Определение № 50176 от 24.10.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1481/2022 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК във връзка с чл.280 ГПК.

Образувано е по подадени от С. Д. И. и „Б.“ О. касационни жалби и насрещна касационна жалба от К. А. Л. срещу решение № 329 от 01.11.2021 г. по гр.д.№ 377 от 2021 г. на Плевенския окръжен съд, гражданско отделение, IІ-ри граждански състав.

Ответниците С. Д. И. и „Б.“ О. обжалват решението на окръжния съд в частта му, с която е отменено първоинстанционното решение № 121 от 18.12.2020 г. по гр.д.№ 138 от 2020 г. на Районен съд- Кнежа в частта, в която е отхвърлен предявеният иск с правно основание чл.33, ал.2 ЗС от К. А. Л. срещу С. Д. И. и „Б.“ О. и вместо това е допуснато изкупуване на основание чл.33, ал.2 ЗС в полза на К. А. Л. при цена от 22 000 лв. на продадените с договор, обективиран в нотариален акт № 143 от 22.12.2015 г., от съсобственика й С. Д. И. на „Б.“ О. 1/6 ид.ч. от следните недвижими имоти:

• поземлен имот № 645017 по плана за земеразделяне на [населено място], представляващ нива с площ от 54,001 дка, V категория, в м.„Гостиля“, при граници: имоти №....; № .....; № .....; № .....; № 645018; № .....;

• поземлен имот № ..... по плана за земеразделяне на [населено място], представляващ нива с площ от 21,729 дка, ІV категория, в м.„Кукутановец“, при граници: имоти № ....; № .....; № .....; № ......

• поземлен имот № ..... по плана за земеразделяне на [населено място], представляващ нива с площ от 10,853 дка в м.„Г.“, при граници: имоти № ....; № .....; № .....; № .....; № ..... и

• поземлен имот № ..... по плана за земеразделяне на [населено място], представляващ нива с площ от 2,598 дка в м.„К.“, при граници: имоти № .....; № ......; № .....; № .....

Ищцата по делото К. А. Л. е подала насрещна касационна жалба срещу решението на Плевенския окръжен съд в частта му, с която е потвърдено първоинстанционното решение в частта му за отхвърляне на:

• предявеният от К. А. Л. иск за признаване на установено, че сключеният на 22.12.2015 г. с нотариален акт № 142 от същата дата между Х. Н. И. като дарител и „Б.“ О. като надарен договор за дарение на 1/12 ид.ч. от 4 броя ниви, находящи се в землището на [населено място], посочени по-горе, е нищожен като привиден и прикриващ продажба,

• евентуалните искове за обявяване на горепосочения договор за дарение за нищожен като сключен при липса на основание или на основание, противоречащо на закона и добрите нрави и

• предявеният иск с правно основание чл.33, ал.2 ЗС от К. А. Л. срещу Х. Начева И., С. Д. И. и „Б.“ О. за изкупуване в полза на К. А. Л. при цена от 22 000 лв. на дарените от съсобственика й Х. Н. И. на „Б.“ О. 1/12 ид.ч. от процесните недвижими имоти, описани по-горе.

Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, състав на първо отделение по допустимостта на касационните жалби приема следното: Съгласно чл.280, ал.3, т.1 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни граждански дела с цена на иска до 5 000 лв., с изключение на решенията по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и по съединените с тях искове, които имат обуславящо значение за иска за собственост.

В конкретния случай предмет на касационно обжалване е въззивното решение по иск с правно основание чл.33, ал.2 ЗС за изкупуване на 1/6 ид.ч. от четири недвижими имота, описани в нотариален акт № ..... от 22.12.2015 г., а по насрещната касационна жалба- въззивното решение по исковете с правно основание чл.26 ЗЗД за прогласяване нищожност на договор от 22.12.2015 г. за дарение на 1/12 ид.ч. от тези четири недвижими имота и иск за изкупуване по реда на чл.33, ал.2 ЗС на 1/12 ид.ч. от имотите. Всички искове, включително и исковете по чл.33, ал.2 ЗС, са облигационни, а не вещни. В този смисъл е последователната практика на ВКС, например определение № 403 от 26.10.2020 г. по ч.гр.д.№ 2882 от 2020 г. на ВКС, ГК, IV г.о., определение № 254 от 25.05.2017 г. по ч.гр.д.№ 553 от 2017 г. на ВКС, ГК, IV г.о., определение № 283 от 19.12.2016 г. по гр.д.№ 4983 от 2016 г. на ВКС, ГК, I г.о., определение № 32 от 28.01.2013 г. по ч.гр.д.№ 9 от 2013 г. на ВКС, ГК, I г.о. и др. Поради това постановеното по тези искове въззивно решение не попада в посочените в чл.280, ал.3, т.1 ГПК изключения.

Цената на горепосочените искове се определя по реда на чл.69, ал.1, т.4 във връзка с т.2 ГПК въз основа на данъчната оценка на имотите- предмет на договора за дарение и на исковете за изкупуване. Видно от представените по делото удостоверения за данъчна оценка, данъчната оценка на всеки един от четирите имота е следната: 5292,70 лв. за нива с идентификатор ....., 2803,20 лв. за нива с идентификатор .....; 1400,20 лв. за нива с идентификатор ..... и 335,10 лв. за нива с идентификатор ...... Или общо четирите имота са с данъчна оценка от 9 831,20 лв. Следователно цената на исковете за прогласяване нищожност на договора за дарение на 1/12 ид.ч. от тези четири имота, определена съгласно чл.69, ал.1, т.4 ГПК, е 819,27 лв., тоест много под 5 000 лв. Цената на исковете по чл.33, ал.2 ЗС за изкупуване на общо 1/4 ид.ч. /1/12 ид.ч. плюс 1/6 ид.ч. от имотите/, определена по реда на чл.69, ал.1, т.4 във връзка с т.2 ГПК, също е под 5 000 лв.- 2 457,80 лв. Ето защо, съгласно разпоредбата на чл.280, ал.3, т.1 ГПК въззивното решение по тези искове не подлежи на касационно обжалване, поради което подадените от ответниците С. И. и „Б.“ О. касационни жалби срещу решението на Плевенския окръжен съд в частта му по иска с правно основание чл.33, ал.2 ЗС следва да бъдат оставени без разглеждане като недопустими.

Предвид изхода на спора по подадените от ответниците касационни жалби, на основание чл.287, ал. 4 ГПК настоящият състав на ВКС, ГК не следва да разглежда и да се произнася по подадената от ищцата К. А. Л. насрещна касационна жалба.

Воден от горното, съставът на първо г.о. на Върховният касационен съд