Определение № 3143 от 11.06.2026 г. на ВКС по гр. д. № 652/2026 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от касаторите П. Л. С.-Х. и „Родина Трейд” ООД, чрез процесуален представител адв. Д. П., против въззивно решение № 5957 от 01.10.2025 г., постановено по в. гр. д. № 12917/2024 г. по описа на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение № 13898 от 15.07.2024 г. постановено по гр. д. № 68037/2022 г. по описа на Софийски районен съд, с което на основание чл. 135 ЗЗД е обявена за недействителна по отношение на ищците К. Г. В.-М. и Е. С. М., сключената между ответниците П. Л. С.-Х. и „Родина Трейд” ООД покупко-продажба, обективирана в Нотариален акт за покупко-продажба на идеална част от недвижим имот, издаден по нот. дело № ..., том ..., рег. № 6742, дело № 357 от 27.09.2021 г. по описа на нотариус С. Н. и вписан в Служба по вписванията - София с вх. рег. № 69374/27.09.2021 г., акт № ..., том ...., дело № 53966, с предмет 1/4 идеална част от самостоятелен обект в сграда с идентификатор ..., с административен адрес: [населено място],[жк], [жилищен адрес] със застроена площ от 84,02 кв. м., заедно с избено помещение № 3, с площ от 3,47 кв. м., заедно с 3,748 % идеални части от общите части на сградата и толкова идеални части от правото на строеж върху поземления имот, върху който е построена сградата, за сумата от 9900 лева. Касаторите обосновават, че са налице основания по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 3 и ал. 2, предл. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване. В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещните страни по касация К. Г. В. и Е. С. М., подаден чрез адв. С. П., в които поддържат, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на решението, а по същество същото е правилно и законосъобразно. Претендират разноски. Касационната жалба е допустима – подадена е в срока по чл. 283 ГПК, срещу обжалваемо решение съгласно чл. 280, ал. 3 ГПК, от легитимирани страни, които имат интерес от обжалването. Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр. отделение на ВКС, след преценка на изложените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК, намира: Въззивният съд е приел за установено от доказателствата по делото, че ищците са обосновали по предявения иск по чл. 135, ал. 1 ЗЗД качеството си на кредитори на парични вземания срещу ответника П. С.-Х. на основание влезли в сила между тях съдебни решения, постановени в рамките на триинстанционен съдебен контрол, както следва: с решение от 26.07.2018 г., постановено по гр. д. № 16067/2015 г. по описа на Софийски градски съд на основание чл. 190, ал. 1, вр. чл. 87, ал. 3 ЗЗД е развален договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в Нотариален акт № ..., том ..., рег. № 110, дело № 1 от 12.01.2015 г. по описа на нотариус В. Ч., район на действие Софийски районен съд, с който ответницата П. С., в качеството на продавач, е прехвърлила на ищците К. В. и Е. М., в качеството на купувачи, недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ..., в [населено място], Столична община, срещу продажна цена в размер на 84 100 лева. На основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД П. С. е осъдена да заплати на К. В. и на Е. М. сума от по 11 050 лева /за всеки/, представляваща продажна цена по договор за покупко-продажба от 12.01.2015 г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба 27.04.2015 г. до изплащане на вземането, като е отхвърлена исковата претенция за сумата над 22 100 лева до предявения размер от 84 100 лева, както и искането за осъждане на ответника да заплати солидарно на ищците посочената сума. С решение № 2502 от 15.11.2019 г., постановено по в. гр. д. № 2085/2019 г. по описа на Софийски апелативен съд е отменено решение № 5116 от 26.07.2018 г., постановено по гр. д. № 16067/2015 г. по описа на Софийски градски съд, в частта, в която са отхвърлени исковете на К. В. и Е. М. срещу П. С. за заплащане /връщане/ на платената продажна цена по договор за покупко-продажба от 12.01.2015 г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба 27.04.2015 г. до окончателното изплащане на сумата, за разликата над 22 100 лева до 84 100 лева, като вместо него е постановено П. С. да заплати на К. В. и Е. М. сумата от още 62 000 лева, ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба в съда – 27.04.2015 г. до окончателното изплащане на сумата. С определение № 501 от 28.05.2020 г., постановено по гр. д. № 1198/2020 г. по описа на Върховен касационен съд, III г. о. не е допуснато касационно обжалване на решение № 2502 от 15.11.2019 г. по в. гр. д. № 2085/2019 г. на Софийски апелативен съд. На основание постановените съдебни актове, в полза на ищците са издадени изпълнителни листове на 22.11.2019 г., на 10.06.2020 г. и на 29.06.2020 г., видно от които ответникът П. С. е осъдена да им заплати посочените суми, ведно с направените в хода на трите производства разноски. За събиране на сумата в размер на 62 000 лева ищците са образували изп. д. № 4306/2019 г. по описа на ЧСИ Н. М., рег. № 841, с район на действие Софийски градски съд, като на 20.02.2020 г. на длъжника П. С. Х. е връчена покана за доброволно изпълнение. С молба от 25.07.2022 г. по искане на взискателите изп. д. № 4306/2019 г. по описа на ЧСИ Н. М., рег. № 841 е прехвърлено на ЧСИ Г. К., рег. № 924, с район на действие Софийски градски съд, при когото изпълнителното производство е продължило под изп. д. № 982/2022 г. Видно от издадено удостоверение изх. № 72137/13.12.2023 г. на ЧСИ Г. К., в хода на изпълнението са събрани 32 169,82 лева, разпределени на 25.02.2021 г. от запор върху банковите сметки на длъжника П. С.. Отразено е още обстоятелството, че последната се е разпоредила със запорирано и възбранено имущество, въпреки че е предупредена за носената от нея наказателна отговорност по чл. 217 и чл. 277 НК, а именно дружествени дялове в „Родина Трейд” ООД и недвижим поземлен имот, пл. № ..., парцел ..., площ по документ 1050 кв. м., ведно с двуетажна сграда със ЗП от 60 кв. м. и Р. от 127,50 кв. м. обл. К., общ. Р., [населено място]. Тоест установено е наличие на действителни вземания на ищците срещу П. С.-Х., възникнали преди осъществяване на увреждащото действие от длъжника и съществуващи при самото му извършване. Въззивният съд се е аргументирал, че процесната прехвърлителната сделка от 27.09.2021 г. уврежда кредитора акт на длъжника, тъй като с нея се намалява длъжниковото имущество, служещо за общо обезпечение на кредитора. Възражението, че длъжникът разполага и с друго имущество, включително и с паричните средства, получени като продажна цена от възмездното разпореждане, не е основание да се приеме, че не е налице увреждане. Ако длъжникът се разпореди с имущество, което е възбранено или запорирано, тази разпоредителна сделка е недействителна по силата на чл. 452, ал. 1 и чл. 453, т. 1 ГПК спрямо взискателя, но това не променя увреждащия характер на сделката спрямо кредитора по чл. 135 ЗЗД. Относно знанието на купувача „Родина трейд“ ЕООД, предвид възмездния характер на разпоредителната сделка, съдът е изложил, че оборимата презумпция по чл. 135, ал. 2 ЗЗД се прилага и по отношение на юридически лица. Посочил е, че законният представител на длъжника В. В. Г. – управител на „Родина Трейд” ООД, е знаел, че има кредитор, а оттам и, че извършеното от него разпореждане в качеството му на законен негов представител, уврежда кредитора. Към 27.09.2021 г. съдружници в „Родина Трейд” ООД са били В. В. Г. и П. Л. С.-Х.. Съгласно справка за предоставяне на данни по реда на Наредба 14/18.11.2009 г., В. В. Г. е едноутробен брат на ответника П. С.-Х.. Така, презумпция за знание за увреждането по чл. 135, ал. 2 ЗЗД безспорно се установява по отношение на приобретателя по процесната сделка „Родина Трейд” ООД, защото П. С.-Х. и В. Г. са били не само съдружници в дружеството, но и роднини по съребрена линия от втора степен – едноутробни брат и сестра. Във връзка с оплакванията на ответниците въззивният съд се е произнесъл в смисъл, че имотът, върху който кредиторът е можел пряко да насочи изпълнение, е напуснал имуществото на длъжника Х.. Прехвърлянето на дружествените дялове от длъжника на трето лице – Г. К. е последващ акт, който има друг предмет /дружествените дялове, а не имота/. Касационното обжалване се осъществява при условията по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК – доколкото касаторът е повдигнал правен въпрос, с предвиденото в процесуалния закон значение, при наличие на някоя от допълнителните предпоставки: да е решен в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, да е решен в противоречие с актове на Конституционния съд на Република България или на Съда на Европейския съюз, да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото или независимо от предпоставките по ал. 1, въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност на основание чл. 280, ал. 2 ГПК. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване касаторите са формулирали следните правни въпроси: 1. „Разполага ли длъжникът с възражение, че притежава и друго имущество извън разпореденото и приложими ли са разпоредбите на чл. 443 ГПК при предявяване на иск по чл. 135 ЗЗД?“; 2. „Налице ли е увреждане в случай, че имущественото състояние на длъжника не е намаляло, а се е преобразувало от един вид актив в друг?“; 3. „Оборима ли е презумпцията, че юридическото лице е знаело за увреждането, въпреки връзката между управителя и длъжника по смисъла на чл. 135, ал. 2 ЗЗД?“; 4. „Налице ли е процесуално нарушение на въззивния съд, когато не е дал указания, че страната не сочи доказателства, че дружеството не е знаело за увреждането?“; 5. „За да се установи увреждане следва ли, ищецът да докаже, че имуществото на длъжника е било по-голямо преди извършване на продажбата?“; 6. „Трябва ли да се докаже знание за увреждане от юридическо лице със съдружник с 98,27 % от капитала на търговско дружество, за които съдружник не се презумира, че е свързано лице с продавача по смисъла на закона и е придобил дружествените дялове преди вписването на исковата молба за прогласяване на недействителност на сделка за придобиване на недвижим имот от дружеството?“; 7. „Има ли увреждане на кредитора при всяко възмездно разпореждане с недвижим имот независимо от това дали насрещните престации са еквивалентни?“; 8. „При решаването на делото съдът следва ли да съобрази дали длъжникът няма друго имущество освен това, с което се е разпоредил?“; 9. „При решаването на делото съдът следва ли да допусне до разпит не разпитаните пред първата инстанция свидетели да бъдат доведени и изслушани от въззивния съд, ако са посочени относими факти и ако са необходими с оглед защитната позиция на страната?“ и 10. „За начина, по който при решаването на делото съдът следва да обсъди всички събрани по делото доказателства от значение за правилното му решаване, събраните доказателства в тяхната взаимна връзка и съобразно действителната им доказателствена стойност за решаването на правния спор, значението им за изхода на делото?“. Сочат, че първите седем въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, тъй като по тях липсва постановена практика, а останалите са решени в противоречие с практика на ВКС, която цитират – решение № 655 от 05.07.2007 г. по гр. д. № 573/2006 г. на ВКС, II г. о. /по осмия въпрос/, решение № 158 от 17.02.2009 г. по гр. д. № 644/2009 г. на ВКС, III г. о. /по деветия въпрос/ и решение № 60112 от 18.10.2021 г. по гр. д. № 576/2021 г. на ВКС, II г. о., решение № 117 от 12.08.2013 г. по т. д. № 921/2012 г. на ВКС, I т. о., определение № 289 от 13.05.2019 г. по т. д. № 271/2019 г., II т. о., решение № 134 от 05.08.2019 г. по гр. д. № 3482/2018 г. на ВКС, IV г. о. и решение № 206 от 31.07.2015 г. по гр. д. № 6832/2010 г. на ВКС, IV г. о. /по десетия въпрос/. Поддържат и, че решението е очевидно неправилно – основание по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. Настоящият състав намира, че в случая не следва да се допуска касационно обжалване на решението. Атакуваното решение е валидно и допустимо. Поставените в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК въпроси не могат да послужат за допускане на касационно обжалване. Същите доколкото са относими към решаващите изводи на съда са решени при съобразяване на трайната практика на ВКС – например, решение № 320 по гр. д. № 1379/2012 г., IV г. о. и решение № 48 по гр. д. № 4321/2013 г., IV г. о., съгласно която увреждане по смисъла на чл. 135 ЗЗД има винаги когато се извършва разпореждане със секвестируемо имущество, включително и когато възможността на кредитора да се удовлетвори от имуществото на длъжника се намалява. Увреждащо кредитора действие е всеки правен и фактически акт, с който се засягат права, които биха осуетили или затруднили осъществяване на правата на кредитора спрямо длъжника – когато длъжникът се лишава от свое имущество, намалява го или по какъвто и да е начин затруднява удовлетворението на кредитора. Увреждането на кредитора като елемент от фактическия състав на иска е от категорията на обективните предпоставки и предполага, че чрез извършеното правното действие, длъжникът създава или увеличава неплатежоспособността си. Правноирелевантно е дали длъжникът след разпореждането притежава имущество и на каква стойност. Според приетото в решение № 201 от 31.10.2018 г. по гр. д. № 1036/2018 г. на ВКС, IV г. о., увреждащо интереса на кредитора да се удовлетвори от имуществото на длъжника е всяко разпореждане, с което отделен имуществен обект се изважда от патримониума на длъжника или се намалява неговата пазарна цена. Без значение за наличието на увреждане е дали при разпореждането в патримониума на длъжника постъпва друго имуществено блага /тоест разпореждането е възмездно/, тъй като цялото имущество на длъжника служи за удовлетворение на кредиторите и всеки от тях решава от цената на кой имуществен обект да се удовлетвори. Едва в изпълнителното производство длъжникът разполага с възможността да предложи на основание чл. 443 ГПК изпълнението да бъде насочено върху друга вещ или вземане или да бъде извършено само чрез някои от исканите от взискателя начини на изпълнение. Това е и една от причините длъжникът да не може да възразява, че разполага с друго секвестириуемо имущество, от цената на което кредиторът да се удовлетвори. Другата причина е, че в производството по П. иск няма как да се установи дали длъжникът има и други кредитори, които също претендират удовлетворение. Съдебната практика трайно приема още, че длъжникът винаги знае за увреждането, тъй като с това свое действие той обективно намалява имуществото си служещо за обезпечение на кредитора. Когато увреждащата сделка е възмездна, кредиторът трябва да докаже, че за увреждането е знаело и третото лице, с което длъжникът е договарял, тоест, че третото лице е знаело фактите и обстоятелствата, които пораждат кредиторовото вземане, освен когато знанието на третото лице се презумира – чл. 135, ал. 2 ЗЗД. При оборване на презумпцията за знание по чл. 135, ал. 2 ЗЗД, тежестта на доказване е обърната – ответникът трябва да докаже незнанието си за увреждането, което сделката ще предизвика. В случая пред първоинстанционния съд ответниците са могли да ангажират съответни доказателства, но не са го направили, като не е нарушено правото им на защита. Твърденията им в процеса са били, че братът на ответницата е бил миноритарен собственик на капитала на дружеството ответник и от него не е зависело вземането на решение за придобиване на имота, което обаче е неотносимо. Съществено е, че той е бил органен представител на дружеството към датата на сделката – 27.09.2021 г. В решение № 120 от 02.02.2000 г. по гр. д. № 704/1999 г. на ВКС, V г. о. е прието, че презумпцията по чл.135, ал.2 ЗЗД се прилага за юридически лица, чиито управители са братя /брат и сестра, както е установено в случая/. Изложени са мотиви, че всяко юридическо лице се управлява от определени органи и чрез тях то участва в гражданския оборот. Органите винаги се състоят от физически лица, които са носители на волеизявление. Когато тези физически лица действат като органи, те поемат права и задължения не за себе си, а за юридическото лице. Цитираните по-горе разрешения, които са съобразени от въззивния съд, изключват наличието на поддържаните по правните въпроси допълнителни селективни основания, съответно по чл. 280, ал. 1, т. 1 и по т. 3 ГПК. Касателно оплакванията за не разпитан свидетел /деветия въпрос/ във въззивната жалба са развити подобни оплаквания и е направено доказателствено искане. Но, това искане е оставено без уважение от въззивния съд по съображения, че разпит на управителя на ответното дружество „Родина трейд“ ЕООД – В. Г., като свидетел е недопустим по аргумент от чл. 177, ал. 1, т. 2 ГПК, доколкото същият е представител по закон на страна по делото. По същество твърденията на касаторите във връзка с десетия въпрос за задължението на въззивния съд да мотивира решението си се свеждат до оплаквания за неправилност на решението, които не подлежи на обсъждане във фазата по селекция на касационните жалби. Тоест, по този общ въпрос касационното обжалване не следва да се допуска. Решението не е очевидно неправилно. Касаторът отъждествява очевидната неправилност с неправилността по чл. 281, ал. 1, т. 3 ГПК, която е основание за отмяна на въззивното решение. Касационната инстанция извършва самостоятелна преценка на правилността на въззивното решение и в случай, че са нарушени правни норми и принципи, които нарушения го опорочат до такава значителна степен, че неправилността му произтича без реална необходимост от анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост, служебно или по искане на жалбоподателя го допуска до касационно обжалване. В случая, описаните пороци липсват. В обобщение, не следва да се допусне касационно обжалване на решението. С оглед изхода на делото и на основание чл. 81 ГПК на ответниците по касация К. Г. В. и Е. С. М. следва да се присъдят направените разноски за касационното производство за адвокатско възнаграждение в размер на 800 евро, платими от касаторите. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение