Определение № 843 от 23.02.2026 г. на ВКС по гр. д. № 264/2026 г.

За да постанови определението си, въззивният съд е констатирал, че първоинстанционното производство е било образувано по искова молба на Дирекция "Социално подпомагане" – Бобошево, подадена на основание чл. 84, ал. 3, вр. чл. 93, ал. 3 СК за вписване на малолетното дете А. А. Д., родено на 10.07.2018 г., в Национална електронна информационна система за пълно осиновяване (НЕИСПО). Въззивният съд е споделил приетото от районния съд, че молбата е недопустима за разглеждане и производството по делото следва да се прекрати. Изложени са мотиви, че според § 33, ал. 1 от ПЗР на ЗИД СК (обн. ДВ, бр. 106/2023 г., изм. ДВ, бр. 26/2025 г.) НЕИСПО се създава до 31.12.2026 г., а съгласно ал. 2 - до внедряването и въвеждането й в експлоатация, в информационната и комуникационна среда на МТСП продължават да функционират по досегашния ред Националната електронна информационна система за децата, които могат да бъдат осиновени при условията на пълно осиновяване, както и регистрите на деца, които могат да бъдат осиновени при условията на пълно осиновяване. В актуалната редакция на § 36 от ПЗР на ЗИД СК (обн. ДВ, бр. 106/2023 г., изм. ДВ, бр. 26/2025 г., в сила от 1.01.2025 г.) е предвидено, че всички процедури по Глава Осма “Осиновяване”, в която е уредена и процесната такава, започнали преди 31.12.2026 г., се разглеждат и довършват по досегашния ред. Досегашният ред по чл. 84 СК (в редакцията преди изменението с ДВ, бр. 106/2023 г.) визира изцяло административна процедура за вписване на деца в регионалните регистри за пълно осиновяване – със заповед на директора на РДСП. Формиран е извод, че новата НЕИСПО ще замести водените от РДСП и АСП регистри за пълно осиновяване, а до въвеждането на тази система, процедурите за вписване на деца в регистрите за пълно осиновяване, вкл. чл. 84, ал. 3, вр. с чл. 93, ал. 3 от СК, се разглеждат и извършват по действалия административен ред. Въззивният съд е посочил, че, след като до настоящия момент НЕИСПО все още не е внедрена и въведена в експлоатация и доколкото съдът е оправомощен да постанови вписване единствено в НЕИСПО, то и съдебната намеса в случая е изключена.

Допускането на касационното обжалване, съгласно чл. 280, ал. 1, във вр. с чл. 274, ал. 3 от ГПК, предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, разрешаването на който е обуславящо правните му изводи в обжалвания акт, респ. от разрешаването на който зависи изходът на спора по частното производство, и по отношение на който правен въпрос, представляващ общо основание, е налице и някое от допълнителните основания за допускане на касационното обжалване по т. 1, т. 2 или т. 3 на чл. 280, ал. 1 от ГПК.

По поставените въпроси настоящият състав на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение, намира следното:

Не е налице основание за допускане на касационно обжалване по поставените въпроси. Настоящият състав намира, че по тези въпроси има формирана съдебна практика, което изключва наличието на соченото от частния касатор селективно основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Отговорът на въпросите произтича от определение № 5320/20.11.2025 г. на по ч.гр.д. № 3587/2025 г. на ВКС, ІІI г.о., постановено по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК, в което е прието, че с действащата към момента редакция на § 36 от ПЗР на ЗИД СК (обн. ДВ, бр. 106/2023 г., изм. ДВ, бр. 26/2025 г., в сила от 1.01.2025 г.) е предвидено, че "Всички процедури по Глава осма, започнали преди 31 декември 2026 г., се разглеждат и довършват по досегашния ред". Систематичното място на разпоредбата на чл. 84 СК и процедурите (ал. 1 – 6), които тя урежда, е в Глава осма от СК – "Осиновяване" и се отнася за вписванията на деца в Националната електронна информационна система за пълно осиновяване. Досегашният ред по чл. 84 СК (в редакцията му преди изменението с ДВ, бр. 106/2023 г.) урежда изцяло административна процедура за вписването на деца в регионалните регистри за пълно осиновяване – със заповед на директора на РДСП, които регистри продължават да съществуват съгласно § 34 от ПЗР на ЗИД СК. Следователно до въвеждането на новата НЕИСПО, респ. до 31.12.2016 г., процедурите за вписване на деца в регистрите за пълно осиновяване, вкл. и по чл. 84, ал. 3, вр. чл. 93, ал. 3 СК, се разглеждат и извършват по действалия (преди изменението с ДВ, бр.106/2023 г.) административен ред. Не може да са основание за друг извод разпоредби от приет по приложението на чл. 83, ал. 4 СК подзаконов нормативен акт (Наредба № РД-06-46/04.11.2024 г. за реда за вписването, воденето, съхраняването, поддържането и функционирането на Националната електронна информационна система за пълно осиновяване - обн., ДВ, бр. 97/2024 г., изм. с ДВ, бр. 58/2025 г.), за който е предвидено, че влиза в сила от датата на въвеждане в експлоатация на НЕИСПО. Позовавайки се именно на горепосочените правни разрешения, въззивният съд е постановил обжалвания акт в съответствие със създадената практика на ВКС по поставените от частния касатор въпроси. Поради това не е налице и основанието по чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК за допускане на касационна проверка на определението.