Определение № 808 от 10.12.2012 г. на ВКС по т. д. № 761/2012 г.

Производството е по чл.274 ал.2 предл. първо вр. с ал.1 пр.2 вр. с чл. 275 ал.2 вр. с чл. 262 ал. 3 ГПК. Образувано е по частна жалба на Едноличен търговец „ С. – Т. – С. Г. „ против разпореждане № 7478 / 24.08.2012 год. на Пловдивски окръжен съд, 7 граждански състав, по ч.гр.д.№ 1980 / 2012 год., с което е върната частна касационна жалба на същата страна / вх. № 20236 / 27.07.2012 год. /, подадена против определение № 2031 / 27.06.2012 год. по гр.д.№ 1980/ 2012 год. на Пловдивски окръжен съд, поради неотстранени в указания срок нередовности - незаплатена държавна такса по сметка на ВКС и непредставено изложение на основанията за допускане на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 ГПК. Жалбоподателят оспорва правилността на определението, с довода, че съобщението за отстраняване нередовностите на частната му касационна жалба е следвало да се изпрати на адреса по седалището и адреса на управление на търговеца, вписани в търговския регистър, като оспорва факта на изпращането на този адрес. Ответната страна - Едноличен търговец „ Н. – О. Х. „ – оспорва частната жалба, като счита, че спрямо същата следва да се приложи изискването за изложение по чл.284 ал.3 вр. с чл.280 ал.1 от ГПК и липсата на такова обуславя недопустимостта й. Изложението по основателността на частната жалба навежда на съмнение за грешка на автора й относно релевантното за спора уведомяване за отстраняване недостатъци, с това за отстраняване недостатъци по въззивната жалба срещу първоинстанционното решение, доколкото коментира редовността на уведомяване чрез пълномощника адв. А.Н. със съобщението, връчено на 09.04.2012 година. Изложените в тази връзка съображения са ирелевантни. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ал.1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим съдебен акт. Частната жалба е основателна. С разпореждане от 19.04.2012 год. на Пловдивски районен съд по гр.д.№ 14245 / 2011 год. е върната въззивната жалба на ЕТ „ С. Т. - С. Г. „ против постановеното по делото решение. Разпореждането е потвърдено с определение № 2031 / 27.06.2012 год. по ч.гр.д.№ 1980 / 2012 год. на Пловдивски окръжен съд. ЕТ „ С. - Т. С. Г. „ е обжалвал последното, като частната му касационна жалба е оставена без движение с разпореждане № 6644 / 30.07.2012 год. за отстраняване нередовности в същата: заплащане държавна такса по сметка на ВКС и представяне на изложение на основанията за допускане на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 ГПК, тъй като определението на Пловдивски окръжен съд от 27.06.2012 год. подлежи на обжалване по реда на чл.274 ал.3 т.1 вр. с чл.280 ал.1 ГПК. Съобщението за разпореждане № 6644 / 30.07.2012 год. е адресирано по седалището и адреса на управление на търговеца, актуален и към настоящия момент и непроменян, установимо при справка в търговския регистър. Съобщението е върнато с данни за разпореждане с имота в полза на трети лица още през 1998 година. Друго връчване не е осъществено. С разпореждане от 10.08.2012 год. съдът е приложил фикцията за редовно връчване, на основание чл.50 ал.2 ГПК. Пловдивски окръжен съд неправилно е приложил разпоредбата на чл.50 ал.2 от ГПК в настоящия случай, предвид обстоятелството, че ЕТ „ С. Т. С. Г. „ има посочен с отговора на исковата молба съдебен адресат - А. дружество „ М. и Н. „, с адрес в населеното място по седалището на разглеждащия спора съд, съдружник в което е и упълномощеният му представител по делото - адв. А. Н.. Посочването на съдебен адресат по делото, при това различен като правен субект от упълномощения представител, недвусмислено указва желание за призоваване чрез същия и предпоставя спазване именно този ред за изпращане съобщенията. Само при безуспешно връчване на съдебен адресат, страната е следвало да се призове по седалището и адреса й на управление, съгласно чл.50 ал.1 от ГПК. Същото би било разрешението и по отношение конкретния процесуален представител, ако страната изрично би посочила нему да се връчват призовките и съобщенията / което и с оглед конкретния съдебен адресат в случая би дублирало призоваването от един и същи адрес/. В този смисъл съдът съобрази задължителна съдебна практика - реш. № 249 / 24.03.2010 год. по гр.д.№ 397 / 2009год. на ІІІ г.о.; реш.№ 45 от 04.05.2012 год. по гр.д.№ 482 / 2011 год. на ІІ гр. отд.; вкл. относно реда за призоваване на търговско дружество, при заявен съдебен адресат - чл. 50 ал.1 вр. с чл. 39 ал.1 ГПК - опр. № 265 / 29.10.2008 год. по ч.т.д. № 251 / 2008 год. на І т.о.; опр. № 717 от 25.07.2012 год. по ч.т.д.№ 480 / 2012 год. на ІІ т.о. на ВКС и др. /. Следователно, атакуваното разпореждане следва да се отмени и делото върне за продължаване съдопроизводствените действия по администриране частната касационна жалба от стадия за отстраняване нередовностите й, съобразявайки че срока за отстраняване същите, съгласно вече дадените от Пловдивски окръжен съд и по същество правилни указания, тече от връчване на жалбоподателя настоящото определение. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение