Определение № 50078 от 10.02.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2889/2022 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Н. Я. И. против решение № 117/19.05.2022 г. постановено по гр.д.№ 148/2022 г. от състав на Окръжен съд – Враца. Ответникът по касационната жалба не е представил писмен отговор. С обжалваното решение съдът е приел, че предявените обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ са неоснователни и е потвърдил постановеното в този смисъл решение на районен съд. Съдът е приел, че в разпоредбата на чл. 68 КТ изчерпателно са изброени случаите на сключване на срочен трудов договор. Според разпоредбата на чл. 68, ал.3 КТ срочен трудов договор по ал.1 на чл. 68 КТ се сключва за изпълнение на временни, сезонни или краткотрайни работи и дейности. Съгласно ал.4 на същата разпоредба, по изключение срочен трудов договор по ал.1, за срок най-малко една година може да се сключи за работи и дейности, които нямат временен, сезонен или краткотраен характер. Легална дефиниция на "изключение" по смисъла на чл. 68, ал.4 КТ дава § 1, т.8 от Допълнителните разпоредби към КТ, според която "изключение" по смисъла на чл. 68, ал.4 КТ е налице при конкретни икономически, технологически, финансови, пазарни и други обективни причини от подобен характер, съществуващи към момента на сключване на трудовия договор, посочени в него и обуславящи срочността му. С оглед на посочените законови разпоредби съдът е приел, че в конкретния случай сключеният между страните трудов договор от 24.02.2020 г. е срочен. Горното съдът е приел въз основа на това, че в договора изрично е отразено, че се сключва на основание чл.68, ал.1, т.1 КТ и е включена изрична уговорка за срок, т.е. при определяне на характера му не е приложима презумпцията на чл.67, ал.2 КТ. На второ място съдът е приел, че в договора действително не е посочена конкретна продължителност на срока му, но е отразена конкретната обективна причина за сключването му, обуславяща неговата срочност, а именно: ищцата е приела да изпълнява длъжността в група "Регистрация и отчет на пътните превозни средства, собствениците им и водачи” от сектор "Пътна полиция" към отдел "Охранителна полиция" по допълнителния щат на ОДМВР, утвърден с МЗ рег. №8121К-16518/04.11.2019 г., изм. и доп. с МЗ рег. № 8121К4286/02.03.2020 г. Посочено е, че по силата на тази заповед се назначават лица по трудово правоотношение по чл. 68 КТ - за осъществяване на дейности по издаване на български лични документи, както и за персонализиране на български лични документи, издавани от други оправомощени служби и ведомства, при осигурени финансови средства за тези дейности по бюджета на МВР за съответната година или средства, предоставени на МВР по програми и механизми на Европейския съюз и по други международни програми и договори, за периода от 15.11.2019 г. до 14.11.2020 г. Следователно от изложеното в заповедта може да бъде направен извод, че между страните е бил сключен срочен трудов договор, чийто срок не е определен, но е определяем въз основа на друг елемент от съдържанието му, а именно - посоченото основание за сключването му. Посочено е, че в подаденото от ищцата заявление изрично е посочено, че желае да бъде назначена на временен трудов договор на длъжността по допълнителния щат, утвърден с МЗ № 8121К-13518/04.11.2019 г., изм. и доп. с МЗ № 8121К-4286/02.03.2020 г. към щата на ОДМВР-Враца. След като същата е подписала молба за назначаване при конкретно посочени условия, съдът е приел, че не могат да бъдат възприети наведените в жалбата доводи, че към момента на сключване на договора тя е считала, че същият е безсрочен, тъй като не е посочена крайна дата на действието му и не е била запозната с посочените в съдържанието му министерски заповеди. При наличието на изрично волеизявление и при липсата на твърдения за пороци на волята при формирането му, се предполага, че същото е извършено при осъзнаване на правните му последици. Посочено е, че в решение № 29 от 18.02.2022г. по в.гр. дело № 550/2021г. на ОС-Враца въззивният съд е приел, че включената в трудовия договор клауза за срок на договора по чл. 68, ал. 1, т. 1 КТ е валидна и е породила правно действие, поради което предявеният иск за прогласяване недействителност на същата е неоснователен. Това решение е влязло в сила и на основание чл.297 ГПК съдът е приел, че е длъжен да го зачете и да не приема нещо различно. Прекратяването на трудовото правоотношение, извършено със Заповед № 369з-2273/16.11.2020 г. е извършено в първия работен ден след изтичането на срока на договора, т.е. ищцата не е продължила да работи след изтичането на срока на договора, а след възстановяването й на работа въз основа на съдебното решение по в.гр.д. № 160/2021г. на ВОС и със Заповед № 369з-1398/22.06.2021 г., в която отново изрично е посочено, че договорът е срочен, като е посочена и продължителността на срока. Обстоятелството, че служителката е изразила несъгласие с този срок не променя характера на договора и не води до приложение разпоредбата на чл.69 КТ. В изложението на касационните основания се твърди, че съдът се е произнесъл по правни въпроси при наличието на касационни основания по чл.280, ал.1, т.1, т.3 и ал.2 ГПК. Трайна е съдебната практика на ВКС, че срочният трудов договор по чл.68, ал.4, вр. с ал.1,т.1 КТ може да се сключва по изключение за работи и дейности, които нямат временен, сезонен или краткотраен характер за срок най- малко една година или за по –кратък срок, но по писмено искане на работника/ респ. служителя/. Съгласно даденото в пар.1, т.8 от ДР КТ обяснение, изключение по см. на чл.68, ал.4 КТ е налице при конкретни икономически, технологически, финансови, пазарни и други обективни причини от подобен характер, съществуващи към момента на сключване на тр. договор, посочени в него и обуславящи срочността му. Срочният тр. договор по чл.68,ал.4, вр. с ал.1,т.1 КТ със същия работник или служител за същата работа може да се сключва повторно само веднъж за срок най- малко една година. Срочният трудов договор, сключен в нарушение на изискванията по чл.68, ал.4 КТ се смята за сключен за неопределено време на осн. чл.68, ал.5 КТ. По въпросите, свързани с наличието на две министерски заповеди и в тази връзка дали е налице изключението по смисъла на пар.1, т.8 дР на КТ е налице съдебна практика, съобразена от съда. Налице е изключението, обосноваващо срочността по пар.1, т.8 от ДР КТ в случаите, в които изпълняваната длъжност е по утвърдено с приложените заповеди на министъра допълнително щатно разписание за съответната година, като допълнителният щат е финансиран от средствата в посочения подпараграф от бюджетната класификация на МВР / решение № 145/29.06.2016 г. по гр.д.№ 593/2016 г. на ІІІ гр.отд. на ВКС/. Съдът е съобразил тази съдебна практика, като това обстоятелства, както и наличието на съдебна практика на ВКС по поставените в тази насока правни въпроси водят до липсата на сочените основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. По въпросите за повторността в горните случаи на нов срочен договор, съдът е съобразил съдебната практика на ВКС, която е в смисъл, че с продължаването на срока на сключения между страните срочен трудов договор по чл.68, ал.4, вр. с ал.1,т.1 КТ се уговаря нов срок за изпълнение на работа, която няма временен, сезонен или краткотраен характер. В р. по гр.д. №2012/15 г. на ВКС, четвърто г.о. е прието, че допълнително споразумение към трудовия договор, с което срокът на договора е продължен, по естеството си се явява втори срочен трудов договор със същия работник за същата работа, тъй като е уговорен нов срок, след изтичането на първия. Или повторност по см. на чл.68, ал.4 от КТ е налице винаги, когато се уговаря нов срок на трудовия договор за работа, която няма временен, сезонен или краткотраен характер, независимо дали уговорката за новия срок е обективирана с продължаване на срока на сключения срочен договор или със сключване на нов, втори срочен трудов договор. Затова и в двата случая е необходимо да са спазени изискванията на чл.68, ал.4, пр. последно КТ, за еднократност на подновяването на срочния тр. договор с минимален срок от една година. Предвид изложеното, не са налице сочените касационни основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Със същите правни въпроси се обосновава и очевидната неправилност, поради което същата не е налице, доколкото съдът е съобразил практиката на ВКС по тези въпроси. По изложените съображения, касационното обжалване не следва да се допуска. Водим от горното, състав на ВКС