Определение № 272 от 21.05.2013 г. на ВКС по гр. д. № 718/2012 г.

Производството е по чл. 288 ГПК във вр. с чл.280 ГПК. Б. А. А., К. А. А. и И. И. С. чрез адвокат Д. Т. са подали касационна жалба срещу решение № 3885 от 29.06.2011 г., постановено по гр.д. № 3654 по описа за 2004 г. на Софийски градски съд, 2”д” отделение, с което Б. А. А., К. А. А., И. И. С. и Д. М. са били осъдени да възстановят собствеността и предадат владението на имот пл. № от ..., кв.36, по плана на [населено място], местността “Г.”, цялото с площ от 947 кв.м. по н.а., а по скица 950 кв.м. заедно с построената върху мястото двуетажна сграда с площ от 129,24 кв.м. и фабрична сграда на пет етажа. Приложена е правната последица на чл.431, ал.2 ГПК /отм./ и е отменен за ½ идеална част н.а. № ..., н.д. №... от..... г. на Софийски нотариус. В касационната жалба навежда оплаквания за допуснати нарушения по чл.281, ал.1, т.3 ГПК. Постъпила е касационна жалба от Д. М. и И. И. С. чрез адвокат А. М. срещу решение № 3885 от 29.06.2011 г., постановено по гр.д. № 3654 по описа за 2014 г. на Софийски градски съд, 2”д” отделение. В жалбата се излагат подробни оплаквания за неправилност в хипотезата на чл.281, т.3 ГПК. В изложението към нея отново се поставят въпросите за новооткритото наследство и кръгът на наследниците при новооткрито наследство. Ответника Г. Х. П. чрез адвокатите си Т. М. и М. Т. е представил отговор, в който подържа ,че въззивното решение е правилно и че не следва да се допуска касационно обжалване защото поставеният материално правен въпрос не е съществен по начина, който е възприет в решение № 4 от 2009 г. на КС и няма принципно основополагащо значение за правото, а е релевантен само за конкретния спор. Ответника счита, че не е налице и второто основание за допускане на касационно обжалване, а именно по чл.280, ал.1, т.2 ГПК тъй като съществува вече уеднаквена съдебна практика касаеща поставеният материално правен въпрос, като е без значение различното разглеждане на проблема в постановените решения от различни инстанции по едно и също дело. Третото лице – помагач [фирма] не е взело становище. Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение, счита, че въззивното решение, атакувано с касационните жалби на Б. А. А., К. А. А., И. И. С. и Д. А. М. СЛЕДВА ДА СЕ ДОПУСНЕ ДО КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ тъй като поставените въпроси в касираният съдебен акт не са съобразени с константната съдебна практика, изразена в т.2 от Тълкувателно решение № 1 от 4.11.1998 г. на ВКС по тълк. гр. д. № 1 от 1998 г., ОСГК. Касационното разглеждане следва да се допусне в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, а не по т.2 ГПК на същия текст като настоящия състав споделя аргументите, изложени в отговора по жалбата. Съдилищата са разгледали предявените в обективно съединение искове от Г. Х. П. против Б. А. А., К. А. А., И. И. С. и Д. А. М. по чл.124, ал.1 ГПК /чл.97, ал.1 ГПК/отм./ и по чл.108 ЗС за имот пл. №..., кв...., по плана на [населено място], местността “Г.”, цялото с площ от 947 кв.м. по н.а., а по скица 950 кв.м. заедно с построената върху мястото двуетажна сграда с площ от 129,24 кв.м. и фабрична сграда на пет етажа. С решение от 8.12.2003 г. по гр.д. № 3797 от 2002 г. на Софийския районен съд, 48 състав, положителният установителен иск е уважен за предявената ½ идеална част и е отхвърлен осъдителният иск за ½ идеална част от спорният имот. С касираното решение от 29.06.2011 г. по гр.д. № 3654 от 2004 г. на СГС, ГК, 2”д” състав исковите претенции са уважени изцяло като в частта за иска по чл.108 ЗС първостепенното решение е отменено и е постановено ново решение, с което иска е уважен. Решението на СРС в частта, с която е уважен иска по чл.124, ал.1 ГПК /чл.97, ал.1 ГПК/отм./ е оставено в сила. За да формира изводите въззивният съд е взел предвид доказателствата: Спорният имот е принадлежал на Б. Г. П. с н.а. №..., т...., рег. № ..., н.д. №.... от .... г.; Б. П. е починала на 19.08.1937 г. и е оставила единствен наследник син Х. Г. П.; Х. Г. П. и Б. Д. П. са били съпрузи от 23.04.1939 г. / у-ие за гр.бр. № 873/; От брака си са имали две деца Г. Х. П.- род 8.11.1940 г. и Б. Х. П.- род. на 2.10.1942 г.; Х. Г. П. е починал на 10.11.1955 г. / у-ние за наследници № ....от 29.04.2011 г. /; Имота е бил отчужден по ЗНЧИМП от наследници на Б. Г. П., т.е. от Х. Г. П. и е съставен А. 1065 от 24.11.1951 г.; Б. Х. П. е осиновен през 1960 г. при условията на непълно осиновяване, предвидено в ЗЛС от своята леля Н. П. В.; През 1961 г. е прието изменение на ЗЛС и е въведен режим на пълно осиновяване, включително и към заварените случаи; С новия СК от 1968 г. отново са въведени два режима на осиновяване- пълно и непълно, като е предоставена възможност за преминаване от пълно към непълно осиновяване по молба на страните- осиновители, осиновяван и родители. В случая тази редукция не е осъществена и Б. П. е останал осиновен от своята леля Н. П. В.- поч на 21.02.1976 г. С на н.а. №...., т....., н.д. №.... от .....г. Г. П. е прехвърлил на Б. П. ½ идеална част от процедения имот. С решение № 474 от 23.09.2009 г. по гр.д. № 6515 от 2007 г. на ВКС, Четвърто г.о. е отхвърлен иска на Г. П. срещу Б. П. е прогласена нищожността на н.а. №..., т....., н.д. №.... от ..... г. на основание чл.26, ал.2 ЗЗД. С договор за продажба от ...... г. Б. П. е продал на касаторите имота, предмет на делото. При тези данни съдът е намерил, че Г. П. е собственик на ½ идеална част от имота. Този извод е формиран на база възприетите от съда обстоятелства касаещи моментта на осиновяването на Б. П. през 1960 г. Не е отбелязал обаче, че към 1960 г. наследството на рожденият баща на Б. П. е било открито, тъй като той е починал през 1955 г. Софийски градски съд е заключил, че към момента на влизане в сила на ЗВСОНИ отношенията между Б. П. и неговите роднини по произход са били прекратени поради пълното му осиновяване от трето лице, поради което той не се явява наследник на рождения си баща Х. П. и баба си Б. П. и затова не е придобил право на собственост върху реституираният имот. Това разбиране се разминава с тълкуването на термина “новооткритото наследство“ дадено в т.2 от Тълкувателно решение № 1 от 4.11.1998 г. на ВКС по тълк. гр. д. № 1 от 1998 г., ОСГК, а именно: “че възстановената собственост се обособява в отделен обект за наследяване, за който ще се прилагат специално създадените правила, без да се променя времето и мястото на откриване на наследството, а оттам и кръгът на наследниците.” Касационна проверка на решението следва да се допусне защото са налице условията на чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Абсолютно задължителна предпоставка за допустимостта на касационното обжалване е атакуваният съдебен акт да съдържа произнасяне по релевантен материалноправен или процесуален въпрос, по отношение на който следва да е налице едно от изброените в чл. 280, ал. 1, т. 1 – т.3 изисквания, а именно - въпросът да е решен в противоречие с практиката на Върховен касационен съд; да е решаван противоречиво от съдилищата или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. В случая се установява изискването на първата хипотеза от текста, което обуславя допускане до касационно обжалване. Касационната проверка се налага тъй като поставеният въпрос е релевантен за спора, но има и принципно значение, което е наложило и приемането на тълкувателно решение. Касаторите дължат държавна такса в размер на 2 689,33 лв. които следва да се внесат по сметка на ВКС в едноседмичен срок като се представи и вносния документ. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,