Определение № 358 от 26.10.2015 г. на ВКС по гр. д. № 4487/2015 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано по касационната жалба вх.Nо 72577 / 04.06..2015 год. на Н. М. Г., заявена ч рез адв. С. Б. – САК срещу въззивно Решение от 20.04.2015 година по гр. възз. д. Nо 9883/2014 год. на Софийския градски съд,II-a в.с. по допускане на делбата на празно дворно място в [населено място]. С посоченото решение, Софийският градски съд в правомощията си на въззивна инстанция по чл. 258 и сл. ГПК, при повторно разглеждане на спора пред въззивния съд е отменил решението на първата инстанция по чл. 344 ал.1 ГПК, с което искът за съдебна делба на процесния недвижим имот – празно дворно място с площ от 3440 кв.м. по скица и 3301 кв.м. по докумвнт за собственост, съставлаващо имот пл. No180 от кв. 95а по плана на [населено място] –кв. К. е отхвърлен и е постановил ново решение, с което е допусната съдебна делба на описания ПИ – празно дворно място в [населено място] между страните по делото, при посочените права. Прието, с оглед на дадените с отменително решения на ВКС указания, че празното дворно място, въпреки разликата в квадратурата по документи за собственост и реално замерване, съставлява годен обект на правото на собственост и като такъв е годен предмет на делбата. С касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение, е постановено в нарушение на материалния закон, на съществени процесуални правила и е необоснованост, основания за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК. С представеното по делото изложение, искането за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК се поддържа с довод, по въпросите: за възможността да се извърши съдебна делба без да се установява правото на собственост, при условията на пълно и главно доказване, върху целия обект предмет на делбата и допустима ли е разлика в квадратурата, явяваща се при различните замервания на определено ПИ и до какъв размер, следва да се допусне обжалването тъй като от отговора на въпросите зависи дали делбата не била нищожна. В срока по чл.287 ГПК е подаден писмен отговор от един от ответниците по касация – Л. Л. – чрез адв.В. Г. САК, с който се оспорват релевираните основания за допускане на касационното обжалване, респ. релевираните основания за отмяна с довод, че в хода на процеса е налице одобрена КК, в която ПИ е отразен с идентификационен номер 00357.5358.180, претендират се разноски по делото. Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК и чл. 280 ал.2 ГПК, намира: Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК и при данните за характера на заявения иск, настоящият състав приема касационната жалба за процесуално допустима. След преценка на релевираните доводи по изложението на касатора, настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основанията, визирани в закона за допускане на касационното обжалване на някое от посочените основание по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК. Постановено от въззивния съд съдебно решение застъпва становище в насока, съобразна със константна съдебна практика относно начина на индивидуализация на дворно място като обекта на правото на собственост, която прилагана от съдилищата практика не налага промяна и съответно произнасяне в приложното поле на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК само защото според касатора „делбата без участие на всички съсобственици“ би била нищожна. В случая се касае до две различни правни категории в производствата за защита на правото на собственост, в т.ч. и в рамките на делбения процес, а съдилищата неотклонно приемат, че основа характеристика за индивидуализиране на поземления имот са неговите граници, а не посочената в легитимиращите документи квадратура, а нищожността на делбата на основание чл. 75 ал.2 ЗН касае въпроса за титулярите на правото на собственост и тяхното участие в процеса по ликвидиране на съсобствеността. Във втората фаза на съдебния делбен процес факт на точното определяне площта на поземления имот има значение за евентуалната поделяемост на имота и възможността за обособяване на реални дялове, съответстващи на изискванията на ЗУТ респ. за пазарната оценка на имота и определяне на сумите за уравнения на дяловете между съделителите, в зависимост на избрания законов способ за ликвидиране на съсобствеността. След като няма спор относно правото на собственост, нито относно носителите на това право по силата на безспорно установените още в първата инстанция правопораждащи съсобствеността юридически факти, то въвеждането на довод за евентуална нищожност на основание чл. 75 ал.2 ЗН едва при повторното разглеждане на спора пред касационната инстанция, не може да обуслови извод, че се касае до правен въпрос по който има произнасяне от страната на въззивния съд и на базата на някакво противоречие със задължителна или незадължителна практика да се иска допускане на касационното обжалване. По искането на ответника по касация за разноски: искането е направено своевременно с писмения отговор на касационната жалба и при изхода на касационното производство - недопускане на касационното обжалване, искането е основателно. С оглед на представените писмени доказателства – Договор за правна защита и съдействие 568054/ 25.08.2015 година на адв.В. Г. САК разноските на ответника са доказани в размер на сумата 600 лв. / шестстотин лева/ и следва да бъдат присъдени именно за тази сума. По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК във вр. с чл. 280 ал.1 ГПК и чл. 81 ГПК, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия