Определение № 355 от 08.05.2012 г. на ВКС по гр. д. № 305/2012 г.

Производството по делото е образувано е по частна жалба на И. А. Б. и Л. С. Б. срещу определение № 254/27.10.2011 г. на друг състав на Върховния касационен съд по гр.д. № 632/2011 г. С него съдът е прекратил касационното производство, образувано по касационната жалба на И. и Л. Б. срещу въззивно решение на Пловдивския окръжен съд по гр.д. № 2636/2010 г. Производството е по чл. 274, ал.2, вр. ал. 1, т. 1 ГПК. Частната жалба е редовна от външна страна, подадена е в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимни лица и срещу подлежащи на обжалване съдебен акт, поради което е допустима. Разгледани по същество, тя е неоснователна. Въззивното решение, срещу което е подадена касационната жалба е постановено по иска с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД с цена 3 294,40 лв. В обжалваното определение правната норма е точно издирена и правилно изтълкувана. Касационната жалба е подадена след след изменението на чл. 280, ал. 2 ГПК с ДВ бр. 100 от 2010 г. В новата редакция вместо обжалваем интерес до 1000 лв., законодателят е въвел като критерий за обжалваемост на въззивните решения, постановени по граждански дела цена на иска до 5000 лв. От промяната в процесуалния закон не са засегнати единствено висящите касационни дела, а това са тези, по които касационните жалби са подадени до 20.12.2010г.; без значение е кога е подадена исковата молба, съответно кога е постановено въззивното решение. В заключение, частната жалба е неоснователна, а определението, предмет на настоящото производство следва да бъде оставено в сила. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение