Определение № 235 от 31.05.2021 г. на ВКС по гр. д. № 4141/2020 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Н. И. Л., чрез адв. Е. К., АК – Пловдив, против решение № 649 от 30. 06. 2020 г. по в. гр. д. № 649/2020 г. на ОС – Пловдив в частта, с която е потвърдено решение № 83 от 7. 01. 2020 г. по гр. д. № 14737/2017 г. на Пловдивския районен съд в частта, с която е признато за установено, по предявения от Л. М. А. против Н. И. Л. положителен установителен иск за собственост по чл. 124, ал. 1 ГПК, че Л. М. А. (починала пред касационната инстанция, на чието място са конституирани, на осн. чл. 227 ГПК, наследниците й Й. Г. А. и И. Г. М. ) е собственик, на основание придобивна давност, на апартамент № ..., находящ се в [населено място], [улица], [жилищен адрес] с площ от 45, 79 кв.м., ведно с прилежащото му избено помещение № ... с площ от 2, 76 кв.м. и 0,572 % идеални част от общите части на сградата, който апартамент е нанесен като самостоятелен обект на собственост с идентификатор ... по кадастралната карта на [населено място]. В касационната жалба са изложени оплаквания за неправилност на въззивното решение в обжалваната част, поради постановяването му при допуснати процесуални нарушения – необсъждане на всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност и взаимовръзка, неправилна и едностранчива преценка на свидетелските показания, поради необоснованост на изводите на съда, както и поради постановяването му в нарушение на чл. 68, 69 и 79 ЗС. Иска се допускане до касационно обжалване на решението на основание чл. чл.280, ал.1, т. 1 и т. 3 ГПК, както и на осн. чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК. След изтичане на срока за касационно обжалване по чл. 283 ГПК е подадена молба вх. № 271836/4. 12. 2020 г., от Н. И. Л., чрез адв. И. В., за „прецизиране на касационна жалба“, с приложени писмени доказателства. Касационната жалба на ответника по иска Г. И. Г., подадена чрез адв. Н. П., АК – Пловдив, е върната, като просрочена, с влязло в сила разпореждане № 6619 от 17. 08. 2020 г. по в. гр. д. № 649/2020 г. на ПОС Подаден е писмен отговор на касационната жалба от ищцата Л. М. А., впоследствие починала в касационното производство, на чието място са конституирани, на осн. чл. 227 ГПК, наследниците й Й. Г. А. и И. Г. М. ), чрез адв. С. Д., АК – Пловдив, с който е изразено становище за правилност на въззивното решение и липса на основания по чл. 280 ГПК за допускането му до касационно обжалване. Претендират се разноски за касационната инстанция. Ответницата по иска и по касационната жалба М. И. Р. не изразява становище по същата. Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Пред настоящата инстанция делото е висящо в частта по иска по чл. 124, ал. 1 ГПК, предявен от Л. М. А. против Н. И. Л., за признаване за установено по отношение на посочения ответник, че ищцата е собственик, на основание придобивна давност, на апартамент № ..., находящ се в [населено място], [улица], [жилищен адрес] с площ от 45, 79 кв.м., ведно с прилежащото му избено помещение № ... с площ от 2, 76 кв.м. и 0,572 % идеални част от общите части на сградата, който апартамент е нанесен като СОС с идентификатор ... по кадастралната карта на [населено място]. Въззивният съд е приел от фактическа страна, че ищцата Л. М. А. и съпругът й Г. К. А. закупили процесния апартамент от Община – Пловдив, с договор за продажба на държавен имот от 14. 12. 1992 г. Г. А. починал на 17. 06. 2003 г. и оставил за наследници ищцата и децата си Й. и И. Г.. С н.а. № .... г. процесният апартамент е бил продаден от ищцата и съпруга й на ответника Г. И. Г., през време на брака му с М. Р.. С нотариално заверено пълномощно рег. № II 1986/8. 03. 2004 г. Г. И. Г. и М. И. Г. упълномощили А. Т. В. да сключва всякакви разпоредителни сделки с процесния апартамент, включително и да договаря сам със себе си, като в тази връзка извършва всякакви действия пред нотариус, данъчни и други административни органи и институции, като подава всякакви изискуеми от закона молби, декларации и др. С н.а. № ... г. Г. Г. и М. Р. продали жилището на ответника Н. Л.. Ищцата и съпругът й винаги са живеели в процесния апартамент, включително и след продажбата му на ответника Г. през 1997 г., а след смъртта на съпруга на ищцата, в жилището продължила да живее само тя. Двамата със съпруга й, а след смъртта му само ищцата, се считали за негови собственици. Нито при изповядване на сделката през 1997 г., нито след това, до 2017 г., някой е ходил в имота да притеснява ищцата и да се противопоставя на владението й. През 2017 г., след като разбрала, че апартаментът е продаден от Г. на Л. и последният иска да влезе във владение, ищцата поставила метална врата и не го допуснала. На 25. 10. 2017 г., след предявяване на иска (исковата молба подадена на 18. 09. 2017 г.), била извадена принудително от имота от съдебен изпълнител, по искане на Л.. Дотогава, в продължение на двадесет години след продажбата през 1997 г., е владяла жилището и е демонстрирала собственическо отношение към имота. Според показанията на свидетелката Б., продажбата през 1997 г. от ищцата и съпруга й в полза на Г. Г. била извършена по нейна молба, за обезпечаване на заем, който била получила от А. В. и по искане на последния. Г. бил служител на В., а Л. негов племенник. Според показанията на свидетеля А. В., неговият служител Г. купил жилището от ищцата, но не бързал да се нанася там, след покупката заминал със съпругата си в Англия и упълномощил В. да продаде жилището. От правна страна съдът е приел, че ищцата е собственик на процесния апартамент, като го е придобила по давност, на основание чл. 79, ал. 1 ЗС, чрез упражнявано от 1997 г. до предявяване на иска на 18. 09. 2017 г. владение (до 2003 г. заедно със съпруга й, а след смъртта му – само от нея). Още при извършване на разпоредителната сделка през 1997 г. ищцата и съпругът й имали знанието и намерението, че са собственици на имота и само обезпечават чужд дълг, не са предали фактическата власт на купувача, продължили са да живеят в апартамента и да го ползват като негови собственици. До 2017 г. владението на ищцата е било необезпокоявано, а продължителността на давностния срок – достатъчна, за да доведе до придобиване по давност на прехвърленото жилище. Придобивният давностен срок не е прекъсван чрез прекъсване на владението в продължение на повече от 6 месеца (чл. 84 ЗС), чрез предявяване на иск на купувача Г. срещу ищцата, който иск да е бил уважен или по друг начин. С изтичане на десетгодишния срок по чл. 79, ал. 1 ЗС, т.е. през 2007 г., ищцата е придобила собствеността върху апартамента на оригинерно основание. В изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът Н. Л. се позовава на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3, и ал. 2, пр. 3 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение в атакуваната част. Във връзка с основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК не поставя никакъв въпрос – материален или процесуален, като общо основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК. То съдържа само оплаквания за неправилност на съдебния акт, представляващи касационни основания по чл. 281 ГПК, идентични с развитите и в касационната жалба – за несъответствие на фактическите изводи със събраните доказателства и на правните изводи с материалния закон, както и за допуснати процесуални нарушения. Не се поставя за разглеждане принципен проблем от материалното или процесуалното право, разрешен в противоречие с практиката на ВКС (с оглед позоваването на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК) или формирането на становище по който ще допринесе за точното прилагане на закона и за развитието на правото (с оглед позоваването на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК). Съгласно ТР № 1/2010 г., т. 1, обжалваното решение не може да се допусне до касационен контрол без да бъде посочен правен въпрос, както и на основания, различни от формулираните в жалбата. Посочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело и обусловил решаващите изводи на съда е задължение на касатора. Касационният съд може само да квалифицира и конкретизира, но няма право да извежда правния въпрос от твърденията и доводите на касатора в касационната жалба и изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК, тъй като това би засилило твърде много служебното начало във вреда на ответната страна. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване на въззивното решение, без да е необходимо да се разглеждат допълнителните основания по чл. 280, ал. 1, точки 1, 2 или 3 ГПК. В случая не е мотивирано и с какво отговорът на поставения въпрос ще допринесе за точното прилагане на закона и за развитието на правото, нито е посочена практика на ВКС, на която изводите на въззивния съд противоречат. Не е налице очевидна неправилност на акта по смисъла на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК. Според касатора очевидната неправилност се изразява в това, че въззивният съд е допуснал съществени процесуални нарушения, че фактическите му изводи не съответстват на събраните доказателства, както и че правните изводи противоречат на материалния закон. Степента на тежест на посочените пороци, дори да са налице, не е такава, че да обуслови извод за очевидна неправилност на акта, изводима от съдържанието му. Не е налице нарушаване на основни принципи на гражданския процес, на правото на участие на страните, на равнопоставеност, на безпристрастен съд, нито е налице липса или пълна неразбираемост на мотивите към решението. Не е налице и очевидна необоснованост на акта, изразяваща се в грубо несъответствие на фактическите изводи със събраните доказателства, правилата на логиката и науката. Не е налице и прилагане на закона в неговия обратен смисъл, нито е налице прилагане на отменена или позоваване на несъществуваща правна норма. А и решението не страда от посочените пороци. При този изход на делото, жалбоподателят Н. И. Л. следва да бъде осъден, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 38, ал. 2 ЗА, вр. чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, да заплати на адв. С. Г. Д., АК – Пловдив, сумата 1237 лв. адвокатско възнаграждение за безплатно осъществяваното процесуално представителство на Л. М. А. пред касационната инстанция (починала в касационното производство, на чието място са конституирани, на осн. чл. 227 ГПК, наследниците й Й. Г. А. и И. Г. М. ). Воден от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение