Определение № 202 от 11.05.2021 г. на ВКС по гр. д. № 375/2021 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на И. А. П. от [населено място] срещу въззивно решение № 175 от 21.07.2020г., постановено по в.гр.д.№ 216/2020г. на Добричкия окръжен съд, с оплакване за неправилност поради необоснованост - касационно основание по чл.281, т.3 ГПК. С обжалваното решение въззивният съд е потвърдил решение № 201 от 12.12.2019г. по гр.д. № 681/2018г. на Балчишкия районен съд в частта, с която по предявения от Х. Т. Я. и Й. С. Я. против касатора насрещен иск с правна квалификация чл.109 ЗС, същият е осъден да преустанови паркирането на личния си автомобил; да преустанови преминаването си и създаване на пречки, изразяващи се в струпване на вещи и материали и възпиране на трети лица в югоизточната част на имот 0208.51.51 по КККР на в.з.„Б.”, собственост на ищците. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ищците по насрещния иск се легитимират като собственици на имот *** по КККР, идентичен с УПИ *, кв.12, с площ от 500 кв.м по ЗРП от 1985г., по силата на договор за покупко- продажба, обективиран с нот.акт № 88/2005г. По кадастралната карта имотът на ищците е с площ от 458 кв.м, като след одобряването ѝ през 2004г. са направени две изменения на кадастралните граници на имота на ищците. С първото от 2010 г. южната граница на ПИ с идентификатор *** се измества към улицата, по горната част на шкарпа и площта му се увеличава на 500 кв.м, колкото е по документ за собственост и съгласно регулацията от 1985г. Второто изменение от 2014г. засяга южната и източната граница на имота, като площта му става 623 кв.м, като към лицето на имота е включена част от съществуваща улица. Със заповед № 330/2015г. на кмета на Община Балчик е допуснато изменение на ПУП-ПРЗ за имота на ищците, като регулационните линии са приведени в съответствие с кадастралните граници. С влязло в сила на 12.07.2017г. решение по адм.д.№ 270/2015г. на Добричкия административен съд жалбата на ответника срещу заповедта е отхвърлена. Същият понастоящем осъществява достъпа да своя имот, намиращ се в съседство, по път /тясна пътека/, попадаща в очертанията на имота на ищците, където паркира автомобила си, държи строителни материали и препятства ограждането на имота на ищците. Възражението му за придобиване по давност на правото на преминаване през имота на ищците е прието за неоснователно по съображения, че при действието на ЗТСУ /отм./ до изменението на чл.192 ЗУТ от 2003г., в сила от 25.07.2003г., право на преминаване през чужд урегулиран имот е могло да се учреди временно и по изключение само по административен ред, като едва от този момент и по силата на чл.55 ЗС е налице възможност правото на преминаване през чужд имот да се придобие както чрез правна сделка, така и по давност, но доказателства за осъществен фактически състав на чл.79, ал.1 ЗС не са ангажирани, а са налице данни за противопоставяне от страна на ищците за ползването на част от имота им като улица. В заключение е посочено, че спорният терен е част от имота на ищците и извършваните от ответника без основание фактически действия създават ограничения и пречки за упражняване на правото им на собственост върху имота, респ. че предявеният иск по чл.109 ЗС е основателен. Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът е посочил, че решението е очевидно неправилно. Ответниците по жалбата са подали писмен отговор, в който са изразили становище, че касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска. Претендират разноски. Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о., намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение, тъй като не са налице предпоставките по чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК. Допустимостта на касационно обжалване на въззивното решение е предпоставено от разрешаването на правен въпрос, който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който са осъществени допълнителни предпоставки от кръга на визираните в ал.1 на чл.280 ГПК, както и при вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивното решение /чл.280, ал.2 ГПК/. Посочването на правния въпрос е задължение на касатора и същият определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането на въззивното решение до касационен контрол. Този въпрос следва да се изведе от предмета на спора и трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните доказателства /ТР № 1/09г., ОСГТК на ВКС, т.1/. В случая касаторът не е формулирал правен въпрос и не се позовава на основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК, а релевира единствено основанието по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК, което не е налице. Сочените от него евентуални пороци на въззивното решение относно изводите на съда за принадлежността на правото на собственост върху спорната част и за неоснователност на възражението му за изтекла в негова полза придобивна давност на правото на преминаване не могат да бъдат квалифицирани като очевидна неправилност по смисъла на тази разпоредба като основание за ангажиране на инстанционната компетентност на ВКС. Очевидната неправилност, като квалифицирана форма на неправилност, е обусловена от видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост. За да е налице това основание за допускане на касационното обжалване е необходимо неправилността да е съществена до степен, че да може да бъде констатирана от съда при самия прочит на съдебния акт, без да е необходима преценка на доказателствата по делото. В случая от съдържанието на мотивите на въззивното решение не се разкрива с него да са нарушени императивни материалноправни норми или основополагащи правни принципи, да е приложена несъществуваща или отменена правна норма, да е приложена правна норма със смисъл, различен от действително вложения, да е налице отказ да се приложи процесуална правна норма, довел до процесуално нарушение, в резултат на което да е формиран погрешен правен извод или да е налице необоснованост на извод относно правното значение на факт в разрез с правилата за формалната логика, опита и научните правила. С оглед изложеното касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска. При този изход на делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК касаторът следва да заплати на ответниците по касация сумата 800 лв., представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция. По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.