (чл. 203, изр. 2, вр. с чл. 201, последно предл. ГПК), като дължи съдействиe на страните за посочване и осигуряване на възможно най-безспорен сравнителен материал, в случай, че новата експертиза е графологична. Атакуваното решение е изцяло съобразено с горепосочената практика на ВКС. По делото са приети три заключения на графологични експертизи – две единични от първоинстанционния съд и една тройна от въззивния съд в хипотезата на чл. 266, ал. 3 вр. с чл. 200, ал. 3 ГПК, като от значение за опровергаване на нотариално удостоверения подпис на ищцата в процесното пълномощно са само категорично дадените заключения на единичната експертиза на вещото лице Ц. и на тройната експертиза, които са противоречиви и всяко от тях е оспорено от съответната страна в процеса. За да възприеме за достатъчно аргументирано и вярно заключението на единичната експертиза на вещото лице Ц., въззивният съд е извършил съвкупна преценка на всички приети по делото и относими доказателства (писмени, вкл. съдържащите се в досъдебното производство; гласни и трите експертни заключения) и достатъчно мотивирано е посочил защо не възприема заключението на тройната графологична експертиза и защо кредитира заключението на единичната такава на Ц., съпоставяйки извършения анализ на оспорения подпис и сравнителния материал по делото от двете групи вещи лица, при което е намерил този на вещото лице Ц. за изчерпателен и по-убедително аргументиран досежно всички общии и частни признаци на почерка и подписа в сравнение с анализа на експертите от тройната графологична експертиза, и най-вече съответстващ на останалите доказателства по делото. От последните, с оглед наличието на множество други пълномощни, изходящи от ищцата, за разпореждане с нейни недвижими имоти и други права, чиято автентичност не е оспорена; с оглед здравословното й състояние, при което е установено нарушение в зрението й и патологична податливост на манипулиране от други хора заради увреждането на организма й вследствие продължителната употреба на алкохол; с оглед конкретните обстоятелства при процесната подажба, която освен, че е извършена на половината от данъчната оценка на продавания имот, е реализирана без продавачката да е получила каквато й да е част от тази продажна цена, последната постъпила в пълен размер по банковата сметка на пълномощника М. В. (факт, установен от приложените към процесната прокурорска преписка банкови документи, приети като писмени доказателства и в исковия процес), и с оглед на установените от разследващите органи по процесното досъдебно птроизводство заведени и други такива по сигнали на трети лица срещу лица, с които ищцата също е контактувала покрай процесната продажба, за имотни измами, може да бъде направен косвен извод за това, че въпреки нотариално удостоверения й подпис в процесното пълномощно, ищцата не е подписала последното. Свидетелските показания на извършилия нотариалната заверка на подписа помощник – нотариус Такова са приети за допустими на основание чл. 194, ал. 1 ГПК, но за недостоверни в частта им досежно подписването на процесното пълномощно от ищата, като несъответстващи на доказателствения материал по делото. При тази си преценка въззивният съд също е изложил аргументи защо не приема горепосочените свидетелски показания за достоверни, анализирайки установените факти по подготовката и нотариалното изповядване на прцесната продажба, вкл. наличието на други валидни пълномощни на ищцата, които факти са съобразени в тяхната взаимовръзка. Процедирайки по този начин решаващит съд е действал изцяло в съответствие с нормите на чл. 202 и чл. 203 ГПК и горепосочената съдебна практика. По отношение на оспорения от касатора – ответник сравнителен материал, по който са работили всички графологични експертизи, вкл. тройната такава, следва да бъде посочено, че използваният сравнителен материал е многообемен и включва множество документи с безспорно поставен от ищцата подпис и почерк (по процесните нотариално дело и досъдебно производство; дадените пред съответните вещи лица сравнителни образци от подпис и почерк на изследваното лице; документи, подадени пред съответни държавни органи и др.), които насрещната страна не е оспорила в качеството им на сравнителен материал и които са достатъчни за извършването на всяка графологична експертиза и за извеждането на конкретните експертни заключения. Поради това, по настоящото дело, не може да се приеме за осъществена хипотеза на съществени противоречия при относимите доказателства по делото относно релевантния факт на доказване, или на изцяло или в значимата си част негоден сравнителен материал за работата на графологичните експертизи, за да възникне за въззивния съд правомощие да допусне нова тройна графологична експертиза след допуснатата тройна такава на основание чл. 266, ал. 3 ГПК. Дори да беше допуснал тази искана от касатора експертиза, независимо какво би било заключението й, отново въззивният съд щеше да е изправен пред хипотезата да преценява разногласията между съдебните експерти и сам, в съответствие с чл. 202 ГПК, да вземе становище по него и по доказвания факт, защото съдът не е длъжен да кредитира експертното заключение, а да го прецени в съответствие с целия доказателствен материал по делото.

Доколкото по правния въпрос е формирана константна съвременна съдебна практика, а нормата на чл. 202 ГПК е достатъчно ясна и останала непроменена в продължителен период от време, не е налице и другото наведено допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

При неосъществени допълнителни основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, касационно обжалване по горепосочения правен въпрос не следва да бъде допуснато.

Касаторът е поставил още един процесуалноправен въпрос, който може да бъде обощен и преформулиран в следния смисъл: Длъжен ли е въззивният съд в мотивите на съдебното решение да обсъди всички относими доказателства по спора и да даде отговор на всички доводи и възражения на страните, като се аргументира защо едни доказателства възприема, а други - не?. Въпросът притежава белезите на общо основание по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, но е разрешен в съответствие с практиката на ВКС по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, поради което спрямо него не е налице релевираното допълнително основание. По него е формирана безпротиворечива практика на ВКС (ТР № 1/04.01.2001г. по гр.д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС и постановените по реда на чл. 290 ГПК решение № 212 от 01.02.2012 г. по т. д. № 1106/2010 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 226 от 12.07.2011 г. по гр. д. № 921/2010 г. на ІV г.о., решение № 270 от 19.02.2015 г. по гр. д. № 7175/2013г., ІV г. о. на ВКС и др.), според която въззивната инстанция дължи излагането на собствени мотиви като втора решаваща инстанция, извършвайки самостоятелна преценка на събрания пред нея и пред първата инстанция фактически и доказателствен материал при съблюдаване на ограниченията по чл. 269 ГПК и излагайки собствени фактически и правни изводи по съществото на спора. Когато по делото са приети разноречиви доказателства, въззивният съд дължи обосноваване в мотивите защо и на кои вярва, кои възприема и кои не. Изпълнението на тези задължения на въззивния съд включва обсъждане на всички приети относими доказателства и защитни позиции на страните в мотивите на въззивното решение в съответствие с чл. 235 и чл. 236, ал. 2 ГПК, като гаранция за правилността на съдебния акт и за правото на защита на страните в процеса. САС се е съобразил с горепосочената практика на ВКС, като е обсъдил всички приети по делото доказателства, вкл. писмените доказателства от процесното досъдебно производство, приобщено по делото, показанията на свидетелката Такова и противоречивите заключения на графологичните експертизи, като подробно е мотивирал изведените фактически изводи по спора и защо кредитира едни доказателства, а други не. По същия начин мотивирано е обсъдил всички наведени доводи и възражения на страните пред първите две инстанции, произнасяйки се по тях, вкл. по възражението за неправилна правна квалификация на предявения иск, което е намерил за неоснователно. Също така, по възражението на ответника относно установения факт за валидно друго пълномощно за продажба на процесния имот в полза на същия пълномощник, но за друга по-висока продажна цена, отново мотивирано решаващият съд е намерил този факт за неотносим към процесната атакувана продажба, доколкото тя е извършена не с това друго пълномощно, а с процесното и само последното е от значение за наличието или липсата на представителна власт у пълномощника за процесната сделка, доколкото продажната цена е съществен елемент от съдържанието на договора за продажба.

Останалите поставени въпроси от касатора относно спорния предмет не удовлетворяват изискването за общо основание за допускане на касационното обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК и т. 1 ТР № 1/2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Те съставляват оплаквания касателно правилността на обжалваното решение в контекста на наведени нарушения на материалния и процесуалния закон, които не могат да бъдат обсъждани в предварителната фаза на касационното производство по чл. 288 ГПК. Независимо от това, само за пълнота на изложението, следва да бъде посочено, че по конкретното дело не е осъществена хипотеза на непроизнасяне по доводи за отвод на съдебните експерти (по всички такива доводи има произнасяне на съда, вкл. досежно вещото лице Ц., спрямо което е прието, че всъщност изложените от ответника съображения не съставляват оплаквания по смисъла на чл. 196 ГПК), нито хипотеза, в която съдът да е дължал служебно допускане на графологична експертиза съгласно задължителните разяснения на ТР № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Също така въззивният съд не е приемал за недопустими гласните доказателства в хипотезата на чл. 194, ал. 1 ГПК при оспорване на автентичността на подписа на ищцата в процесното пълномощно, а ги е обсъдил като допустими в контекста на чл. 194, ал. 1 ГПК и аргументирано е възприел и извел доказателствената им сила. По отношение на заключението на тройната графологична експертиза със същата задача като тази на приетите в исковия процес графологични експертизи, прието в процесното досъдебно производство, е необходимо да се отбележи, че е недопустимо обсъждането му при извеждане на решаващия извод за неавтентичност на подписа на ищцата в процесното пълномощно, тъй като то е доказателство, прието в друго (производство), а не по настоящото дело, т.е. не е допуснато и събрано по предвидения в ГПК ред и не съставлява годно доказателствено средство по конкретния граждански спор.

Поставените от касатора въпроси № 35 и № 36 се отнасят до произнасянето на въззивния съд по отговорността за съдебно – деловодните разноски по чл. 78, ал. 1 ГПК пред втората съдебна инстанция. Всъщност те по съдържанието си съставляват молба за изменение на въззивното решение в частта досежно разноските с правно основание чл. 248 ГПК, по която компетентен да се произнесе е въззивният съд, на когото делото следва да бъде изпратено. Следователно тези въпроси не могат да обосноват допускане на касационно обжалване.

Като самостоятелно основание за допускане на касационен контрол, различно от основанията за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК, очевидната неправилност се отнася само до квалифицирани състави на неправилност на съдебния акт: допуснати от съда нарушения на относима за конкретния спор императивна материалноправна норма, на основополагащи за съдопроизводството процесуални правила, гарантиращи обективно, безпристрастно и съобразено с обективната истина, при зачитане равенството на страните, решаване на правния спор, имащи за резултат прилагане на закона в неговия противоположен, несъществуващ или отменен смисъл, както и при грубо нарушаване на основните логически, опитни и общоприложими научни правила при формиране на правните изводи въз основа на установените по делото факти - явна необоснованост, които не са осъществени по настоящото дело. Наведени са оплаквания за обикновена неправилност, изразяваща се в нарушения на материалния и процесуалния закон, които не могат да се съотнесат с горепосочените квалифицирани състави на неправилност, които има предвид нормата на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК. Ето защо не е налице и релевираната очевидна неправилност на въззивното решение.

С оглед изхода на настоящото производство, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК вр. с чл. 38, ал. 2 ЗА, ответникът – касатор следва да бъде осъден да заплати на процесуалния представител на ищцата сумата 1 500 лв. – съдебно – деловодни разноски пред ВКС, съставляващи хонорар за един адвокат в хипотезата на безплатна правна помощ по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА, който е определен от съда съобразно фактическата и правна сложност на делото и обстоятелството, че процесуалното представителство се изразява само в представяне на отговор на касационната жалба. Съгласно приетото с решение на СЕС от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 по преюдициално запитване от СРС, посочените в Наредба № 1/09.07.2004 г. минимални размери на адвокатските възнаграждения могат да служат като ориентир, но не са обвързващи за съда в хипотезата на чл. 78, ал. 5 ГПК и на чл. 38, ал. 2 ЗА. Дължимият размер се преценява от съда с оглед вида и количеството на извършената работа и фактическата и правна сложност на делото, при съобразяване с обстоятелството, че адвокатският труд е висококвалифициран и следва да бъде справедливо овъзмезден.

Съобразно гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение