Определение № 580 от 25.02.2025 г. на ВКС по т. д. № 2050/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Гаранционен фонд, чрез пълномощника му юрк. К. Я., с надлежно учредена по делото представителна власт, срещу решение № 809/08.07.2024 г., постановено по в. гр. д. № 870/2024 г. по описа на Софийския апелативен съд, ГО, 12 с-в, с което е потвърдено решение № 6525/19.12.2023 г., постановено по гр. д. № 9782/2023 г. по гр. д. № 9782/2020 г. по описа на СГС, ГО, І-3 състав, с което частично е уважен предявеният от Д. Р. Д. срещу Гаранционен фонд осъдителен иск с правно основание чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ за заплащане на сумата от 5000 лв., представляваща заместващо обезщетение за причинените ѝ неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания вследствие на смъртта на нейната сестра М. Р. Д., починала на 01.10.2017 г. при ПТП, причинено от водач на МПС, чиято деликтна отговорност не е била обезпечена чрез сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, ведно със законната лихва върху главното парично притезание от 12.06.2020 г. до окончателното му заплащане. Като необжалвано първоинстанционното решение е влязло в сила в частта, в която този иск е отхвърлен до пълни му предявен размер от 26000 лв. Касаторът поддържа, че въззивното решение е незаконосъобразно, тъй като то е постановено в противоречие с материалния закон – апелативният съд не е съобразил, че процесният деликт, вследствие на който е причинена смъртта на сестрата на ищцата, е настъпил преди постановяване на ТР № 1/21.06.2018 г. по тълк. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС, с което е разширен кръгът на материалнолегитимираните лица, притежаващи право на заместващо обезщетение за причинените неимуществени вреди от смъртта на близък, но само по изключение за лицата, извън тези, които са посочени в ППВС № 5/24.11.1969 г. и ППВС № 2/30.11.1984 г., и то ако те са създали трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпят от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. В този смисъл, счита, че тези тълкувателни разяснения не намират приложение за юридически факти, които са настъпили преди неговото постановяване – именно с ТР № 3/28.03.2023 г. по тълк. д. № 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС било дадено принципно разрешение за действието на тълкувателен акт, с който е обезсилено изрично или мълчаливо е обявено за изгубило сила предходно задължително тълкуване, без тълкуваните закони да са отменени или съществено изменени. В случаите, когато преди постановяване на новото тълкувателно решение са осъществени факти, които са от значение за съществуващото между страните правоотношение, които са породили правните си последици, то тези последици трябвало да се преценяват с оглед на тълкувателния акт, който е бил действащ към момента на настъпване на тези последици. В този смисъл, при смърт от ПТП, настъпила преди да бъде постановено ТР № 1/21.06.2018 г. по тълк. д. № 1/2016 г. на ОСГТК на ВКС, следвало да се приложат задължителните тълкувателни разяснения, дадени с ППВС № 2/30.11.1984 г., с което кръгът на лицата, материалнолегитимирани да получат обезщетение за причинените им неимуществени вреди, е ограничен до този, който е определен с ППВС № 4/25.05.1961 г. и ППВС № 5/24.11.1969 г. От друга страна, касаторът поддържа, че въззивното решение е необосновано, тъй като от събраните по делото доказателства не се установява особената близка, трайна и дълбока житейска и емоционална връзка между ищцата и нейната починала сестра, поради което в конкретния случай не е справедливо да бъдат обезщетени претърпените от преживялата сестра неимуществени вреди. Касаторът обосновава искането за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, съдържащо се в изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК, със специалните процесуални предпоставки, регламентирани в чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, като поставя следните материалноправни въпроса: 1. „Какви са предпоставките за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техни близки на лица, извън кръга на посочените в Постановление № 4/25.04.1961 г. и Постановление № 5/24.11.1969 г. на Пленума на Върховния съд?“; 2. „Какви предпоставки следва да бъдат изпълнени, за да приеме сезираният съд за доказано обстоятелството, че претендиращото обезщетение лице по чл. 493а, ал. 4 КЗ с предявен иск по чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.), респективно чл. 432 КЗ е изградило с починалия особено близка и трайна житейска връзка и търпи значителни морални болки и страдания от неговата загуба с продължително проявление във времето?“; 3. „При предявен иск по чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.), респ. чл. 432 КЗ от лице по чл. 493а, ал. 4 КЗ в кои случаи може да се приеме, че претърпените болки и страдания надхвърлят по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка и са сравними по интензитет и продължителност с болките и страданията на най-близките, за да е справедливо да се признае правото на обезщетение?“ (по първите три материалноправни въпроси се твърди противоречие със задължителната съдебна практика, намерила израз в ТР № 1/21.06.2018 г. по т. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС); 4. „От кой момент поражда действие отмяната на ППВС № 2/30.11.1984 г., извършена с т. 2 на Тълкувателно решение № 1/21.06.2018 г. по т. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС и прилага ли се последното при присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техни близки на лица, извън кръга на посочените в Постановление № 4/25.05.1961 г. и Постановление № 5/24.XI.1969 г. на Пленума на Върховния съд, когато смъртта на техния близък е настъпила преди 21.06.2018 г.?“; 5. „Ако преди постановяване на Тълкувателно решение № 1/21.06.2018 г. по т. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС са се осъществили факти, които за от значение за съществуващото между страните правоотношение, които са породили правните си последици преди постановяване на Тълкувателно решение № 1/ 21.06.2018 г. по т. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС, то тези последици трябва да бъдат преценявани с оглед на тълкувателното ППВС № 2/30.11.1984 г., което е било действащо към момента на настъпването на последиците, или да бъдат преценявани с оглед Тълкувателно решение № 1/ 21.06.2018 г. по т. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС?“; 6. „Материално легитимирани ли са да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на близък лицата, посочени в Тълкувателно решение № 1/21.06.2018 г. по т. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС за случаите, когато смъртта на близкия е настъпила преди 21.06.2018 г.?“ и и 7. „Даденото с т. 1 на Тълкувателно решение № 1/21.06.2018 г. по т. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС разрешение следва ли да се прилага при присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техни близки на лица, извън кръга на посочените в Постановление № 4/25.05.1961 г. и Постановление № 5 от 24.XI.1969 г. на Пленума на Върховния съд, когато смъртта на техния близък е настъпила преди 21.06.2018 г.?“ (касаторът счита, че отговорът на последните четири материалноправни въпроси ще допринесе както за точното прилагане на закона, така и за развитието на правото). Ответникът по касационната жалба не е подал в законоустановения срок писмен отговор. Върховният касационен съд, Търговска колегия, IІ отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК, констатира следното: Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, чрез пълномощник – с надлежно учредена по делото представителна власт, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че е настъпило твърдяното вредоносно събитие – смъртта на сестрата на ищцата, като делинквентът е причинил процесното ПТП с МПС, което обичайно се намира на територията на Република България – без неговата деликтна отговорност да е била обезпечена през релевантния период чрез договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Изяснил е, че спорно по делото е обстоятелство дали ищцата притежава активна материалноправна легитимация да получи заместващо обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди вследствие кончината на нейната сестра. Счел е, че такова обезщетение има право да претендира всеки, на когото са причинени вреди, като съгласно тълкувателните разяснения по ТР № 1/21.06.2018 г. на ОСНГТК на ВКС ищцата е активно процесуално легитимирана да претендира заместващо обезщетение за причинените ѝ неимуществени вреди след смъртта на сестра ѝ, независимо към кой момент този тълкувателен акт е постановен. Апелативният съд е съобразил, че според тълкувателните постановки на ППВС № 4/25.05.1961 г. могат да получат заместващо обезщетение за причинени неимуществени вреди само най-близките на пострадалия лица - неговите низходящи (деца), съпруг и възходящи (родители), и то след като се установи, че действително са претърпели вреди. По-късно - с ППВС № 5/24.11.1969 г. е признато право на обезщетение и на отглежданото, но неосиновено дете, съответно на отглеждащия го, както и на лицето, което е съжителствало на съпружески начала с починалия при непозволено увреждане, без да е бил сключен брак, ако това съжителство не съставлява престъпление и не противоречи на правилата на морала. Поради противоречия в съдебната практика по въпроса дали изброяването на лицата с право на обезщетение е примерно или изчерпателно, било прието ППВС № 2/30.11.1984 г., с което и изяснено, че кръгът на лицата, имащи право на обезщетение за неимуществени вреди в случай на смърт, е посочен изчерпателно в ППВС № 4/61 г. и № 5/69 г. и няма основания за разширението му, включително по отношение на други възходящи и низходящи на починалия и на неговите братя и сестри. Според въззивния съд стеснителното тълкуване на правото на иск за обезщетение от вреди спрямо определени лица е изоставено с ТР № 1/21.06.2018 г. на ОСНГТК на ВКС. Разяснил е, че промяната се отнася само до тълкувателната практика на ВКС, която с решенията си не създава закон, поради което и липсата на определено тълкувателно решение към осъществен фактически състав не може да се приравни към последиците на липсата на материалноправна норма към момента на осъществяване на съответния фактически състав, поради което неоснователен се явява правният довод на въззивника, че ТР № 1/21.06.2018 г. на ОСНГТК на ВКС създава недопустимо обратно действие на правна норма. Апелативният съд е обосновал правния извод, че при съвкупната преценка на събраните по делото доказателства се установява активната материална легитимация на ищцата да получи заместващо обезщетение за причинените ѝ неимуществени вреди вследствие на кончината на нейната сестра – при настъпване на процесното ПТП. От показанията на свидетеля Д. се изяснявало правнорелевантното обстоятелство, че между двете сестри са изградени отношения на близост и грижа, обусловени от значителната разлика в годините между тях. Установено е, че двете сестри са еднокръвни, като починалата, родена от предходен брак на бащата, е посещавала често дома на сестра си – те живеели в близост една от друга. Починалата сестра полагала грижи за по-малката си сестра (ищцата), когато родителите ѝ отсъствали (общия им баща и майката на ищцата, понастоящем също покойница). Счел е, че еднокръвни сестри, които живеят в близост и имат голяма възрастова разлика, наред с народопсихологията на етнос, от който произхождат, определял наличието на емоционална връзка, поради което било справедливо преживените от ищцата болки и страдания вследствие кончината на нейната по-голяма сестра да бъдат обезщетени. Приел е, че присъденото от първоинстанционния съд заместващо обезщетение в размер на сумата от 5000 лв. съответства на установените в правната норма на чл. 52 ЗЗД критерии за справедливост. За да достигне до този правен извод, апелативният съд е съобразил, че ищцата преживява емоционални страдания (скръб, тъга) вследствие на смъртта на сестра си, като същевременно не е споделил правния довод, изложен във въззивната жалба, че тези емоционални страдания не притежават онази правна значимост, която ги поставя в категорията неимуществени вреди, годни за възмездяване чрез парично обезщетение при прилагане на критериите за справедливост, уредени в чл. 52 ЗЗД. Поставените правни въпроса следва да се доуточнят от настоящия съдебен състав съобразно правомощията на касационната инстанция - съгласно тълкувателните разяснения по т. 1 от ТР 1/19.02.2010 г. по тълк. д. 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, като се обобщят в два правни въпроси: 1. „Какви са материалноправните предпоставки за присъждане на заместващо обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техни близки на лица, извън кръга на описаните в ППВС 4/1961 г. и ППВС 5/1969 г. ?“ и 2. „Какво е действието във времето на тълкувателните разяснения, дадени по т. 1 от ТР № 1/21.06.2018 г. на ВКС по т. д. № 1/2016 г., ОСНГТК?“. Тези материалноправни въпроси са от значение за изхода на правния спор пред въззивния съд, тъй като са обусловили неговата правосъдна воля, поради което е обоснована общата процесуална предпоставка, уредена в чл. 280, ал. 1 ГПК, за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. Породена е и специалната процесуална предпоставка, регламентирана в чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, поради което трябва да се провери дали тези два материалноправни въпроси са разрешени както с казуалната практика на ВКС, формирана със служебно известните на настоящия съдебен състав решение № 50008/4.07.2023 г. на ВКС по т. д. № 2709/2021 г., II т. о., ТК; решение № 50123/8.03.2024 г. на ВКС по т. д. № 1597/2022 г., II т. о., ТК и решение № 50113/26.04.2024 г. на ВКС по т. д. № 1669/2022 г., II т. о., ТК, така и със задължителната съдебна практика, чийто израз представляват тълкувателните разяснения по ТР № 1/21.06.2018 г. по тълк. 1/2016 г. на ОСГТК на ВКС, респ. дали те са приложими с оглед действието на тълкувателните решения по време съобразно тълкувателните постановки по ТР 3/28.03.2023 г. по тълк. д. 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС. Тъй като въззивното решение е допуснато до касационно обжалване при допълнителната процесуална предпоставка, уредена в чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, не следва да се разглежда специалния селективен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК (правните въпроси да са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото). На основание чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК касаторът трябва да внесе по сметката на ВКС държавна такса в размер от 100 лв. – за разглеждане на предявения осъдителен иск. Мотивиран от горното и на основание чл. 288 ГПК, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение