Определение № 234 от 01.08.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3135/2021 г.

Производството е по чл. 248 ГПК и чл. 250 ГПК. Производството е било образувано по жалби срещу решение № 261878 от 19.03.2021 г. постановено по в.гр.д. № 15783/2019 г. по описа на Софийски градски съд. С определение от 03.06.2022г. ВКС не е допуснал касационно обжалване на решение № 261878 от 19.03.2021 г. по в.гр.д. № 15783/2019 г. по описа на ГС – София. С молба с вх. № 25046357/14.06.2022 г. А. К. М. - жалбоподател в производството, иска допълване по реда на чл. 250 ГПК на определение № 455/03.06.2022 г. по гр.д. № 3135/2021г. на ВКС, IV – г.о., постановено в производство по чл. 288 ГПК. Ответната страна „УниКредит Булбанк“ АД е депозирала отговор, в който са изложени съображения за неоснователност на депозираната молба. С молба с вх. № 25047402/17.06.2022 г. И. Г. М. М. - жалбоподател в производството, иска допълване по реда на чл. 250 ГПК на определение № 455/03.06.2022 г. по гр.д. № 3135/2021г. на ВКС, IV – г.о., постановено в производство по чл. 288 ГПК. Ответната страна „УниКредит Булбанк“ АД е депозирала отговор, в който са изложени съображения за неоснователност на депозираната молба. С молба с вх. № 25050177/29.06.2022 г. „Лион Трейдинг“ ООД, представлявано от управителя на дружеството - жалбоподател в производството, иска допълване по реда на чл. 250 ГПК на определение № 455/03.06.2022 г. по гр.д. № 3135/2021г. на ВКС, IV – г.о., постановено в производство по чл. 288 ГПК. Ответната страна „УниКредит Булбанк“ АД е депозирала отговор, в който са изложени съображения за неоснователност на депозираната молба. С молба с вх. № 25050180/29.06.2022 г. А. М. и И. М., чрез адв. Стойка М., и „Лион Трейдинг“ ООД представлявано от управителя на дружеството правят искане определение № 455/03.06.2022 г. по гр.д. № 3135/2021г. на ВКС, IV – г.о., постановено в производство по чл. 288 ГПК да бъде изменено в частта му по за разноските. Ответната страна „УниКредит Булбанк“ АД не е депозирала отговор в срока по чл. 248, ал.2 ГПК. Съставът на ВКС след преценка на изложените с молбите доводи и съображения намира: Молбите, заявени на основание чл.250 ГПК са процесуално допустими предвид, че са правото за допълване е упражнено в предвидения за това месечен срок от постановяване на съдебния акт, чието допълване се иска. Молбите на А. М., И. М. и „Лион Трейдинг“ ООД да допълване на определението, с което не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение са неоснователни. С определението, постановено във фазата по допускане на касационното производство ВКС извършва специфична правораздавателна дейност по селекция на частните касационни жалби, като се произнася по допускането на касационното обжалване на въззивното определение, извършвайки преценката си по основанията в чл. 280 ГПК. Изложенията на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК на жалбоподателите, обуславящи и редовността на касационните им жалби, очертава предметния обхват на проверката, която ВКС дължи във фазата по селектиране на касационните жалби, но пропускът на съда да се произнесе по всички наведени в изложението селективни основания не може да обуслови основателност на молба с правно основание чл. 250 ГПК, доколкото постановеният диспозитив обективира пълно произнасяне по допускането или недопускането на касационното обжалване на въззивното определение. Следва да се отбележи, че с определението по чл.288 ГПК ВКС не се произнася по спорното право (същинския предмет на спора), а по предпоставките за допускане на факултативния касационен контрол, съобразно поставените въпроси. Независимо от това следва да се посочи, че по настоящото дело ВКС е обсъдил всички наведени от жалбоподателите основания за допускане на касационния контрол. Съставът на ВКС е изразил ясно формираната в мотивите воля за недопускане на касационно обжалване на въззивното решение, като се е произнесъл по заявените от касаторите основания, очертани в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, които се припокриват и в трите жалби и касационният съд е отговорил общо на поставените за разглеждане въпроси. На допълване по реда на чл. 250 ГПК не подлежат мотивите и аргументите на решаващия съд, изложени в мотивната му част. Съгласно разпоредбата на чл.250, ал.1, изр.1 ГПК страната може да иска да бъде допълнено решението, ако съдът не се е произнесъл по цялото ѝ искане. Непълно решение е налице, когато то не обхваща целия спорен предмет, тоест липсва формирана воля на съда относно част от спорното право, когато то е делимо; един от съединените искове; допълнителни искания, свързани с главния спорен предмет, каквито са исканията за плодове и лихви. В случая такъв порок на посоченото определение не е налице, тъй като с него съдът се е произнесъл по целия предмет на касационната жалба във фазата по нейната селекция за допускане до касационен контрол. Съставът на ВКС е постановил окончателен съдебен акт, с който не е допуснал касационно обжалване на въззивното решение в тази му част, който резултат не може да бъде променен по реда на чл.250 ГПК. Когато касационната инстанция е сезирана с касационна жалба срещу въззивно решение, тя се произнася с определение по чл. 288 ГПК (като специфичен правораздавателен съдебен акт), с който след преценка на релевираните доводи за наличие на сочените основания по чл.280, ал.1 ГПК, в т.ч. и служебно относно валидността и процесуалната допустимост, произнася решението си за допускане или недопускане на искания касационен контрол. След като с въведените доводи по исканията по чл. 250 ГПК не се иска произнасяне на допълнителен диспозитив, а същите касае вече произнесен такъв по чл. 288 ГПК, то не може да се приеме, че са налице предпоставките на закона за ново, но допълващо постановеният диспозитив произнасяне в друга обжалвана част от спора, разрешен с обжалваното въззивно решение. Съдържащите се в молбите по чл. 250 ГПК искания сочат, че в случая се цели преразглеждане на постановения краен изход и постановяване на нов съдебен акт с противоположен на настоящия резултат. Исканията не следва да бъдат уважени, когато същите целят промяна на мотивите с допълнително произнасяне на конкретни доводи. ПО МОЛБА с вх. № 25050180/29.06.2022 г. на А. М. и И. М. и „Лион Трейдинг“ ООД за изменение на решението в частта за разноските. С определението по чл.288 ГПК жалбоподателите са осъдени да заплатят на ответника по касация суми от по 300 лв.-разноски за процесуално представителство пред ВКС. Възражението на молителите за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение е неоснователно, с оглед правната и фактическа сложностна делото. Заплатената сума като разноски за защита е в рамките на предвидения по Наредба № 1 от 09.07.2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения, минимален размер - арг. чл. 9, ал. 3. Основателно е оплакването на молителите обаче за това, че ответната страна в касационното производство е представлявана от двама адвокати, а съгласно чл. 78, ал.1 ГПК на заплащане подлежи заплатеното възнаграждение за един адвокат. Видно е от договорите за правна защита и съдействие с №983014 /лист 193/ сключен между адв. Й. С. и „УниКредит Булбанк“ АД и договор за правна защита и съдействие №514284 /лист 194/ сключен между адв. С. Шипков, че и двата са с предмет „защита срещу искане за допускане на касационно обжалване на решение на СГС по гр.д. № 15783/2019 г. срещу И. и А. М. и „Лион Трейдинг“ ООД“. Ето защо на ответника по касация следва бъдат заплатени разноски по производството за един адвокат, а не за двама, т.е. всеки жалбоподател следва да заплати такива не по 300 лева, а по 150 лева. Предвид изложените съображения, съдът: