Определение № 437 от 20.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 487/2012 г.
ВКСI гражданско отделение20.06.2012 г.
Диспозитив
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ подадената от Т. Б. Г., чрез пълномощника му адв. Р. М. от САК касационна жалба срещу решение № 11 от 09.01.2011 г. по гр. д. № 768/2011 г. на Софийски окръжен съд. ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 487/2012 г. по описа на ВКС, І г. о. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му на касатора. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Мотиви
Производството е по чл. 286, ал. 1, т. 3 ГПК. Образувано е по касационна жалба подадена от Т. Б. Г., чрез пълномощника му адв. Р. М. от САК срещу решение № 11 от 09.01.2011 г. по гр. д. № 768/2011 г. на Софийски окръжен съд, с което е потвърдено решението на районен съд Сливница, постановено по гр. д. № 515/2009 г., в частта, с която е отхвърлен предявения иск по чл. 109 ЗС. К. довод е за необоснованост на извода за неоснователност на иска.Допускането на касационна проверка се иска по разрешеният от съда въпрос: длъжен ли е собственикът на недвижим имот да търпи органиченията създадени от строителство извършено в отклонение на строителните книжа, т. е. от незаконно строителство. Ответникът по касация намира жалбата за неоснователна. Върховният касационен съд извърши проверка за допустимостта на касационната жалба и констатира следното: Касаторът е предявил ревандикационен и негаторен иск за предаване владението на 2 кв. м. от УПИ ХVІ-353, кв. 29, намиращ се в [населено място] и за осъждане на ответницата да премести телената ограда, поставена между имота на касатора и собствения на ответницата, като я постави по регулационната линия между тях. От представеното с исковата молба удостоверение, издадено от [община], се установява, че данъчна оценка на имота на ищеца възлиза на сумата 1885 лв. Съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК ( изм. с ДВ бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 т.) не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни граждански дела с цена на иска под 5000 лв. Касационната жалба е подадена след 21.12.2010 г., поради което и на основание § 25 от ПЗР на ЗИД на ГПК от 21.12.2010 г. допустимостта на касационното обжалване следва да се определи по цената на иска, която по исковете за собственост и други вещни права върху недвижими имоти е данъчната оценка, а ако няма такава – пазарната цена на имота. В случая данъчната оценка на имота предмет на иска по чл. 109 ЗС е с цена под 5000 лв., поради което въззивното решение постановено по него не подлежи на касационна проверка. Касационната жалба е процесуално недопустими и следва да се оставени без разглеждане, а образуваното производство да се прекрати. По изложените съображения и на основание чл. 286, ал. 1, т. 3 ГПК Върховният касационен съд, състав на І г.о.