Определение № 1 от 04.01.2022 г. на ВКС по т. д. № 2638/2021 г.

Производството е по чл. 280 и сл. ГПК, образувано по касационна жалба на ищеца „Андроник 09“ ООД срещу въззивно решение на Софийски градски съд.

При проверката за допустимост съдът констатира следното.

С обжалваното въззивно решение е потвърдено първоинстанционно решение, с което са отхвърлени предявените обективно съединени искове за заплащане на сумите:

• 2000 лв. (частично) стойност на разходи за въвеждане в експлоатация като кафе-сладкарница на недвижим имот;

• 1000 лв. (частично) стойност на извършени в същия имот подобрения;

• 740 лв. неустойка;

• 1260 лв. (частично) подлежащ на възстановяване депозит.

Исковете се основават на твърдения за сключен между ищеца като наемател и ответника „Белга Шоколад Т. Т. Х.“ ООД договор за наем на недвижим имот с предназначение за кафе-сладкарница.

Поставеният в основата на исковете договор за наем, като отнасящ се до обект с търговско предназначение и сключен между търговци, съгласно чл. 286, ал. 3 вр. ал. 1 ТЗ и в отсъствието на твърдения и доказателства за липса на връзка между договора и осъществяваната от всяка от страните търговска дейност представлява търговска сделка. Поради това настоящото дело е търговско по смисъла на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, съответно приложение намира установеният в тази разпоредба праг за касационна обжалваемост от цена на иска в размер на 20000 лв. Всеки от предявените и разгледани искове е с цена, по-ниска от установения праг, поради което въззивното решение не подлежи на касационно обжалване, а подадената касационна жалба е недопустима.

С тези мотиви съдът