Определение № 230 от 08.05.2020 г. на ВКС по гр. д. № 443/2020 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК във връзка с чл.280 ГПК.

Образувано е по касационни жалби на Б. Ф. Д. и на В. П. М. и Б. П. М. срещу решение № 2132 от 02.09.2019 г. по в.гр.д.№ 4631 от 2018 г. на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, VII въззивен граждански състав.

Ответницата по делото Б. Ф. Д. обжалва решението в частта, с която частично е отменено първоинстанционното решение № 3527 от 04.06.2018 г. по гр.д.№ 7735 от 2015 г. на Софийския градски съд, ГО, I-15 състав и вместо него е постановено друго, с което предявеният от ищците В. П. М. и Б. П. М. срещу Б. Ф. Д. иск с правно основание чл.108 от Закона за собствеността е уважен за 1/2 ид. ч. от процесния имот: апартамент, находящ се в [населено място], [улица], вх. ....., ет. -....., представляващ самостоятелен обект с идентификатор ....., находящ се в жилищна сграда № ...., разположена в поземлен имот с идентификатор ...., със застроена площ от 103,02 кв.м., състоящ се от три стаи, хол, кухня и баня и други сервизни помещения, без съседи на същия етаж, отдолу- имот с идентификатор ....., отгоре- имот с идентификатор ....., заедно с мазе със съседи: мазе на П., държавен сутерен и двор, заедно с 28,42 ид.части от общите части на сградата и от правото на строеж върху поземления имот и ответницата е осъдена да им предаде владението върху нея.

Касаторката Б. Д. счита, че въззивното решение в обжалваната от нея част е недопустимо, тъй като съдът се е произнесъл над заявеното от ищците искане, а също и необосновано- основания за касационно обжалване по чл.281, т.2 и т.3 ГПК. Като основание за допускане на касационното обжалване се сочи чл. 280, ал.2, предл.2 ГПК- вероятна недопустимост на въззивното решение в обжалваната част, тъй като в конкретния случай въззивният съд се произнесъл не само по непредявен иск, но и без заявено оплакване във въззивната жалба относно порочност на първоинстанционното решение в частта му, с която е отхвърлен иска по чл.108 ЗС.

Ищците по делото В. П. М. и Б. П. М. обжалват въззивното решение в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на предявените от тях против Б. Ф. Д. искове, както следва:

1. иск с правно основание чл.26, ал.2 ЗЗД за прогласяване на нищожност поради липса на съгласие на договор за покупко-продажба от 11.11.2010 год., обективиран с нотариален акт № ...., том ...., рег. № ...., нот.д.№ ..... от 2010 год., с който Б. Ф. Д., действаща като пълномощник на В. И. М., с пълномощно рег.№ 30906 за удостоверяване на подписа и рег.№ 30907, том ...., акт № ..... за удостоверяване на съдържанието от 28.10.2010 год., е продала на себе си в лично качество процесния апартамент;

2. иск с правно основание чл.31 от ЗЗД за унищожаване на описания договор, поради невъзможността на прехвърлителя В. И. М. да разбира и ръководи действията си;

3. иск с правно основание чл.76 от ЗН за обявяване на описания по-горе договор за продажба за относително недействителен;

4. иск с правно основание чл.108 от ЗС за предаване владението върху 1/2 ид.ч. от процесния апартамент и

5. иск с правно основание чл.33, ал.2 от ЗС за изкупуване на 1/2 ид.ч. от описания апартамент.

Тези касатори считат, че въззивното решение в обжалваните части е неправилно поради противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 ГПК. Като основание за допускане на касационното обжалване сочат чл.280, ал.2, предл.3 ГПК- очевидна неправилност на въззивното решение. Формулирали са следните въпроси, по които считат, че е налице очевидна неправилност на въззивното решение:

1. Разполага ли с представителна власт пълномощникът да се разпорежда с имуществото на упълномощителя по начина, посочен в добавка към пълномощното, която е направена от нотариуса, удостоверил подписа и съдържанието на документа, а не от самия упълномощител ?

2. Кой е моментът на настъпване на правните последици и по-специално на наследственото правоприемство в случай на обявяване на смърт на основание чл.14 ЗЛС ?

3. На кого следва да предложи съсобственикът своята част от недвижимия имот, за да може да я продаде на трето лице съгласно чл.33, ал.1 ЗС в случай, че продажбата е извършена в периода между датата на смъртта на другия съсобственик и датата на влизане в сила на решението, с което тя е обявена на основание чл.14 ЗЛС- на другия съсобственик или на неговите наследници ?

В писмени отговори от 15.11.2019 г. и от 09.01.2020 г. страните взаимно оспорват жалбите си. Претендират за разноски.

Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, състав на първо гражданско отделение по допустимостта на жалбата и наличието на основания за допускане на касационното обжалване счита следното: Касационните жалби са допустими: подадени са от легитимирани лица /ищци по делото/, в срока по чл.283 ГПК и срещу решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване независимо от цената на иска- чл.280, ал.3, т.1 ГПК.

За да постанови решението си въззивният съд е приел следното:

1. По иска с правно основание чл.26, ал.2 ЗЗД за нищожност на договора от 11.11.2010 г. поради липса на съгласие, съдът преквалифицира иска като такъв по чл.42, ал.2 ЗЗД за недействителност на договор, сключен от лице без представителна власт. По същество приема, че не са събрани доказателства подписът под нотариалното пълномощно от 28.10.2010 г. за продажба на процесния имот, дадено от В. И. М. в полза на ответницата Б. Ф. Д., да не е положен от упълномощителя В. И. М.: за доказване на това обстоятелство ищците не са поискали и съответно не е приемана съдебно-почеркова експертиза, нито са представили други доказателства. Относно възражението им, че ответницата не е имала право да продаде имота сама на себе си /тъй като добавката в пълномощното „както и да продаде имота сама на себе си“ е написана на ръка от нотариуса, а не от упълномощителя/, съдът е приел, че е направено за първи път едва пред въззивната инстанция, което било недопустимо. Поради това съдът въобще не се е произнесъл по това възражение.

2. По иска с правно основание чл.31 ЗЗД за унищожаемост на договора от 11.11.2010 г. поради невъзможност на В. И. М. да разбира свойството и значението на извършеното от него, въззивният съд е приел, че ищците не са поискали поставянето под запрещение на чичо си В. И. М. приживе, а от събраните по делото доказателства /свидетелски показания и заключение на съдебно-медицинска експертиза/ безспорно се установявало, че към 28.10.2010 г. /когато е подписано нотариалното пълномощно/ упълномощителят В. М. е разбирал свойството и значението на извършеното от него.

3. По иска с правно основание чл.76 ЗН за обявяване на договора от 11.11.2010 г. за относително недействителен съдът приема, че продажбата от 11.11.2010 г. представлявала продажба на наследството на В. М. от родителите му И. М. и В. М. /тъй като нямало доказателства, а и не се твърдяло от ищците в наследството на И. М. и В. М. да е имало и други имоти и вещи, освен процесния апартамент/, а за продажбата на наследство по чл.212 ЗЗД нормата на чл.76 ЗН не намирала приложение. Посочил е в този смисъл решение № 228 от 20.10.2011 г. по гр.д.№ 45 от 2011 г. на ВКС, ГК, II г.о. и Тълкувателно решение № 1 от 19.05.2004 г. на ОСГК на ВКС.

4. По иска с правно основание чл.108 ЗС за предаване владението на целия имот, съдът е приел, че е безспорно установено, че ищците са собственици на 1/2 ид.ч. от имота по наследство от баща им П. М. и че ответницата Б. Д. владее целия имот, поради което следва да бъде осъдена да им предаде притежаваната от тях 1/2 ид.ч.

5. По евентуалния иск по чл.33, ал.2 ЗС за изкупуване на 1/2 ид.ч. от процесния апартамент, съдът приема, че този иск е неоснователен като предявен след изтичане на посочения в закона двумесечен срок. Счел е за безспорно установено по делото, че чичото на ищците В. М. е предложил на ищцата В. М. още на 28.10.2010 г. да закупи неговата 1/2 ид.ч. от апартамента по данъчна оценка, но тя е отказала с нотариално заверена декларация, която е представена по делото и не е оспорена. Що се отнася до ищеца Б. М. не се спори, че на него не е било предлагано да изкупи притежаваната от В. М. идеална част от апартамента. И двамата ищци обаче са узнали за сделката на чичо им В. М. с ответницата Б. Д. най-късно на 27.11.2013 г. /когато са изпратили нотариална покана до Б. Д., в която изрично е посочено, че след справка в Службата по вписванията ищците са узнали за продажбата от 11.11.2010 г./, а са предявили иска на 15.06.2015 г., много след изтичане на двумесечния срок.

С оглед тези мотиви на съда няма съмнение за недопустимост на въззивното решение по иска с правно основание чл.108 ЗС, както твърди ответницата Б. Д. в касационната си жалба. Видно от исковата молба, ищците са предявили иск по чл.108 ЗС за ревандикация на целия недвижим имот, а не само на спорната 1/2 ид.ч. от него, бивша собственост на чичо им В. М., а видно от въззивната им жалба- са поискали да бъде отменено първоинстанционното решение изцяло, включително и в частта, с която СГС е отхвърлил иска им по чл.108 ЗС.

Не са налице и други основания по чл.280, ал.2 ГПК за служебно допускане на касационното обжалване на решението: Няма вероятност решението да е нищожно или недопустимо на друго основание, тъй като същото е постановено от съд в надлежен състав; в пределите на правораздавателната власт на съда; изготвено е в писмен вид и е подписано; изразява волята на съда по начин, от който може да се изведе нейното съдържание; постановено е по редовна искова молба и по предявените искове, без да са били налице процесуални пречки за разглеждането на тези искове.

Решението не е и очевидно неправилно. За да е налице очевидна неправилност на решението, като предпоставка за допускане до касационен контрол, е необходимо неправилността на решението да е дотолкова съществена, че да може да бъде констатирана от съда само при простия прочит на решението, без да е необходимо запознаване с и анализ на доказателствата по делото. Очевидната неправилност е квалифицирана форма на неправилност, която предполага наличието на видимо тежко нарушение на закона- материален или процесуален или явна необоснованост. В случая, обжалваното решение не е очевидно неправилно: То не е постановено нито в явно нарушение на материалния или процесуалния закони /такова нарушение, което да е довело до приложение на законите в техния обратен, противоположен смисъл/, нито извън тези закони /въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма/, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. За да постави решението си, съдът е приложил относимите към спора материалноправни разпоредби на ЗС, ЗЗД и ЗЛС, както и процесуалноправните разпоредби на ГПК в действащите им редакции и съобразно с техния точен смисъл. Изводите, до които е достигнал съдът, не са в противоречие с правилата на формалната логика и в този смисъл не са явно необосновани.

Поставените от касаторите-ищци въпроси не са обусловили изводите на съда в обжалваното решение, поради което няма как решението по тези въпроси да е неправилно, а още повече очевидно неправилно, както твърдят ищците в изложението към касационната им жалба:

1. Първият поставен въпрос /Разполага ли с представителна власт пълномощникът да се разпорежда с имуществото на упълномощителя по начина, посочен в добавка към пълномощното, която е направена от нотариуса, удостоверил подписа и съдържанието на документа, а не от самия упълномощител ?/ не е обусловил изводите на съда в обжалваното решение по иска за нищожност на сделката. В него въззивният съд е приел, че искът за нищожност на договора от 11.11.2010 г. е неоснователен, тъй като ищците, чиято е била доказателствената тежест, не са ангажирали и представили доказателства за това, че нотариално завереното пълномощно от 28.10.2010 г. не е подписано от упълномощителя В. М.. По възражението на ищците, касаещо валидността и правното действие на извършената от нотариуса добавката към пълномощното /че упълномощителят В. М. упълномощава ответницата Б. Д. да продаде имота сама на себе си/ въззивният съд е приел, че въобще не следва да се произнася, тъй като то е направено несвоевременно- едва пред въззивната инстанция. Касаторите- ищци не са поставили въпроса дали е била преклудирана възможността им да правят това възражение и съответно дали са имали право да го заявят за първи път пред въззивната инстанция. Поради това и тъй като въпросът не касае валидността, допустимостта или очевидната неправилност на решението на въззивния съд, ВКС не може служебно да го поставя и да се произнася по него. В този смисъл е приетото в т.1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1 от 2009 г. на ОСГТК на ВКС.

2. Вторият и третият поставени въпроси /Кой е моментът на настъпване на правните последици и по-специално на наследственото правоприемство в случай на обявяване на смърт на основание чл.14 ЗЛС ? и На кого следва да предложи съсобственикът своята част от недвижимия имот, за да може да я продаде на трето лице съгласно чл.33, ал.1 ЗС в случай, че продажбата е извършена в периода между датата на смъртта на другия съсобственик и датата на влизане в сила на решението, с което тя е обявена на основание чл.14 ЗЛС- на другия съсобственик или на неговите наследници ?/ също не са обусловили изводите на съда в обжалваното решение по иска с правно основание чл.33, ал.2 ЗС. Въззивният съд е приел, че този иск е неоснователен не защото съсобственикът В. М. е предложил на съответния друг съсобственик на имота да го изкупи преди сделката от 11.11.2010 г., а защото ищците са предявили иска за изкупуване много след изтичане на предвидения в закона двумесечен срок: узнали са за сделката най-късно на 27.11.2013 г. /когато са изпратили на ответницата нотариална покана, от чието съдържание е видно знанието им за сделката от 11.11.2010 г./, а са предявили иска за изкупуване едва на 15.06.2015 г.

Поради всичко гореизложено касационното обжалване на решението на Софийския апелативен съд не следва да се допуска.

С оглед изхода на делото /недопускане до касационно разглеждане на двете касационни жалби- и тази на ищците и тази на ответницата/ страните не си дължат направените пред ВКС разноски, поради което такива не следва да бъдат присъждани.

Воден от горното, настоящият състав на ВКС, ГК, първо г.о.