Определение № 172 от 29.06.2016 г. на ВКС по гр. д. № 471/2016 г.

Производството е по чл.250 ГПК. Образувано е по молба вх.№6202/14.06.2016г. на Т. Г. Д., И. Д. И. и Г. Н. И. за постановяване на допълнително определение по чл.288 ГПК. Молителите поддържат, че съставът на ВКС не се е произнесъл по исканията им в т.1-3 от предходната им молба за допълване на определението по чл.288 ГПК, постановено по настоящото дело. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното: С предходна молба, подадена в срока по чл.250 ГПК, молителите са поискали от ВКС да се произнесе: по оплакванията им за липса на мотиви на въззивното решение по въпроси, повдигнати във въззивната им жалба; по становището им за допустимост на касацията; по становището им за „нищожност, евентуално – недопустимост на исковете”; по твърдението им за противоречие на въззивното решение със задължителната практика на ВКС по въпроса за нищожността на административните актове, постановени при липса на делегиране на права, както и по „останалите неразгледани основания за допускане на касационно обжалване”. Искането за допълване на определението по чл.288 ГПК е неоснователно. При произнасянето си с определението по чл.288 ГПК съставът на ВКС се е произнесъл по цялото искане за допускане на касационно обжалване, като е намерил, че то е неоснователно. Определението по чл.288 ГПК е окончателно и не може да бъде променено като резултат чрез провеждане на производство по чл.250 ГПК. Съставът на ВКС се е произнесъл по искането за допускане на касационно обжалване по правни въпроси, свързани с оплаквания за немотивираност на въззивното решение, и е приел, че не са налице основания по чл.280, ал.1 ГПК по тях. Становището на жалбоподателите, че са налице основания за допускане на касационно обжалване, не обвързва ВКС. Няма данни за нищожност или недопустимост на въззивното решение, затова касационното обжалване не е допуснато служебно при указаната възможност в т.1 на ТР №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС. Обсъден е и поставеният въпрос за порока на административния акт поради некомпетентност на административния орган, който го е издал, като съставът на ВКС е намерил, че този въпрос не е обуславящ за изхода на делото и по него не може да се допусне касационно обжалване. Няма непълнота на определението по чл.288 ГПК, която да бъде преодоляна по реда на чл.250 ГПК. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,