Определение № 327 от 04.02.2026 г. на ВКС по т. д. № 1698/2025 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. Постъпила е по делото молба с вх. № 19792/28.10.2025 г., подадена от ответника по частната касационна жалба “ЕВРОМАРКЕТ КОМПРЕСОРС” АД, ЕИК[ЕИК], с искане да се допълни постановеното по настоящото дело определение № 2898/15.10.2025 г. в частта за разноските, като му се присъди адвокатско възнаграждение за касационното производство в размер на 9 600 лева с ДДС, претендирано и документално обосновано с отговора на частната касационна жалба и приложенията към молба с вх. № 20032/23.07.2025 г. От частния касатор “УНИВЕРСИТЕТСКА МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ “ПРОФ. Д-Р СТОЯН КИРКОВИЧ” АД, ЕИК[ЕИК], се изразява становище за неоснователност на направеното искане. Развиват се доводи, че доказателствата за извършени разноски не са представени своевременно с отговора на частната касационна жалба, когато е поискано присъждането им, а едва с молбата от 23.07.2025 г., поради което не следва да бъдат кредитирани. Изтъква се, че списъкът по чл. 80 ГПК е приложен със същата молба, когато е пречка да се претендира изменение на съдебния акт в частта за разноските. Ако се приеме искането на насрещната страна за основателно, се заявява възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК. Настоящият състав на Първо търговско отделение на ВКС, след като обсъди доводи на страните и прецени данните по делото, намира следното: Молбата е подадена от лице с правен интерес и в законоустановения едномесечен срок по чл. 248, ал. 1 ГПК, предвид необжалваемостта на постановеното определение по настоящото дело. Не могат да бъдат споделени доводите на частния касатор, относими към допустимостта на молба, че е налице процесуална пречка поради несвоевременно представяне на списъка на разноските. В случая не се касае за изменение на определението в частта за разноските, а за допълването му поради непроизнасянето на съда. В тази хипотеза липсата на списък по чл. 80 ГПК не е основание да се откаже допълването на съдебния акт в тази част, както е разяснено в т. 8 на Тълкувателно решение от 06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС. Такъв е и представен с молбата от 23.07.2025 г., т.е. преди датата на постановяване на определението, чието допълване се претендира. Ето защо, искането по чл. 248, ал. 1 ГПК се явява допустимо. С определение № 2898/15.10.2025 г. по ч.т.д. № 1698/2025 г. по описа на ВКС, ТК, I т.о., не е допуснат касационен контрол на определение № 529/25.02.2025 г. по в.ч.гр.д. № 143/2025 г. на Апелативен съд - София. При тази резултатност на делото право на разноски има ответникът в частното касационно производство. Искане за присъждането им е заявено в отговора на частната касационна жалба, като с молба от 23.07.2025 г. са ангажирани доказателства за уговарянето и плащането по банков път на претендираното адвокатско възнаграждение от 9 600 лева с ДДС. Същото е надлежно направено - преди разглеждане на делото от настоящия касационен състав (по аргумент от т. 11 на горецитираното тълкувателно решение). От частния касатор е релевирано възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК, което следва да бъде разглеждано предвид установената дължимост на претендираните разноски. Като съобразява предмета на производството, фактическата и правната му сложност, извършените от ангажирания от ответника адвокат действия, изразяващи се в депозиране на отговор на касационната жалба и на изложението на основанията за допускане на касационна проверка по поставения въпрос в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и на директното основание по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, без явяване в открито съдебно заседание, както и неприложимостта на предвидените в препращащата норма размери на адвокатските възнаграждения по Наредба № 1/09.07.2004 г. на ВАдвС, с които се нарушава конкуренцията по смисъла на член 101, пар. 1 ДФЕС, съобразно даденото тълкуване в решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС, и отчитането на същите единствено като ориентир, настоящият състав намира, че претендираното адвокатско възнаграждение следва да бъде намалено на 800 лева с ДДС. Същото следва да се присъди в евро – 409,03 евро с ДДС, превалутирано съгласно правилата на чл. 12 и чл. 13 от Закона за въвеждане на еврото в Република България и Решение (ЕС) 2025/1407 на Съвета от 08.07.2025 г. относно приемането на еврото от България, считано от 01.01.2026 г., при фиксиран курс 1,95583 лева за едно евро. По тези съображения следва да бъде допълнено определението в частта за разноските, като в полза на ответника по частната касационна жалба се присъди адвокатско възнаграждение в определения по-горе размер, а за горницата над тази сума искането не следва да бъде уважено. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение,