Определение № 4618 от 15.10.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1015/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от „КТМ ЕКС“ ЕООД, представлявано от управителя Т. К. чрез адв. И. З., срещу въззивно решение № 100 от 21.09.2022 г. по в.гр.д. № 155/2022 г. на Окръжен съд - Търговище, поправено с решение № 19 от 06.02.2024 г. по същото дело. С него след частична отмяна на решение № 16 от 13.01.2022 г. по гр.д. № 16/2021 г. на Районен съд - Търговище е постановено друго по същество на спора, с което „КТМ ЕКС“ ЕООД Варна е осъдено да предаде на Държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството чрез областния управител на област Търговище владението върху 1/2 ид. част от недвижим имот - самостоятелен обект в сграда, представляващ монолитен гараж № 2 с полезна площ 15.12 кв.м, находящ се в [населено място], [улица], ет.1, с идентификатор ***. Потвърдено е първоинстанционното решение в частта, с която е признато за установено по отношение на „КТМ ЕКС“ ЕООД, че държавата е собственик на 1/2 ид. част от описания по - горе недвижим имот.

В касационната жалба са изложени подробни доводи за неправилност на обжалваното въззивно решение поради необоснованост, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон.

Иска се допускане на въззивното решение до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.2, пр.2 и 3 ГПК - вероятна недопустимост и очевидна неправилност, както и на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК поради постановяването му в противоречие с практиката на ВКС по формулираните в изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК правни въпроси.

Ответникът по касация Държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството чрез областния управител на област Търговище чрез адв. А. Н. изразява становище, че не са налице сочените от жалбоподателя предпоставки за допускане на касационно обжалване.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:

Установено е по делото и не е било спорно между страните, че процесният гараж е бил собственост на М. И. А. и съпругата му М. О. А..

С присъда № 33 от 19.06.2007 г. по нохд № 505/2006 г. на Окръжен съд Търговище М. И. А. е признат за виновен в извършване на престъпление, за което му е наложено наказание лишаване от свобода и конфискация на 1/2 ид. част от няколко имота, в това число и от процесния монолитен гараж. Присъдата е влязла в сила на 23.04.2008 г. Вписана е в Службата по вписванията на 26.09.2011 г.

На 19.10.2006 г. е вписана възбрана върху имота за обезпечаване на бъдещ иск на Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност.

С решение № 53 от 08.12.2009 г. по гр.д. № 240/2008 г. от М. И. А. и М. О. А. са отнети в полза на държавата недвижими имоти, придобити от тях по време на брака им в режим на СИО, в това число и 1/2 ид. част от монолитен гараж № 2 с полезна площ 15.12 кв.м, на [улица]. Исковата молба по това дело е вписана на 19.06.2008 г. Решението е влязло в сила по отношение на М. И. на 03.06.2010 г. и е отбелязано по вписаната искова молба на 16.06.2011 г.

С Постановление за възлагане на недвижим имот от 20.09.2011 г. по изп.д. № 20118730400081 на ЧСИ Стойко Аспарухов Георгиев 1/2 ид. част от монолитен гараж № 2 с полезна площ 15.12 кв.м и идентификатор *** е възложен на „КТМ ЕКС“ ЕООД- взискател по делото, за удовлетворяване на вземането му срещу М. А. - длъжник по изпълнението. В постановлението е посочено, че имотът е собственост на М. А.. Възлагателното постановление е влязло в сила на 27.09.2011 г. и е вписано в службата по вписванията на 27.09.2012 г.

При така установените факти по делото въззивният съд е приел, че влезлите в сила съдебни актове /присъдата, с която се налага наказание конфискация и решението, с което се уважава искането по чл. 28 ЗОПДИППД- отм./, както и постановлението на съдебния изпълнител за възлагане на недвижимия имот, представляват актове с вещноправно действие, които подлежат на вписване на основание чл. 112, б. „а“ ЗС в службата по вписванията, поради което конкуренцията на права между страните по спора за собственост върху процесния имот следва да се разреши съобразно правилото на чл. 113 ЗС в полза на приобретателя, който първи е вписал своя акт. Тъй като в случая по делото е установено, че вписването на решението по гр.д. № 240/2008 г. по описа на Окръжен съд Търговище, с което спорната 1/2 ид. част от процесния гараж № 2 е отнета в полза на Държавата от М. А. и съпругата му М. А., предхожда вписването на възлагателното постановление, от което ответникът черпи права, съдът е направил извод, че извършената публична продан е непротивопоставима на държавата.

В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК жалбоподателят поставя следните правни въпроси, по които иска допускане на въззивното решение до касационно обжалване:

1. Допустимо ли е да се отменя първоинстанционното решение по отношение на имот, който не е бил предмет на делото.

2. Допустимо ли е в рамките на спор за собственост съдът да се произнася по действителността на влязло в сила постановление за възлагане на недвижим имот и да прави преценка за допуснати нарушения на закона при извършване на публичната продан предвид стабилитета на постановлението, установен в чл. 496, ал.3 ГПК.

3. Допустимо ли е в рамките на спор за собственост относно идеална част от недвижим имот съдът да се произнася относно целия недвижим имот.

4. Допустимо ли е и в съответствие ли е с принципа на служебното начало по чл. 7 ГПК въззивната инстанция да приема едва с решението си служебно известни факти /без да уточни кои са тези факти/ по изпълнителното дело, което е приложено по друго дело, на основание, че са разгледани в един и същи ден и едно след друго от същия състав на съда.

5. Допустимо ли е въззивно решение, когато вътрешното убеждение и правните изводи на съда са основани на погрешна представа кои са ответниците по иска, и са формирани спрямо неучастващи по делото лица.

6. Всички ли основания за прехвърляне на имот не могат да се противопоставят на обезпечения с възбрана кредитор.

7. Има ли как да бъде противопоставено на вписаната обезпечителна възбрана върху имот в полза на Държавата вписването на последващата изпълнителна възбрана на трето лице, довела до постановление за възлагане.

8. Следва ли противопоставимостта на вписана искова молба за постановяване на други решения по чл. 112, б. “з“ ЗС да се отчита от датата на вписване на обезпечителната възбрана, когато същата е отменена и не е спазен срока по чл. 115, ал.2 ЗС.

Първите четири въпроса не осъществяват общото изискване на чл. 280, ал.1 ГПК, тъй като не са обуславящи изхода на спора за собственост.

Първият въпрос се поставя във връзка с обстоятелството, че в диспозитива на въззивно решение № 100 от 21.09.2022 г. по в.гр.д. № 155/2022 г. на Окръжен съд - Търговище, е посочено, че се отменя решение № 16 от 13.01.2022 г. по гр.д. № 16/2021 г. на Районен съд - Търговище в частта, с която е отхвърлен предявеният от Държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството чрез Областния управител на област Търговище иск за предаване владението върху 1/2 ид. част от апартамент, находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] с идентификатор ***, с площ 67.45 кв.м, заедно с избено помещение № 47 и 1.37% ид. части от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото, в което е построена. Касае се за очевидна фактическа грешка при описанието на недвижимия имот, който е предмет на иска за собственост, която е поправена с постановеното по делото решение № 19 от 06.02.2024 г. на Търговищкия окръжен съд.

Вторият въпрос е изведен въз основа на част от мотивите на въззивното решение, в които съдът е посочил факти, които са му били служебно известни, касаещи обстоятелства, поради които съдебният изпълнител е бил осъден за престъпление по служба и лишен от право да упражнява професията си. Тези мотиви нямат връзка с предмета на делото и не са обусловили решаващите изводи на съда относно принадлежността на правото на собственост. Съдът не е приел, че публичната продан, извършена от ЧСИ и в частност постановлението за възлагане на процесния имот на жалбоподателя страдат от пороци, обуславящи неговата недействителност, а е придал решаващо значение на поредността на вписването на транслативните актове, от които страните черпят права. Не се подкрепя от данните по делото и твърдението, че съдът се е позовал на факти, установени по изпълнително дело, което не е приложено към настоящото. Изпълнителното дело е изискано и приложено към настоящото дело с определение от 14.12.2021 г. по гр.д. № 16/2021 г. на Районен съд- Търговище.

Не се подкрепя от данните по делото и твърдението на жалбоподателя, че въззивният съд се е произнасял относно принадлежността на правото на собственост върху целия недвижим имот, а не върху спорната 1/2 ид. част от него. В мотивите въззивният съд е проследил движението на правото на собственост върху целия имот, за да обоснове каква част е придобита от Държавата на основание влязлата в сила присъда от съпруга М. А. и каква част е отнета от двамата съпрузи на основание влязлото в сила решение по гр.д. № 240/2008 г. на Търговищкия окръжен съд.

Не се установява от съдържанието на обжалваното въззивно решение изводите на съда относно принадлежността на правото на собственост върху спорния имот да са формирани въз основа на погрешни представи относно страните по делото и съдът да се е произнасял спрямо неучастващи по делото лица. Конфискацията по НК, т. нар.“гражданската конфискация“ по ЗОПДИППД/ отм./, както и публичната продан са производни способи за придобиване на право на собственост. Тяхното вещноправно действие е обусловено от принадлежността на правото на собственост на праводателя, което предполагат да се изследва дали и каква част от конфискувания, съответно - изнесения на публична продан имот е била собственост на осъденото лице, респ. на длъжника по изпълнението/ чл. 44- 45 НК, чл. 496 ГПК/. Поради това обстоятелството, че в мотивите съдът е приел, че цялото имущество на М. А. е било прехвърлено на дружеството, не сочи на недопустимост на въззивното решение и не обосновава допускане на касационно обжалване в хипотезата на чл. 280, ал.2, пр.2 или 3 ГПК, както се сочи в петия въпрос.

Не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по отношение на шестия въпрос. Практиката на ВКС, на която се позовава жалбоподателят - решение № 60103 от 09.12.2021 г. по гр.д. № 192/2021 г. на ІІ г.о. и определение № 162 от 20.04.2022 г. по гр.д. № 4659/2021 г. на ІІ г.о., не обосновава твърдяното противоречие по въпроса попада ли в приложното поле на чл. 452, ал.2 и чл. 453 ГПК и съответно - недействителна ли е по отношение на Държавата извършената от съдебен изпълнител публична продан на недвижим имот, върху който е вписана възбрана по искане на комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност. Посочената практика не третира този въпрос, тъй като е постановена по различни от настоящия казуси. Отговорът на поставения въпрос е свързан с тълкуването не само на разпоредбите на чл. 452 и 453 ГПК, но и на разпоредбата на чл. 23, ал.4 и 5 ЗОПДИППД от 2005 г. /отм./, при действието на който са се развили отношенията, предмет на настоящото дело, с която изрично и изчерпателно са уредени реда и предпоставките за извършване на разпоредителни действия с имущество, върху което са наложени обезпечителни мерки по този закон, но този въпрос не се повдига от касатора. Извън правомощията на касационната инстанция е да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията в касационната жалба, тъй като това би засилило твърде много служебното начало във вреда на ответната страна по касационната жалба, а и възможно би било жалбоподателят да влага в правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело друго, различно съдържание от това, което ще изведе съдът“/ т.1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК/.

Доводите, с които се обосновава значението за изхода на спора на седмия въпрос, изведен в изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК, са неясни. От една страна се поддържа, че наложената обезпечителна възбрана има действие до постановяване на окончателно решение на иска. От друга - че съгласно мотивите на ТР № 1 от 10.07.2018 г. по тълк.д. № 1/2015 г. на ОСГТК на ВКС, когато постановлението за възлагане бъде вписано, то не придобива ред от вписването, а от най- ранно вписаната възбрана от кредитор, който е участвал в разпределението, тъй като всички кредитори, вписали по - късно възбрани, се присъединяват и имат равни права с този, който е вписал най - ранната. Позоваването на цитираното тълкувателно решение е неуместно, доколкото в случая не се касае за присъединяване на взискатели и за разпределение на събраните суми. А ако касаторът твърди, че вписването на постановлението за възлагане, от което черпи права, има ред от вписването на екзекутивна възбрана на 10.10.2006 г. в полза на Х. М. И., което предхожда вписването на обезпечечителната възбрана по ЗОПДИППД /отм./, видно от приложената по делото справка / л. 38/, тя не касае спорния имот.

Осмият въпрос е неотносим към конкретното дело, тъй като съдът е приел, че решението по гр.д. № 240/2008 г. на Окръжен съд Търговище е влязло в сила на 30.12.2010 г. и е вписано на 16.06.2011 г., т.е. в 6-месечния срок по чл. 115, ал.2 ЗС.

Въззивното решение не е и очевидно неправилно по смисъла на чл. 280, ал.2, пр.3 ГПК. Това основание предполага наличието на такива пороци на въззивното решение, които могат да се констатират от касационната инстанция пряко от съдържанието на обжалвания съдебен акт, без извършване на присъщата за същинския касационен контрол по реда на чл. 290, ал. 2 ГПК проверка за обоснованост и съответствие с материалния закон на решаващите правни изводи на въззивния съд и за законосъобразност на извършените от него съдопроизводствени действия. Приема се, че решението би било очевидно неправилно, ако законът е приложен в неговия обратен смисъл, или е приложена отменена или несъществуваща правна норма, или е явно необосновано като постановено в нарушение на научни и/или опитни правила или правилата на формалната логика. В разглеждания случай настоящият състав не установи въззивното решение да страда от такива пороци.

По тези съображения въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване.

С оглед този изход на делото жалбоподателят „КТМ ЕКС“ ЕООД следва да бъде осъден на основание чл. 78, ал.3 ГПК да заплати на Държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството чрез областния управител на област Търговище адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв., плащането на което е доказано с представения към отговора на касационната жалба договор за правна помощ и съдействие сер. К № 0000022597 от 06.03.2022 г. за осъществяване на процесуално представителство от адв. А. Н..

Водим от гореизложеното съдът