Определение № 71 от 28.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1540/2010 г.

Производството е по чл.280 и сл. ГПК. Образувано е по подадена от В. М. У. касационна жалба вх.№63904/17.09.2010г. и касационна жалба вх.№59446/19.08.2010г., подадена от И. А. Т. и К. Ц. Т. срещу въззивното решение на С. градски съд,постановено на 09.07.2010г. по гр.д.№10612/2009г.,с което е оставено в сила решението на първоинстанционния съд,с което В. М. У. е осъдена да заплати на основание чл.59,ал.1 ЗЗД на К. И. Б. сумата 661.50лв.,а И. А. Т. е осъден да заплати на К. И. Б. сумата 330.75лв. Така подадената касационна жалба следва да бъде оставена без разглеждане,тъй като постановеното от въззивния съд решение не подлежи на касационно обжалване-съгласно разпоредбата на чл.280,ал.2 ГПК в редакцията й към датата на подаване на касационните жалби,не подлежат на касационно обжалване решенията по дела с обжалваем интерес до 1000лв.,а в настоящия случай искът с правно основание чл.59,ал.1 ЗЗД е предявен срещу В. М. У. за сумата 661.50лв.,а срещу И. А. Т. за сумата 330.75лв.,т.е. обжалваемият интерес за В. М. У. и И. А. Т. е под установения в чл.280,ал.2 ГПК размер. Подадената от К. Ц. Т. касационна жалба според настоящия състав е недопустима поради липса на правен интерес от обжалване, тъй като с решението,постановено от първоинстанционния съд на 13.04.2009г. по гр.д.№15481/2007г. предявеният срещу нея иск за заплащане на сумата 330.75лв. на основание чл.59,ал.1 ЗЗД е отхвърлен и в тази част решението на първоинстанционния съд не е било обжалвано. Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Второ гражданско отделение