Определение № 1399 от 02.06.2023 г. на ВКС по гр. д. № 118/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Б. Н. М., чрез пълномощника му адв. Д. С. против решение № 2849 от 20.10.2022 г., постановено по в.гр.д. № 5415/2022 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение от 10.01.2022 г. на Софийски районен съд, постановено по гр.д. № 61981/2020 г., с което е признато за установено, на основание чл.422 ГПК, че касаторът дължи на „Топлофикация София“ ЕАД сумата от 330,66 лв., представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия, доставена в периода 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г., ведно със законната лихва от 14.09.2020 г. до окончателното изплащане, сумата от 48,04 лв. – мораторна лихва за периода от 15.09.2018 г. до 08.09.2020 г., сумата от 24,15 лв.-стойност на услуга за дялово разпределение за периода от 01.08.2017 г. до 30.04.2019 г., ведно със законната лихва от 14.09.2020 г. до окончателното изплащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 44249/2020 г. по описа на Софийски районен съд. Ответната страна „Топлофикация София“ ЕАД, чрез юрисконсулт К., в отговора на жалбата поддържа, че последната е недопустима с оглед разпоредбата на чл.280, ал.3, т.1 ГПК, тъй като в конкретния случай всеки от предявените установителни искове е с цена под 5 000 лв. Върховният касационен съд, четвърто гражданско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК от легитимирана да обжалва страна, но е насочена срещу неподлежащ на касационно обжалване, съгласно чл.280, ал.3, т.1, пр.първо ГПК, съдебен акт. Видно от исковата молба по делото, въззивното решение, срещу което е подадена касационната жалба, е постановено по гражданско дело, по което предмет на разглеждане са няколко обективно съединени установителни искове, предявени по реда на чл.422 ГПК, всеки един от които е с размер, както следва: 330,66 лв. - главница, 48,04 лв. – мораторна лихва върху нея, сумата от 24,15 лв. – главница. Цената на всеки от тези искове, определена съгласно чл.69, т.1 ГПК е до 5 000 лв. Съгласно чл.280, ал.3, т.1 ГПК, обжалваното въззивно решение, с което са уважени исковете по чл.422 ГПК за вземанията за главници и за лихва за забава, не подлежи на касационно обжалване. Предвид императивния характер на разпоредбите на чл.69, т.1 и чл.280, ал.3, т.1 ГПК, подадената касационна жалба е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд,