Определение № 363 от 16.02.2024 г. на ВКС по т. д. № 378/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на “ДАС - КАР ГРУП” ООД, ЕИК[ЕИК], “ДИТА ЕКСПРЕС” ЕООД, ЕИК[ЕИК], и “СТАРТ ТРЕЙС” ЕООД, ЕИК[ЕИК], против решение № 56/24.06.2022 г. по в.т.д. № 71/2022 г. по описа на Апелативен съд – Бургас, с което е потвърдено решение № 276/23.11.2021 г. по т.д. № 472/2019 г. на Окръжен съд – Бургас. С първоинстанционното решение е признато за установено по искове с правно основание чл. 464 ГПК, предявени от “ТРАНСПОРТ ЕНД СПЕДИШЪН БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК[ЕИК], против “ДИТА ЕКСПРЕС” ЕООД, “ДАС - КАР ГРУП” ООД и “СТАРТ ТРЕЙС” ЕООД, че “СТАРТ ТРЕЙС” ЕООД няма задължения към “ДИТА ЕКСПРЕС” ЕООД и към “ДАС - КАР ГРУП” ООД за следните суми: 28 400 лева -главница по запис на заповед от 10.11.2017 г. и съответно 12 000 лева - главница по запис на заповед от 10.09.2017 г., 568 лева - неолихвяеми вземания и 240 лева - съдебни разноски, за които са издадени изпълнителен лист от 03.07.2019 г. по ч.гр.д. № 5170/2019 г. по описа на Бургаски районен съд и съответно от 04.07.2019 г. по ч.гр.д. № 5169/2019 г. по описа на същия съд и за събиране на които “ДИТА ЕКСПРЕС” ЕООД и “ДАС - КАР ГРУП” ООД са присъединени взискатели в производството по изпълнително дело № 111/2018 г. по описа на ДСИ при БРС, както и са присъдени разноски по делото в полза на ищеца.

С касационната жалба са въведени оплаквания по чл. 281, т. 3 ГПК за неправилност на въззивното решение поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушения на материалния закон и необоснованост. Сочи се, че въззивният съд е направил преценка за основателност на предявените искове, съответно за законосъобразност на първоинстанционното решение, без да обсъди задълбочено представените по делото доказателства, релевираните във въззивната жалба оплаквания, което представлява нарушение на процесуалния закон. Релевира се, че въззивният съд неправилно е приложил материалния закон, в частност чл. 17 и чл. 26 ЗЗД, чл. 20 ЗЗД, чл. 301 ТЗ. Изразява се несъгласие с доводите на въззивния съд, че по реда на чл. 464 ГПК вземането може да бъде оспорено и само посредством позоваване на факти (в случая симулативност и привидност), като не е необходимо същите да се разкриват с изричен иск. Акцентира се, че с оглед твърденията в исковата молба ищецът следвало да предяви такива искове, с които да се освободи от симулативната, съответно прикритата сделка, и той носи доказателствената тежест за това, а такова доказване по делото не е проведено нито с преки, нито с косвени доказателства. Посочва се, че от въззивното решение не се установява как неавтентичният запис на заповед от 10.11.2017 г. е породил симулативност в отношенията между “ДИТА ЕКСПРЕС” ЕООД и “СТАРТ ТРЕЙС” ЕООД, независимо от това кой го е подписал, след като, съгласно твърденията на касаторите, “ДИТА ЕКСПРЕС” ЕООД всъщност е извършило погасяване на задължения към трети лица кредитори на “СТАРТ ТРЕЙС” ЕООД. Поддържа се, че неправилно е прието от въззивната инстанция, че позоваването на разпоредбата на чл. 301 ТЗ едновременно от кредитора и от длъжника по неавтентичната ценна книга е непротивопоставимо на ищеца в производството. Релевира се, че това е неправилно тълкуване и неприлагане на смисъла на разпоредбата на чл. 301 ТЗ. Счита се за неправилен изводът на въззивния съд, че в случая каузалните правоотношения са ирелевантни, тъй като записът на заповед от 10.11.2017 г. е нередовен от външна страна, като това се сочи да е в противоречие с предметния обхват на въведените в производството релевантни факти. Аргументира се, че в същото време въззивният съд е изследвал каузалните правоотношения по отношение на записа на заповед от 10.09.2017 г., но в нарушение на чл. 20 ЗЗД не е установил действителната воля на страните в споразумението от 01.09.2017 г., в частност т. 4 от него, което следвало да се тълкува в смисъл, че страните са целели да бъде издадена ценна книга за обезпечаване на това каузално правоотношение.

Искането за допускане на касационно обжалване на въззивното решение се основава на чл. 280, ал. 1, т. 1 и съответно т. 3 ГПК, като са поставени от касаторите следните въпроси:

1. Кога и при какви материалноправни и/или процесуалноправни условия и ред съдът следва да разгледа активно легитимирани твърдения за нищожност и/или симулация в производство по реда на чл. 464 ГПК?

2. В производство по чл. 464 ГПК следва ли да се разглеждат и искове, които се ползват от сила на присъдено нещо по отношение на правоотношения, обуславящи съществуването или несъществуването на спорното право, предмет на иска по чл. 464 ГПК?

3. Следва ли ищецът по чл. 464 ГПК да предяви в условията на обективно съединяване и иск за разкриване на симулация по чл. 17 ЗЗД и/или за нищожност по чл. 26 ЗЗД, в случай, че правният му интерес произтича от тяхното установяване със сила на присъдено нещо?

4. Когато правният интерес на ищеца по чл. 464 ГПК е обусловен от разкриване на симулация и/или от установяване на нищожност на процесното правоотношение, следва ли да сезира съда с искове по чл. 17 ЗЗД и/или с иск по чл. 26 ЗЗД?

5. Ищецът по чл. 464 ГПК може ли да се ползва от защитата на иска с правно основание чл. 26, ал. 2, предл. 5 ЗЗД и/или иск по чл. 17 ЗЗД, без да ги е предявявал в производство по чл. 464 ГПК?

По отношение на първите пет въпроса, които са включени от касаторите в т.нар. “първа група въпроси”, се поддържа, че въззивното решение е постановено в противоречие с практиката на ВКС – определение № 990/16.07.2012 г. по гр.д. № 187/2012 г. по описа на ВКС, ГК, III г.о., решение № 420/21.12.2012 г. по гр.д. № 187/2012 г. по описа на ВКС, ГК, III г.о., решение № 453/20.06.2023 г. по гр.д. № 990/2002 г. по описа на ВКС, II г.о., както и в противоречие с решение № 73/17.05.2022 г. по в.т.д. № 355/2021 г. по описа на Апелативен съд – Велико Търново.

6. При нередовност на менителничния ефект документът - запис на заповед, би ли могъл да има доказателствено значение за съществуването на каузално отношение?

7. Предвид отразяването в счетоводството на каузалното правоотношение, обезпечено със запис на заповед, следва ли съдът да приложи императивните материалноправни разпоредби на чл. 301 ТЗ с оглед липсата на противопоставяне на правните последици по този запис на заповед дори и същият да е нередовен от формална, външна страна?

8. Трябва ли съдът при претендирано менителнично (абстрактно) вземане да изследва каузалните отношения между страните, когато ответникът е въвел твърдения, че дължи по процесната ценна книга и е установил по делото каузалните отношения, които обуславят претендираното менителнично задължение, или съдът преценява само валидността на записа на заповед?

9. Налице ли е ограничение за приложението на нормата на чл. 301 ТЗ при нередовен запис на заповед в случай, че същият е неавтентичен и може ли длъжникът - търговец да потвърди неговите правни последици?

По отношение на шестия до деветия въпрос, които са включени от касаторите в т.нар. “втора група въпроси”, се сочи, че въззивното решение е постановено в противоречие с практиката на ВКС - решение № 221/26.05.2008 г. по т.д. № 893/2007 г. по описа на ВКС, ТК, II т.о., определение № 60442/08.07.2021 г. по т.д. № 1735/2020 г. по описа на ВКС, ТК, I т.о., решение № 171/01.12.2015 г. по т.д. № 3028/2014 г. по описа на ВКС, ТК, I т.о.

Счита се, че по отношение на тълкуването от въззивния съд на споразумението от 01.09.2017 г. не е съобразена практиката на ВКС – решение № 60079/19.01.2022 г. по т.д. № 105/2020 г. по описа на ВКС, ТК, I т.о.

Ответникът по касация “ТРАНСПОРТ ЕНД СПЕДИШЪН БЪЛГАРИЯ” ЕООД възразява по основателността на искането за достъп до касационен контрол и оспорва подадената жалба като неоснователна.

Настоящият състав на Първо търговско отделение на ВКС, след като обсъди доводи на страните и прецени данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл. 288 ГПК, намира следното:

Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 283 ГПК.

Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК от обхвата на касационен контрол са изключени решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лева – за граждански дела и до 20 000 лева – за търговски дела, с изключение на решенията по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и по съединените с тях искове, които имат обуславящо значение за иска за собственост. В Тълкувателно решение от 23.02.2022 г. по тълк. дело № 3/2019 г. на ОСГТК на ВКС е разяснена разликата между гражданско и търговско дело. Търговски са делата, които имат за предмет търговски спор, или спор, произтичащ от търговска сделка, определена по един от двата критерия, регулирани от чл. 286, ал. 1 и ал. 2 ТЗ - обективен и субективен, както и споровете, които имат за предмет обезпечителни права, отнасящи се до търговска сделка, както и тези, при които е налице функционална обвързаност между предмета на правния спор и търговското качество на страните или сключена от тях търговска сделка.

В случая производството по делото е образувано по обективно кумулативно съединени отрицателни установителни искове с правно основание чл. 464 ГПК за несъществуване вземанията на кредитори към “СТАРТ ТРЕЙС” ЕООД, произтичащи от записи на заповед. Записът на заповед е абсолютна търговска сделка по смисъла на чл. 1, ал. 1, т. 8 ТЗ, поради което делото е търговско (така в определение № 40/23.01.2020 г. по ч.т.д. № 2996/2019 г. по описа на ВКС, ТК, I т.о.). Претенцията на ищеца против ответниците “ДАС - КАР ГРУП” ООД и “СТАРТ ТРЕЙС” ЕООД за несъществуване на вземането на “ДАС - КАР ГРУП” ООД към длъжника “СТАРТ ТРЕЙС” ЕООД по записа на заповед от 10.09.2017 г. в размер на 12 000 лева, както и обусловената от нея за съдебните разноски в заповедното производство в размер на 240 лева, са под прага от 20 000 лева съгласно чл. 280, ал. 3, предл. 2 ГПК. Поради това настоящият състав намира, че подадената касационна жалба против въззивното решение в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение касателно горепосочените вземания, е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане.

Липсва правен интерес за касатора “ДАС - КАР ГРУП” ООД да обжалва въззивното решение в частта, с която е потвърдено уважителното решение касателно записа на заповед от 10.11.2017 г. за вземането на “ДИТА ЕКСПРЕС” ЕООД към “СТАРТ ТРЕЙС” ЕООД в размер на 28 400 лева – главница и съдебните разноски в заповедното производство в размер на 568 лева, доколкото касаторът “ДАС - КАР ГРУП” ООД не е страна по това менителнично правоотношение. Поради това настоящият състав намира, че подадената от него касационна жалба против въззивното решение в тази част също се явява недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане.

В останалата част касационната жалба е допустима.

В случая въззивният съд, за да потвърди първоинстанционното решение, е приел за доказани и основателни отрицателните установителни искове по чл. 464 ГПК, предявени от първоначалния взискател срещу “ДИТА ЕКСПРЕС” ЕООД и “ДАС - КАР ГРУП” ООД - присъединени взискатели в изпълнителното производство, и срещу длъжника “СТАРТ ТРЕЙС” ЕООД, за несъществуване на вземанията по записи на заповед от 10.11.2017 г. и от 10.09.2017 г. Намерил е за неоснователно оплакването във въззивната жалба, че първоинстанционният съд не е определил правилно предмета на спора в съответствие с въведените в исковата молба твърдения и че е постановил решение за недължимост на сумите, без да са предявени искове в тази връзка, като е изтъкнал, че от съда е осъществено произнасяне по отрицателните установителни искове в съответствие с въведените фактически и правни твърдения и отправеното искане за защита. За неоснователно е прието и оплакването, че е следвало ищецът да предяви искове, с които да се освободи от привидната сделка, тъй като вземането може да бъде оспорено по всякакъв начин, дори и с позоваване на факти, които процесът за вземането би преклудирал, като не е необходимо симулацията да бъде разкрита с нарочен иск, още по-малко при твърдения за пълна симулация е необходимо да се установява прикрита сделка. Въззивният съд е изложил съображения, че предвид установеното от съдебно-почерковата експертиза, че записът на заповед от 10.11.2017 г. в полза на “ДИТА ЕКСПРЕС” ЕООД за сумата от 28 400 лева не е подписан от посочения в него представител на търговеца издател – С. Г., то същият е недействителен поради липса на един от задължителните кумулативни реквизити по чл. 535, т. 7 ТЗ – подпис на издателя. Посочил е, че поради нередовността на ценната книга за съда не възниква задължение да изследва връзката й със соченото от въззивниците каузално правоотношение, още повече, че не то, а записът на заповед представлява основанието за издаването на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК и изпълнителен лист, с които “ДИТА ЕКСПРЕС” ЕООД се е легитимирал като присъединен взискател в изпълнителното производство. Обосновано е, че недействителността на записа на заповед не може да бъде санирана с позоваване на разпоредбата на чл. 301 ТЗ, каквито доводи са изложили въззивниците, тъй като в случая е налице липсващо изявление и последващото непротивопоставяне на търговеца не може да има за последица потвърждаване на действието/сделката. Въззивният съд е посочил, че разпоредбата на чл. 301 ТЗ е предоставена в полза на търговеца, от чието име са предприети действия без представителна власт, и е непротивопоставима на кредитора, предявил иска по чл. 464 ГПК. По отношение на записа на заповед от 10.09.2017 г., издаден в полза на “ДАС- КАР ГРУП” ООД за сумата от 12 000 лева, е приел, че се установява от експертизата неговата автентичност, поради което е направен извод, че правилно е пристъпено от първоинстанционния съд към изследване на връзката му с посочените от въззивниците каузални правоотношения, а оплакването във въззивната жалба за допуснато противоречие с оглед релевираните каузални правоотношения е неоснователно. Разгледани са каузалните правоотношения във връзка със записа на заповед за сумата от 12 000 лева и е направен извод, че съглашенията между “СТАРТ ТРЕЙС” ЕООД и “ДАС - КАР ГРУП” ООД са били привидни, без да са поети реални задължения по тях, а осчетоводяването им, като вторичен процес, не може да преодолее този порок и да създаде вземане в полза на “ДАС - КАР ГРУП” ООД.

Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Този въпрос следва да е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция и от него да зависи изходът на делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.

Първите пет въпроса, поставени от касаторите, се отнасят до възможността за разглеждане в производството по чл. 464 ГПК на твърдения за симулация. В случая това не е обусловило решаващия извод на въззивния съд за уважаването на иска за недължимост на вземането на взискателя “ДИТА ЕКСПРЕС” ЕООД по записа на заповед, издаден на 10.11.2017 г. за сумата от 28 400 лева. В обжалваното решение е прието, че от събраните по делото доказателства се установява, че записът на заповед от 10.11.2017 г. не е подписан от посочения в него представител на търговеца издател – С. Г., което го прави недействителен поради липсата на един от задължителните кумулативни реквизити по чл.537, т. 7 ТЗ – подпис на издателя, с оглед на което за въззивния съд не възниква задължение да изследва връзката му със соченото от жалбоподателите каузално правоотношение. Поради изложеното така поставените от касаторите пет въпроса не отговарят на общия селективен критерий за допускане на касационно обжалване съгласно разясненията, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС – поставеният правен въпрос да е от значение за изхода по конкретното делото. За пълнота на изложението следва да се посочи, че тези въпроси не могат да бъдат обсъждани касателно иска срещу “СТАРТ ТРЕЙС” ЕООД и “ДАС - КАР ГРУП” ООД за недължимост на вземането от 12 000 лева по записа на заповед от 10.09.2017 г., тъй като в тази част въззивното решение не подлежи на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1, предл. 2 ГПК. Липсата на обосноваването на общия селективен критерий по така формулираните въпроси изключва необходимостта от обсъждане на поддържаните от касаторите допълнителни основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и съответно т. 3 ГПК за допуск до касация.

Поставеният от касаторите шести въпрос не е правен, тъй като не кореспондира с приетото от въззивния съд, който при преценката на записа на заповед от 10.11.2017 г. е приел, че след като от формална, външна страна ценната книга е недействителна, за съда не възниква задължение да изследва връзката й със соченото от въззивниците каузално правоотношение, още повече, че не то, а менителничният ефект е основанието за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист, с който кредиторът “ДИТА ЕКСПРЕС” ЕООД се е конституирал като присъединен взискател по горепосоченото изпълнително дело. Поради това въззивният съд не е разглеждал въпроса дали недействителният запис на заповед може да има значение за доказване съществуването на каузалното отношение. Така поставеният въпрос не е обусловил решаващия извод на съда относно несъществуването на вземане по записа на заповед от 10.11.2017 г., поради което същият не обосновава наличие на общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационен контрол.

За пълнота на изложението следва да се посочи, че в решение № 78/17.07.2009 г. по т.д. № 29/2009 г. по описа на ВКС, ТК, I т.о., е прието, че при нередовност на менителничния ефект записът на заповед би могъл да има доказателствено значение за съществуването на каузалното отношение или на разписка за изпълнение – ако недействителността произтича от чл. 535, т. 2 ТЗ, да не се ползва с доказателствена сила за конкретно изявление на страната, посочена за издател – чл. 535, т. 7 ТЗ, или да материализира единствено изявление за плащане – при наличието на друг порок на съдържанието. Въззивният съд не се е отклонил от така формираната практика, поради което, дори и хипотетично да се приеме наличие на общия селективен критерий, то по шестия поставен въпрос не се обосновава наличие на поддържаното от касаторите допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

Поставеният от касаторите седми въпрос не е обусловил решаващите изводи на въззивния съд, тъй като не е разглеждано в обжалваното решение осчетоводяването на каузалните правоотношение касателно записа на заповед от 10.11.2017 г., приет за недействителен. Поради това и по този въпрос не е налице общият селективен критерий по чл. 280, ал. 1 ГПК.

Поставеният от касаторите осми правен въпрос отговаря на общия критерий по чл. 280, ал. 1 ГПК, но доводите за допускане на касационно обжалване по допълнителния критерий по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК са неоснователни. В разясненията по т. 17 от Тълкувателно решение от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че “при редовен от външна страна менителничен ефект и направено общо оспорване на вземането от ответника, ищецът не е длъжен да сочи основание на поетото от издателя задължение за плащане и да доказва възникването и съществуването на вземане по каузално правоотношение между него като поемател и длъжника – издател по повод или във връзка с което е издаден записът на заповед. С въвеждането на твърдения или възражения от поемателя или от издателя за наличието на каузално правоотношение, по повод или във връзка с което е издаден редовният запис на заповед, се разкрива основанието на поетото задължение за плащане или обезпечителния характер на ценната книга”. Въззивният съд не се е отклонил от дадените разяснения в горецитираното тълкувателно решение, като е приел, че евентуални каузални отношения, във връзка с които е издаден недействителният запис на заповед, са ирелевантни в процеса по чл. 464 ГПК. Поради горното по така формулирания въпрос не се обосновава наличие на поддържаното от касаторите допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационен контрол.

Поставеният от касаторите девети правен въпрос отговаря на общия селективен критерий по чл. 280, ал. 1 ГПК. В служебно известната на настоящия състав практика на ВКС, обективирана в решение № 13/06.04.2011 г. по т.д. № 333/2010 г. по описа на ВКС, ТК, I т.о., и решение № 231/17.03.2004 г. гр.д. № 898/2003 г. по описа на ВКС, ТК, II т.о., е прието, че доколкото по отношение на записа на заповед се прилагат правилата за менителницата и чл. 537 ТЗ препраща към чл. 462 ТЗ, в който изрично са уредени последиците от подписване на запис на заповед без представителна власт, като лицето, подписало тази заповед, при посочените в закона условия се задължава лично, като тази специална разпоредба изключва общата разпоредба на чл. 301 ТЗ. В случая в съответствие с цитираната практика на ВКС, въззивният съд е приел, че записът на заповед е нередовен и съответно недействителен поради липсата на един от задължителните кумулативни реквизити по чл. 535, т. 7 ТЗ – липса на подпис на посочения в него представител на издателя управителя С. Г., което не може да бъде санирано по реда на чл. 301 ТЗ, тъй като се касае за липсващ реквизит на ценна книга и последващото непротивопоставяне на търговеца не може да има за последица потвърждаване на действието/сделката. Следва да се вземе предвид и че в случая е установено, че е налице хипотеза за неистински подпис по смисъла на чл. 461 ТЗ, а не за подписване на менителничния ефект без представителна власт, което изобщо изключва въпрос относно приложение на норма касателно мнимо представителство. С оглед на изложеното и по така формулирания правен въпрос не е налице поддържаното от касаторите допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване.

По отношение на цитираната от касаторите съдебна практика по шести, седми, осми и девети въпрос следва да се посочи, че извадката от определение № 60442/08.07.2021 г. по т.д. № 1735/2020 г. по описа на ВКС, ТК, I т.о., касае обобщаване на изводите в разглежданото въззивно решение по това дело, от една страна, и от друга страна, определението е постановено по реда на чл. 288 ГПК, поради което същото не може да послужи за обосноваване на допуск до касация в хипотезата на чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК. В цитираното от касаторите решение № 221/26.05.2008 г. по т.д. № 893/2007 г. по описа на ВКС, ТК, II т.о., е прието, че записът на заповед е абстрактна сделка и менителничният ефект възниква при наличието на задължителните реквизити по чл. 535 ТЗ, като обжалваното решение на въззивната инстанция не е постановеното в противоречие с така даденото разрешение. Цитираното решение № 171/01.12.2015 г. по т.д. № 3028/2014 г. по описа на ВКС, ТК, I т.о., касае хипотеза на потвърждаване по реда на чл. 301 ТЗ на каузална сделка и неговото значение за поетото без представителна власт функционално свързано със сделката менителнично задължение, какъвто не е настоящият случай, поради което това решение е неотносимо към спора.

По поставените шести, седми, осми и девети въпрос касаторите се позовават и на допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, което съдът ще разглежда общо, независимо че по въпросите, по които не се обосновава наличие на общия селективен критерий по чл. 280, ал. 1 ГПК, изобщо липсва необходимост от обсъждане на допълнителния такъв. В разглеждания случай касаторите само формално са изпълнили изискването на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК за представяне на изложение относно соченото горецитираното допълнително основание. Единствено твърдения, че по делото се касае за материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, не могат да обусловят допускане на касационен контрол с оглед разясненията, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Касаторите не са обосновали нужда от тълкуване на конкретна неясна, противоречива или непълна правна норма, предвид създадена противоречива съдебна практика по тълкуването й или поради необходимост от промяна на непротиречива такава, с оглед изменение в законодателството или развитие на обществените отношения. Съдържащите се в изложението оплаквания за възприетото от въззивния съд разрешение са такива за неправилност на решението - основание по чл.281, т. 3 ГПК, и могат да бъдат разглеждани едва с акта по чл. 290 ГПК при евентуално допуснато касационно обжалвано, но не подлежат на проверка в стадия за селекция на касационните жалби по реда на чл. 288 ГПК. Поради гореизложеното не се обосновава наличие и на поддържаното допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допуск до касация.

По изложените съображения настоящият състав намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Апелативен съд – Бургас в останалата обжалвана част.

По разноските:

Поради частичното оставяне без разглеждане на касационната жалба и недопускане на касационно обжалване на въззивното решение в останалата част, ответникът по касация има право на разноски. Същият претендира разноски за адвокатско възнаграждение, за плащането на което са представени доказателства, съгласно разясненията, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение от 06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС. С оглед на горното в полза на ответника по касация следва да бъде присъдено претендираното адвокатско възнаграждение в размер на 2 736 лева.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение,