Определение № 168 от 19.04.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3549/2020 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано по касационна жалба вх. № 4417 / 08.06.2020 година ( получена по пощата с дата на пощенското клеймо 05.06.2020 год. ) заявена от Д. С. Ц. от [населено място], чрез процесуалния представител адв. А. М.- САК срещу въззивно Решение № 69 от 02.03.2020 година по гр.в.д № 73/2020 год. на ОС- Пазарджик. С посоченото решение, окръжният съд в правомощията на въззивна инстанция по чл. 258 и сл. ГПК е отменил Решение № 378 от 12.11.2019 по гр.д.№ 35/2009 год. на РС- Велинград, с което в производство по чл. 247 ГПК е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в Решение № 330 от 14.12.2009 година по гр.д. 35/2009 год. на РС-Велинград, като в диспозитива на същото, на ред 9 надолу вместо изписаното „ първи етаж“ следва да се чете „първи жилищен етаж“ ,и е постановил ново решение, с което молбата за поправка на допусната очевидна фактическа грешка на Д. Ц. е оставена без уважение. С касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е неправилно, постановено в нарушение на материлания закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, основания за отмяна по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК. Искането за допускане на касационно обжалване се поддържа по чл. 280, ал.1, 1. и т. 3 ГПК с доводи, че по въпросите: Кой е компетентния съд да допусне поправка на очевидна фактическа грешка ? След като с исковата молба ищецът е заявил претенция по чл. 108 ЗС и е уточнил, че претенцията му е заявена за апартамент, находящ се на първия жилищен етаж, индивидуализацията на апартамента по други признаци като квадратура, граници и др. следва ли да се приемат за приоритетни и следва ли да се игнорира етажността като признак за индивидуализация ? Следва ли да се отрази в диспозитива на решението като логичен завършек на същото отразеното в мотивите местонахождение на обекта- в случая ‚първи жилищен етаж “ ?, въззивният съд се е произнесъл в противоречие с Решение № 157 от 27. 06. 2016 год. по гр.д. № 6645/2014 год. на ВКС, I г.о и Решение № 347 от 30. 07. 2010 год. по гр.д. № 1151/2009 год. на ВКС, II г.о. С подадения в срока на чл. 287, ал.1 ГПК отговор на касационната жалба, ответниците по касация П. Г. М. и Г. И. М. вземат становище, че касационната жалба не следва да се допусне до касационно разглеждане поради обстоятелството, че не отговаря на селективните критерии, доколкото касаторът не формулира въпроси от значение за изхода на спора. Върховният касационен съд, състав на второ отделение на гражданската колегия като съобрази наведените основания за допускане на касационното обжалване и релевираните възражения на насрещната страна, и в рамките на служебната проверка относно валидността и процесуалната недопустимост на обжалваното въззивно решение, счита, че са налице основания за допускане на касационното обжалване на основание чл. 280, ал.1 т. 2 ГПК за проверка на евентуална недопустимост на въззивното решение и отговор на основния процесуално правен въпрос, свързан с проблема на компетентността на съда в произоводство по чл. 247 ГПК. При допускане на касационно обжалване, страната касатор дължи да заплати пропорционална държавна такса, което се определя от закона в размер на 2% от цената на иска, или в настоящия случай се равнява на сумата 25 лв.( двадесет и пет лева ), вносима по бюджетната сметка на ВКС, в седмичен срок от съобщението до страната. При неизпълнение на задължението касационното производство подлежи на прекратяване. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на второ отделение на гражданската колегия