Определение № 1911 от 14.04.2026 г. на ВКС по гр. д. № 1375/2026 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Н. А. Н., чрез адв. Р.Д., срещу определение № 22/06.01.2026г. по ч.гр.д.№ 2648/25г. по описа на Окръжен съд Варна, с което е потвърдено определение № 934/27.11.2025г. по гр.д.№ 603/25г. по описа на РС Девня. Жалбоподателят иска отмяна на атакуваното определение в частта, с която е потвърдено първоинстанционното определение за връщане на исковата молба и прекратяване на исковото производство поради недопустимост на предявения иск. Твърди, че едновременното постановяване на отказ за предоставяне на правна помощ за изпълнение на указанията по чл. 129, ал.2 ГПК и връщане на исковата молба поради недопустимост на предявения иск, го лишава от достъп до правосъдие. В хипотезата на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК се поставя въпроса дали е оправдан отказ от предоставяне на правна помощ при констатирани нередовности на исковата молба. Върховният касационен съд намира частната жалба за допустима, а искането за допускане на касационно обжалване за основателно поради очевидна неправилност на определението в подлежащата на касационно обжалване негова част - с която е потвърдено първоинстанционното определение за връщане на исковата молба и прекратяване на производството поради недопустимост на иска. Съображенията на настоящия състав са следните: По подадената от Н. на 04.08.2024г. искова молба е образувано гр.д.№ 52421/24г. по описа на СРС, 24ти състав. Производството по него е прекратено и делото препратено на РС Варна, а след отвод на всички съдии от състава на РС Варна делото е изпратено на РС Девня, където е образувано под № 603/25г. С разпореждане № 3237/06.11.2025г. исковата молба е оставена без движение, като са дадени конкретни указания на ищеца във връзка с обстоятелствената част и петитума на иска. В техен отговор, с молба от 10.11.2025г. ищецът е поискал предоставяне на правна помощ, за да може да отстрани констатираните нередовности. С разпореждане № 3273/11.11.2025г. съдът е дал нови указания по редовността на исковата молба, предупредил е ищеца, че последицата от неизпълнението им е връщане на исковата молба и му е указал да представи нова декларация за обстоятелствата по чл. 83, ал.2 ГПК. С молба от 17.11.2025г. ищецът е отговорил на указанията от 11.11.2025г. За да прекрати производството по делото първоинстанционният съд е приел, че заявеният с молбата от 10.11.2025г. петитум на исковата претенция - да се разпореди на ответника А1 да спре да отказва на ищеца сключване на договор за мобилни услуги - е недопустим. Така мотивирания извод за недопустимост на иска е предопределил и този за неоснователност на искането за предоставяне на правна помощ, защото тя щяла да бъде безполезна. С обжалваното определение въззивният съд е приел, че от исковата молба и уточняващите молби не е възможно да се извлече основание и петитум на допустим иск, поради което били налице предпоставките на чл. 130 ГПК. Този решаващ извод е очевидно необоснован, защото преценката по чл. 130 ГПК за допустимост на иска се прави след точното му квалифициране, а то липсва, което пък предполага редовна искова молба, каквато подадената от ищеца не е. От друга страна, нередовността на исковата молба, в какъвто смисъл е приетото, че „от исковата молба и уточняващите молби не е възможно да се извлече основание и петитум на допустим иск“, е основание за връщането й по чл. 129, ал.3 ГПК, а не по чл. 130 ГПК. Следва да се има предвид, че санкцията на чл. 129, ал.3 ГПК е приложима само при неизпълнение на адекватни указания по чл. 129, ал.2 ГПК /каквито не са давани/ и в случая би могла да бъде приложена след произнасяне с влязъл в сила съдебен акт по молбата за правна помощ, защото подаването на последната е основание за прекъсване и спиране на сроковете за изправяне на нередовности в действията на страната, направила искането /така определение № 424/23.09.2015 г. по ч.гр.д. № 3721/2015 г., ВКС, ІVГО/. Воден от изложеното, съдът