Определение № 223 от 17.10.2016 г. на ВКС по гр. д. № 53699/2015 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от К. И. Н., в качеството му на пълномощник на Г. А. Г., против решение № 1732/30.07.2015 г., постановено по гр.д. № 559/2015 г. по описа на Софийски апелативен съд, с което е отменено решение от 03.10.2014 г., постановено по гр.д. № 15424/2013 г. по описа на Софийски градски съд, I г.о., 17 с-в и е отхвърлен предявеният от Г. А. Г. срещу „ЗК О.“ иск с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД във вр. чл. 226, ал. 1 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД за обезщетяване на претърпени вторично проявили се неимуществени вреди от операция, проведена на 14.05.2013 г. /ексцес/ за сумата от 30 000 лв. ведно със законната лихва и е осъден да заплати разноски. Поддържат се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост и се иска неговата отмяна. В касационната жалба касаторът е развил изложение на касационните основания, в което навежда и доводи за основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК. Твърди, че въззивният съд неправилно е приложил разпоредбата на чл. 51 ЗЗД относно обезвредата на причинените му неимуществени вреди, в резултат на което е постановил порочно съдебно решение. Съгласно разпоредбата на чл. 285, ал. 2 ГПК въззивният съд извършва проверка относно редовността на касационните жалби и изпраща на ВКС само редовни такива. Подадената касационна жалба не отговаря на изискванията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, доколкото към нея не е приложено изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК. Администриращият съд не е изпълнил задълженията си да провери редовността на подадената касационна жалба, а е изпратил пред Върховния касационния съд жалба, която не отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК. Следва да се отбележи, че въззивният съд не е компетентен да се произнесе с преценка дали изложението на основанията за допускане до касационно обжалване съдържа правнорелевантен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК или дали са налице допълнителните предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 1- 3 ГПК, но в изпълнение на служебните си задължения и на основание чл. 101 ГПК вр. чл. 7 ГПК съдът е длъжен да следи за редовността на извършените процесуални действия от страните. Състав на ВКС, І г. о. намира касационната жалба за нередовна, тъй като не се съдържа приложено изложение на основанията за допускане на касационно обжалване. В касационната жалба в нов абзац на стр. 2 е посочено: изложение на касационните основания“, но такова не е инкорпорирано в нея. Изложеното под този текст съдържа оплаквания срещу обжалваното решение по същество, които могат да бъдат обсъдени едва след допускане касационна проверка на въззивното решение. В касационната жалба е цитирана разпоредбата на чл. 280, ал. 1 ГПК, но без да са изложени конкретни доводи относно допустимостта на касационно обжалване и без да е формулиран въпрос с предвиденото в закона съдържане. Като не е извършил конкретна и точна преценка относно редовността на подадената жалба въззивният съдът е нарушил правото на защита на касатора. Това е основание тя да бъде оставена без движение като се укаже на касатора в едноседмичен срок от съобщението да представи изложение към нея, което да отговаря на изискванията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, т. е. да съдържа конкретен въпрос, който е разрешен от съда и е формирал решаващите му изводи и да мотивира основанието, на което иска да се допусне касационна проверка. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г. о.