Определение № 208 от 21.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 184/2009 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна жалба на М. Х. Х., град С., подадена от пълномощника му адвокат П, срещу определение №1138 от 27.11.2008 г. по гр.дело №4892/2008 г. на Софийския градски съд, с което е оставено в сила разпореждане от 04.06.2008 г. на Софийския районен съд по гр. д. №25232/2007 г. С първоинстанционното разпореждане на основание чл.100, ал.2 ГПК /отм./ е върната исковата молба на жалбоподателя в частта и относно предявения срещу А. Р. Д. иск. Жалбоподателят излага доводи за произнасяне в определението по съществен процесуалноправен въпрос относно възможността за прилагане на чл.50 ГПК/отм./ за призоваване на ответник, гражданин на Германия, който е решаван противоречиво от съдилищата. Изложени са и доводи за неправилност на определението. По подадената частна жалба Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. намира следното: Частната жалба е депозирана в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е допустима. Съобразно разпоредбите на чл.274, ал.3, т.1 ГПК във връзка с чл.280, ал.1, т. 2 ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото и в които съдът се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решаван противоречиво от съдилищата. Формулираният по-горе въпрос отговаря на тези критерии. Обжалваното определение не е съобразено с трайно установената съдебна практика за възможността за призоваване по реда на чл.50 ГПК/отм./ на ответник, независимо от гражданството му, който няма адресна регистрация в България. Ето защо следва да се приеме, че са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване и разглеждане на частната жалба по същество. Софийският градски съд е приел, че ответницата А е гражданин на Германия, поради което по отношение на нея е неприложима разпоредбата на чл.50 ГПК/отм./ Разпоредбата на чл. 50 ГПК/отм./ е приложима при неизвестен адрес на ответника, независимо от гражданството му. В случая от представеното пред първоинстанционния съд удостоверение, издадено от НСП - МВР следва изводът, че адресът на ответницата А е неизвестен, поради което не са съществували пречки призоваването да се извърши по реда на чл. 50, ал. 1 ГПК/отм./ - чрез призоваване в неофициалния раздел на „Държавен вестник”. Обжалваното определение и оставеното в сила с него първоинстанционно определение трябва да бъдат отменени и делото да се върне на Софийския районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.